Симеон Сит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симеон Сит
византийски автор
Роден
Починал
неизв.

Симеон Сит (ок. 1035 – ок 1112; на гръцки: Συμεὼν Μάγιστρος Ἀντιοχείας τοῦ Σήθι) е византийски учен от втората половина на XI век – лекар, естествознател, астроном, астролог, преводач и автор на медико-философки съчинения. Бил е личен лекар на император Михаил VII Дука и придворен астролог на император Алексий I Комнин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Симеон Сит произхожда от Антиохия. Съществува предположение, че е от еврейски произход. Името Сит вероятно е патроним или фамилно име.

Преди да започне кариера в императорския двор на Константинопол, вероятно е изучавал медицина, астрономия и философия в Кайро, Египет, за което може да се съди по едно сведение в трактата му за небесните тела, че е наблюдавал слънчево затъмнение в Египет, което се случило по времето на император Исак I Комнин (1057 – 1059), а такива е имало на 23 февруари 1058 г. и на 15 февруари 1059 г. Според изследователя Антонио Пиетробели Симеон Сит най-вероятно е бил ученик на Ибн Бутлан – несториански лекар и философ, родом от Багдад, който след известен престой в Египет и Константинопол се установява в Антиохия през 1055 г.

Симеон Сит пристига в Константинопол най-вероятно около 1071 г., където става приближен на император Михаил II Дука. В запазените преписи на съчиненията му той е описван като философ, който притежавал ранговете магистър и вест. През XI век тези рангове вече нямат толкова голямо значение, поради което се смята, че той е изпълнявал някоя дворцова длъжност от средно ниво.

В Алексиада на Анна Комнина се споменава, че Симеон Сит бил математик и астролог, който можел да предсказва бъдещето чрез сложни изчисления. Предсказал дори смъртта на Робер Гискар на 17 юли 1085 г. От император Алексий I Комнин Сит получил задачата да преведе от арабски на гръцки език приказния сборник Калила и Димна (Kalīla wa-Dimna / Kelileh o Demneh (на арабски: كليلة ودمنة; на персийски: کلیله و دمنه). Преводът на Симеон Сит, озаглавен Стефанит и Ихнилат (на средногръцки: Στεφανίτης και Ιχνηλάτης), по-късно е използван при превода на сборника от арабски на латински език, направен в Сицилия. По неизвестни причини Симеон Сит изпада в немилост пред императора, поради което е заточен в Родосто, където бил настанен да живее в един императорски имот.

Около 1112 г. Симеон Сит подарява едно евангелие на константинополския манастир, основан от Михаил Аталиат. Вероятно умира малко след това.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1]
  2. Delatte 1939, с. 17 – 89, [2].
  3. Delatte 1939, с. 91 – 126, [3].
  4. Pingree 1976, с. 192.

Източници[редактиране | редактиране на кода]