Симеон Султанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Симеон Султанов
български литературен критик и историк
Роден
1 юни 1927 г.(1927-06-01)
Починал
29 януари 1989 г. (на 61 г.)

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет (незавършено)

Симеон Стефанов Султанов е български литературен критик и историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 юни 1927 г. в Сливен в семейството на учители по български език и литература. Завършва гимназия в родния си град (1946), след това записва право (1948), но продължава да следва философия в Софийския университет (1949 – 1950). Не завършва поради заболяване от туберкулоза.[1]

Завежда художествената самодейност в щаба на младежката строителна бригада „Георги Димитров“ (1947). Уредник на списание „Бригадирска естрада“ (1947). Редактор в списание „Младеж“ (1948 – 1949). Последователно е редактор (1956 – 1965), завеждащ редакция „Критика“ (1965 – 1968), главен редактор (1968) и директор (1968 – 1989) на издателство „Български писател“.[1]

За пръв път печата през 1944 г. във вестник „Заря“. Литературните му интереси са ориентирани предимно към автори като Йордан Йовков, Ангел Каралийчев и Георги Райчев. Редактира събрани и избрани съчинения на редица наши класици, сред които Светослав Минков, Георги Стаматов, Михалаки Георгиев и Иван Мешеков.

Умира на 29 януари 1989 г.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • званието „Заслужил деятел на културата“ (август 1974),[2]
  • званието „Народен деятел на изкуството и културата“ (май 1980),
  • орден „Народна република България“ трета степен (юли 1977),
  • орден „Народна република България“ първа степен (май 1987).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ангел Каралийчев. Литературно-исторически очерк“, София, Български писател, 1958.
  • „Четирима белетристи (Г. П. Стаматов, Г. Райчев, А. Каралийчев, И. Волен)“, София, Български писател, 1960, 252 с.
  • „Сатирици (Георги Стаматов, Светослав Минков)“, София, Български писател, 1964, 182 с.
  • „Йовков и неговият свят“. София, Български писател, 1968, 292 с.
  • „Насаме със Светослав Минков“, София, Български писател, 1972, 279 с.
  • „Незавършени разговори: Портрети, очерци, литературни бележки“, София, Български писател, 1976, 345 с.
  • „Съдбата на един приказник (книга за Ангел Каралийчев)“, София, Български писател, 1985, 352 с.
Съставител
  • (заедно с Ганка Димитрова) „Пионерска сцена: Репертоарен сборник за художествена самодейност за пионери“, София, Народна младеж, 1956.
  • (заедно с Борис Делчев) „Христо Смирненски и Никола Вапцаров в спомените на съвременниците“, София, Български писател, 1966, 610 с.
  • Йордан Йовков, „Събрани съчинения в 6 тома“, София, Български писател, 1970.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Магдалена Шишкова, „Султанов, Симеон Стефанов“, Речник по нова българска литература, София, Хемус, 1994, с. 365 – 366.
  2. 90 години от рождението на Симеон Султанов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]