Симеон Султанов

Симеон Султанов
	Симеон Султанов
български литературен критик и историк
Роден	1 юни 1927 г. Сливен, Царство България
Починал	29 януари 1989 г. (на 61 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Литературна критика

Симеон Стефанов Султанов е български литературен критик и историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 юни 1927 г. в Сливен в семейството на учители по български език и литература. Завършва гимназия в родния си град (1946), след това записва право (1948), но продължава да следва философия в Софийския университет (1949 – 1950). Не завършва поради заболяване от туберкулоза.^[1]

Завежда художествената самодейност в щаба на младежката строителна бригада „Георги Димитров“ (1947). Уредник на списание „Бригадирска естрада“ (1947). Редактор в списание „Младеж“ (1948 – 1949). Последователно е редактор (1956 – 1965), завеждащ редакция „Критика“ (1965 – 1968), главен редактор (1968) и директор (1968 – 1989) на издателство „Български писател“.^[1]

За пръв път печата през 1944 г. във вестник „Заря“. Литературните му интереси са ориентирани предимно към автори като Йордан Йовков, Ангел Каралийчев и Георги Райчев. Редактира събрани и избрани съчинения на редица наши класици, сред които Светослав Минков, Георги Стаматов, Михалаки Георгиев и Иван Мешеков.

Умира на 29 януари 1989 г.^[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

званието „Заслужил деятел на културата“ (август 1974),^[2]
званието „Народен деятел на изкуството и културата“ (май 1980),
орден „Народна република България“ трета степен (юли 1977),
орден „Народна република България“ първа степен (май 1987).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Ангел Каралийчев. Литературно-исторически очерк“, София, Български писател, 1958.
„Четирима белетристи (Г. П. Стаматов, Г. Райчев, А. Каралийчев, И. Волен)“, София, Български писател, 1960, 252 с.
„Сатирици (Георги Стаматов, Светослав Минков)“, София, Български писател, 1964, 182 с.
„Йовков и неговият свят“. София, Български писател, 1968, 292 с.
„Насаме със Светослав Минков“, София, Български писател, 1972, 279 с.
„Незавършени разговори: Портрети, очерци, литературни бележки“, София, Български писател, 1976, 345 с.
„Съдбата на един приказник (книга за Ангел Каралийчев)“, София, Български писател, 1985, 352 с.

Съставител

(заедно с Ганка Димитрова) „Пионерска сцена: Репертоарен сборник за художествена самодейност за пионери“, София, Народна младеж, 1956.
(заедно с Борис Делчев) „Христо Смирненски и Никола Вапцаров в спомените на съвременниците“, София, Български писател, 1966, 610 с.
Йордан Йовков, „Събрани съчинения в 6 тома“, София, Български писател, 1970.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в Магдалена Шишкова, „Султанов, Симеон Стефанов“, Речник по нова българска литература, София, Хемус, 1994, с. 365 – 366.
↑ 90 години от рождението на Симеон Султанов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[Речник-1] а ^б ^в Магдалена Шишкова, „Султанов, Симеон Стефанов“, Речник по нова българска литература, София, Хемус, 1994, с. 365 – 366.

[2] 90 години от рождението на Симеон Султанов

[1]

[2]