Симитли (община)

Община Симитли
Координати: 41°52′58.8″ с. ш. 23°07′01.2″ и. д. / 41.883° с. ш. 23.117° и. д.
41.883, 23.117
	Община Симитли Координати: 41°52′58.8″ с. ш. 23°07′01.2″ и. д. / 41.883° с. ш. 23.117° и. д.
	Знаме
Общи данни
Област	Благоевград
Площ	553.004 km²
Население	14 904 души
Адм. център	Симитли
Брой селища	18
Сайт	simitli.bg
Управление
Кмет	Апостол Апостолов ; (Партия на зелените; 2003)
Общ. съвет	17 съветници Бъдеще за община Симитли (11); ГЕРБ (3); Народен съюз (2); БДЦ (1);
	Община Симитли в Общомедия

Симитли е община в Югозападна България, една от съставните общини на област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в северозападната част на област Благоевград и с площта си от 553,004 km² заема 4-то място сред 14-те общини на областта, което съставлява 8,57% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на северозапад и север – община Благоевград;
на изток – община Разлог;
на изток – община Банско;
на юг – община Кресна;
на югозапад – Северна Македония.

Релеф, води, климат[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Симитли представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. През средата на общината, от север на юг протича река Струма и центърът ѝ образува малката Симитлийска котловина, в която са разположени общинския център и още четири села. Преди котловината в общината попада долната (южна) част на Орановския пролом, а след нея – горната (северна) част на величествения и живописен Кресненски пролом. Тук в коритото на реката е най-ниската точка на общината – 230 m н.в. Западните и източните части на общината са планински. Североизточната ѝ част се заема от крайните югозападни разклонение на Югозападна Рила, с най-висока точка 2306 m. Югоизточната четвъртина се заема от северните и северозападни части на Северен Пирин и тук се издига най-високата точка на общината – връх Гърбец 2597 m. Цялата западна и северозападна част попада в южните разклонения на планината Влахина, с най-висока точка граничния връх Огреяк 1924 m. На югозапад, южно от десния приток на Струма Сушицка река се намират северните разклонения на Малешевска планина, т.нар. Крупнишки рид с най-висока точка Ильов връх (Джама) 1803 m.

Води[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от север на юг, преминава около 20 km от течението на река Струма, която на нейна територия получава общо пет големи множество малки притока. От тях три са леви, събиращи водите си от Рила и Пирин – реките Градевска, Брежанска и Мечкулска и два десни, събиращи водите си от планините Влахина и Малешевска – реките Стара (Вранещица) и Сушицка.

Безценно природно богатство са откритите минерални извори в град Симитли.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Пътят от Симитли за Разлог през главната улица на село Градево през 2011 г.

Общината се състои от 18 населени места. В централната част на общината – по поречието на Струма, плътно едно до друго са разположени шест от селищата – Железница, Крупник, Полена, Полето, Симитли и Черниче. В западната планинска част са останалите пет селца – Брестово, Докатичево, Сухострел, Сушица и Тросково. На изток, по бреговете на планинските потоци има още шест населени места – Брежани, Градево, Долно Осеново, Мечкул, Ракитна и Сенокос. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Брежани	620	39,676	Сърбиново	Полена	580	18,891	Долна Сушица
Брестово	18	16,705		Полето	567	8,536
Горно Осеново	1	-	в з-щето на с. Долно Осеново	Ракитна	76	11,931
Градево	101	97,505		Сенокос	28	47,084
Докатичево	2	9,053		Симитли	6397	36,366	Симитлии, Изворите
Долно Осеново	1434	81,351	Осеново	Сухострел	1	18,725
Железница	320	32,802		Сушица	24	62,037	Кадиица
Крупник	2073	35,412		Тросково	11	24,422
Мечкул	20	12,508		Черниче	927	-	в з-щето на с. Крупник

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сърбиново на с. Брежани;
МЗ № 168/обн. 22 януари 1943 г. – преименува с. Симитлии на с. Изворите;
МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – възстановява старото име на с. Изворите – с. Симитли;
МЗ № 2889/ обн. 9 януари 1946 г. – признава н.м. Брестово (от с. Тросково) за с. Брестово;
Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Горна (от с. Долно Осеново) за с. Горно Осеново;

– признава н.м. Полето (от с. Брежани) за с. Полето;

– признава н.м. Черниче (от с. Брежани) за с. Черниче;

Указ № 381/обн. 23.10.1960 г. – преименува с. Осеново на с. Долно Осеново;
Указ № 431/обн. 22.11.1960 г. – отделя н.м. Долна Сушица от сб.с. Сушица като отделно населено място и го преименува на с. Полена;

– отделя кв. Горна Сушица от сб.с. Сушица като отделно населено място и го преименува на с. Кадиица;

Указ № 5/Обн. 08.02.1963 г. – признава н.м. Предел (от община Симитли) за с. Предел;
Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Симитли за с.гр.т. Симитли;
Указ № 57/Обн. 05.02.1965 г. – присъединява с. Ораново като квартал на гр. Симитли;

– заличава с. Предел поради обособяването му като курорт;

– признава н.м. Ракитна за с. Ракитна;

Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т Симитли за гр. Симитли;
Указ № 875/обн. 20.03.1987 г. – преименува с. Кадиица на с. Сушица

