Симеон Пиронков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Симеон Пиронков
български композитор
Роден
Починал

Образование Национална музикална академия
Музикална кариера
Стил опера, класическа музика

Уебсайт

Симеон Ангелов Пиронков е български композитор, автор на камерна, хорова, симфонична и оперна музика, представител на българския музикален авангард.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 юни 1927 г. в град Лом.

През 1952 г. завършва специалност композиция в класа на проф. Парашкев Хаджиев и дирижиране в класа на проф. Ас. Димитров. Последователно е диригент на оркестъра на Народния театър за младежта, през 60-те работи като музикален оформител в Студия за игрални филми, от 1968 г. работи на свободна практика, а от 1980 г. е доцент във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където води лекции по музикално оформление на спектакъла. През 1990 г., съвместно с Георги Тутев е един от основателите на Дружеството за нова музика в България, българска секция на Международното общество за съвременна музика (ISCM) (1990), като след смъртта на Тутев от 1994 до 2000 г. става негов председател и директор на фестивала Musica Nova ­Sofia. Председател на фондацията и международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ (от 1992).

Паметна плоча на Симеон Пиронков на входа на дома му на бул. „Витоша“ № 56, София

Умира на 25 януари 2000 г. в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Симфоничен оркестър
  • El Tango ­ вариации (1996)
  • Босненска приспивна (1993)
  • Пасакалия (1991)
  • Оркестрова сюита „Модерн“ (1988)
  • Симфонична скица върху една популярна мелодия (1986)
  • Български фолклорен танц „Петрунко“ (1983)
  • „Нощна музика“ (1968)
Музикално сценични
  • „О, моя мечта…“ –­ лирична комедия по собствено либрето (1985)
  • „Пъстрата птица“ ­– комична опера по собствено либрето (1979)
  • „Добрият човек от Сечуан“ – опера по Бертолд Брехт (1965)
Кантатно ораториални
  • „Житие и страдания грешнаго Софрония“ ­– оратория за хор и орк. (1976)
  • „Истинската апология на Сократ“ за бас, ударни и струнни инструменти по текст на Костас Варналис (1967)
За камерен оркестър
  • „Четири капричии от Паганини“ –­ транскрипция за струнен ансамбъл (1994)
  • Kammersinfonie за 11 солисти (1990)
  • „Лирична сюита“ (1983)
  • „Балетна музика в памет на Стравински“ (1972)
  • „Реквием за един неизвестен млад човек“ за 13 струнни (1968)
  • „Движения за 13 струнни“ (1967)
  • Симфония (1960)
Камерна музика
  • „Три движения“ за соло арфа (1992)
  • Екологично трио за цигулка, кларинет и контрабас (1987)
  • Струнен квартет №3 (1985)
  • Tema con variationi за цигулка и пиано (1985)
  • „Приспивна песен“ за кларинет и пиано (1983)
  • „Интрада и капричио“ за соло виолончело (1980)
  • „Четири епизода“ за валдхорна и пиано (1975)
  • Струнен квартет №2 (1966)
  • Соната за соло обой (1956)
  • Соната за соло цигулка (1955)
  • Струнен квартет №1 (1951)
  • Дуо за 2 цигулки (1951)
  • Трио за цигулка, виола и виолончело (1950)

Филмова музика[редактиране | редактиране на кода]

Игрални филми
Тв сериали
Анимационни филми
Документални филми

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]