Симонета Веспучи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Симонета Веспучи
флорентинска красавица
Симонета Веспучи 
Пиеро ди Козимо. „Портрет на Симонета Веспучи“ (фрагмент). Единственият портрет, за когото е сигурна, че е изобразена Симонета, тъй като на картината е написано името ѝ SIMONETTA IANUENSIS VESPUCCIA.
Родена: 28 януари? 1453
Починала: 26 април 1476

Симонета Веспучи (на италиански: Simonetta Vespucci, на латински: Vespuccia, Vesputia, родена. Катанео на италиански: Cattaneo) е възлюбена на Джулиано Медичи, по-младия брат на флорентинския владетел Лоренцо Медичи. Считана е за първа красавица на флорентинския Ренесанс, а за своята красота получава прозвището Несравнима (Безподобна; на френски: La Sans Pareille) и Прекрасната Симента (на италиански: La Bella Simonetta). Вероятно тя служи за модел на картините на БотичелиРаждането на Венера“ и няколко други негови творби; изобразена е и като Клеопатра със змия на шията на платното на Пиеро ди Козимо и на неговата творба „Смъртта на Прокрида“.

Ботичели, „Раждането на Венера“

На 16-годишна възраст се жени за Марко Веспучи, родственик на флорентинския мореплавател Америго Веспучи.

Умира на 22-годишна възраст от туберкулоза. Джулиано умира 2 години след нея, убит по време на Заговора Паци. Тя е погребана в семейната капела на рода Веспучи в църквата Онисанти Ботичели завещава да бъде погребан редом до Симонета, което е и изпълнено 34 години след смъртта ѝ.

Списък с произведения, за които се предполага, че е изобразена Симонета[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сандро Ботичели:
    1. Примавера, между 1477 – 1478 г.
    2. Раждането на Венера, Уфици. Ботичели завършва картината през 1485 г., 9 години след нейната смърт.
    3. Образи на Мадони:
      1. Madonna della melagrana, Уфици
      2. Madonna Magnificat
    4. Счита се, че Ботичели е нарисувал 4 профилни изображения, които могат да бъдат на Симонета:
      1. Портрет на млада жена (Ботичели), Франкфурт на Майн. Предполага се, че това е Симонета, поради сходството на модел с „Клеопатра“ на Пиеро де Козимо. Освен това авторството на Ботичели не е доказано. Някои предполагат, че картината е на Якопо дел Селайо
      2. „Портрет на млада жена“, (ок. 1476 – 1480) Берлинска картинна галерия. Някои предполагат, че модел е вероятно майката или жената на Лоренцо Великолепни (Лукреция Торнабуони или Клариче Орсини), поради което картината фигурира в Галерията само като „Портрет на млада жена“. Авторството на Ботичели не е доказано. Портретът произхожда от двореца Медичи и за него има най-много основания да се счита за картината, описана от Вазари.
      3. „Портрет на млада жена“, (ок. 1480 – 85). Токио, колекция Марубени. Оспорвано е дали Симонета е модела за тази картина.
      4. „Портрет на млада жена“ (ок. 1475), Галерия Палатина (Палацо Пити), Флоренция. Освен Симонета като други вероятни модели за този портрет са Клариче Орсини или друга любовница на Джулиано – Фиорета Горини. Авторството на Ботичели е оспорвано.
    5. Венера и Марс, 1483. Според една от версиите – изображение на Джулиано и Симонета[1], въпреки че това предположение се отхвърля от ред изкуствоведи, тъй като картината е от семейната сбирка на Веспучи, и в ъгъла е изобразен герба на този род – и Джулиано, като любовник, не може да е изобразен там. Според други предположения, това е портрет на Марко Веспучи.
    6. А също и Атина в „Палада и кентавъра“, Правда в Клевета, дантевата Беатриче в цикъла рисунки на Ботичели към „Божествена комедия“ и т. д.
  2. Пиеро ди Козимо:
    1. Портрет на Симонета Веспучи „в образа на Клеопатра“, 1490 (ок. 1500; до 1520), музей Конде. Посмъртен портрет на Симонета половин десетилетие след смъртта ѝ. Името ѝ е написано вдолу на портрета.
    2. Смъртта на Прокрида, в края на 15 век, Лондон, Национална галерия
  3. Гирландайо:
    1. фреска с изображение Мадона дела Мизерикордия (1472), простряла защитнически ръце над семейство Веспучи в капела Веспучи в църквата Огнисанти. Счита се, че Симонета е единствената жена, изобразена в групата с непокрита глава. Америго, изобразен на фреската е на 18-годишна възраст. Това е най-достоверното нейно изображение.
  4. Верокио (?)
    1. Женски портрет – скулптурен бюст, предполагаемо изображение на Симонета, Вашингтон, Национална Галерия на изкуствата[2]. (Вероятно, именно този бюст на Симонета, през 19 век се намира в колекцията на sir Frederick Cook in Richmond, така както много произведения от тази колекция днес са във Вашингтон).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Така мисли примерно Павел Муратов. В „Образах Италии“ той пише: „Венера и Марс“ – Симонета и Джулиано, усталые путники, только что перешедшие полдень любви. „Примавера“ – их любовь, окутанная тенями вечера, когда воспоминание о первой встрече уже смешивается с предчувствием смерти, и вечный обет душ сменяет простые наслаждения".
  2. Verrocchio (attr.), Busto di donna (Simonetta Vespucci?), Washington CD, National Gallery of Art. Photo