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	14 283	10 691	11	503	47	31	3000	100.00	74.85	0.07	3.52	0.32	0.21	21.00
Симитли	6674	4177	3	387	11	16	2080	Симитли	62.58	0.04	5.79	0.11	0.23	31.16
Крупник	2078	1493	0	39	9	4	533	Крупник	71.84	0.00	1.87	0.43	0.19	25.64
Долно Осеново	1364	1341				7	15	Долно Осеново	98.31				0.51	1.09
Черниче	1083	995		46			33	Черниче	91.87		4.24			3.04
Брежани	790	735		10			43	Брежани	93.03		1.26			5.44
Полена	700	442	0				256	Полена	63.14	0.00				36.57
Полето	677	638			10		27	Полето	94.23			1.47		3.98
Железница	368	340	4	17	0	0	7	Железница	92.39	1.08	4.61	0.00	0.00	1.90
Градево	181	179	0	0	0	0	2	Градево	98.89	0.00	0.00	0.00	0.00	1.10
Ракитна	134	125			7		0	Ракитна	93.28			5.22		0.00
Сушица	84	83					0	Сушица	98.80					0.00
Сенокос	40	35	0			0	2	Сенокос	87.50	0.00			0.00	5.00
Тросково	29	28	0	0	0	0	1	Тросково	96.55	0.00	0.00	0.00	0.00	3.44
Мечкул	28	28	0	0	0	0	0	Мечкул	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Брестово	25	25	0	0	0	0	0	Брестово	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Горно Осеново	15	14	0	0	0	0	1	Горно Осеново	93.33	0.00	0.00	0.00	0.00	6.66
Докатичево	7	7	0	0	0	0	0	Докатичево	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Сухострел	6	6	0	0	0	0	0	Сухострел	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	14 283	100.00
Православие	8695	60.87
Католицизъм	30	0.21
Протестантство	42	0.29
Ислям	715	5.00
Друго	8	0.05
Нямат	74	0.51
Не се самоопределят	178	1.24
Непоказано	4541	31.79

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^[4]^[5]^[6]^[7]

Партия или сдружение	2003	2007	2011	2015
Избирателна активност по време на изборите	57,03 %	70,19 %		64,20 %
Общ брой места	17	17	17	17
Местна коалиция „Бъдеще за община Симитли“			9	11
ГЕРБ			5	3
Народен съюз				2
Български демократичен център			2	1
Ред, законност и справедливост		2	1
Коалиция „Бъдеще за община Симитли 07“ (Национално движение „Симеон Втори“, Политическо движение „Социалдемократи“, Българска социалдемокрация, Обединен блок на труда, Християндемократичен форум, Демократическа партия)		10
Коалиция „За европейско развитие на община Симитли“ (Обединение на българските националисти „Целокупна България“, Български земеделски народен съюз - Народен съюз, Демократи за силна България)		2
Коалиция „ГЕРБ и ВМРО – БНД“ (ГЕРБ, ВМРО – Българско национално движение)		2
Коалиция „Обединени десни сили за община Симитли – СДС, ССД, Новото време, БСДП“ (Съюз на демократичните сили, Съюз на свободните демократи, Новото време, Българска социалдемократическа партия)		1
Коалиция „Бъдеще за община Симитли – 2003“	6
Коалиция „Демократичен съюз за община Симитли“	6
Национално движение „Симеон Втори“	2
Българска социалистическа партия	1
Национален идеал за единство	1
Коалиция „ВМРО – БНД и БСДП“ (ВМРО – Българско национално движение, Българска социалдемократическа партия)	1

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

По долината на река Струма, на протежение около 20 km преминава участък от трасето жп линия София – Благоевград – Кулата.

През общината преминават частично или изцяло 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,7 km:

участък от 21,5 km от Републикански път I-1 (от km 371,5 до km 393,0);
началния участък от 22 km от Републикански път II-19;
целия участък от 6,2 km от Републикански път III-1007.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Симитли има възлово транспортно значение. През него се осъществяват пътни връзки по направления Разлог, Банско, Гоце Делчев, Драма, Сандански, Кулата, Солун, Атина – основни европейски коридори. Минералната вода се използва активно и за оранжерийно производство. В Симитли действа най-голямата в региона оранжерийна база за производство на зеленчуци и цветя. Профилиращите отрасли, в които работи по-голяма част от трудоспособното население са предимно в миннодобивната промишленост, дърводобив и дървообработване, текстилна промишленост и селско стопанство. Традициите на аграрното производство в общината са се формирали под влияние на природните дадености в Среднострумския район. Основните култури – тютюнът, зеленчуците, овощарството, лозята и пасищното животновъдство са най-подходящите подотрасли за общината и дават облика на селското стопанство.

Екология и туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Тенденциите в развитието на община Симитли е да се превърне в туристически и балнеоложки център. В това отношение, както общинските програми и проекти, така и частната инициатива, дават своите първоначални резултати. Факт е изграждането на модерни санаториуми за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични и кожни заболявания. Наред с това съществуват много добри предпоставки за развитие на еко туризъм. Запазената природа и бит на населението създават отлични условия за развитие и на селския туризъм. На територията на общината се намира ловно стопанство „ПРЕДЕЛ“. То разполага със собствена леглова база и добре развити пътни артерии, развива международен ловен туризъм.