Симонета Веспучи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симонета Веспучи
Simonetta Vespucci
флорентинска красавица
Пиеро ди Козимо. „Портрет на Симонета Веспучи“ (фрагмент). Единственият портрет, за когото е сигурна, че е изобразена Симонета, тъй като на картината е написано името ѝ SIMONETTA IANUENSIS VESPUCCIA.
Пиеро ди Козимо. „Портрет на Симонета Веспучи“ (фрагмент). Единственият портрет, за когото е сигурна, че е изобразена Симонета, тъй като на картината е написано името ѝ SIMONETTA IANUENSIS VESPUCCIA.

Родена
Починала
26 април 1476 г. (23 г.)
ПогребанаОнисанти, Флоренция, Италия
Псевдонимla bella Simonetta
Семейство
РодСпинола
Симонета Веспучи в Общомедия

Симонета Веспучи (на италиански: Simonetta Vespucci; на латински: Vespuccia, Vesputia), родена Катанео (на италиански: Cattaneo; * 28 януари (?) 1453, Генуа или Порто Венере; † 26 април 1476, Флоренция) е възлюбена на Джулиано де Медичи, по-младият брат на флорентинския владетел Лоренцо де Медичи. Считана е за първа красавица на флорентинския Ренесанс, а за своята красота получава прозвището Несравнима (на френски: La Sans Pareille) и Красивата Симонета (на италиански: La Bella Simonetta). Вероятно служи за модел на картините на БотичелиРаждането на Венера“ и няколко други негови творби; изобразена е и като Клеопатра със змия на шията на платното на Пиеро ди Козимо и на неговата творба „Смъртта на Прокрида“.

Ботичели, „Раждането на Венера“

На 16-годишна възраст се жени за Марко Веспучи, родственик на флорентинския мореплавател Америго Веспучи.

Умира на 22-годишна възраст от туберкулоза. Джулиано умира 2 години след нея, убит по време на Заговора Паци. Тя е погребана в семейната капела на рода Веспучи в църквата „Онисанти“. Ботичели завещава да бъде погребан редом до Симонета, което е и изпълнено 34 години след смъртта ѝ.

Списък с произведения, за които се предполага, че е изобразена Симонета[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сандро Ботичели:
    1. Пролет, между 1477 – 1478 г.
    2. Раждането на Венера, Уфици. Ботичели завършва картината през 1485 г., 9 години след нейната смърт.
    3. Образи на Мадони:
      1. Madonna della melagrana, Уфици
      2. Madonna Magnificat, Уфици
    4. Счита се, че Ботичели е нарисувал 4 профилни изображения, които биха могли да бъдат на Симонета:
      1. Портрет на млада жена, Щеделевски худ. институт, Франкфурт на Майн. Предполага се, че това е Симонета поради сходството на модела с „Клеопатра“ на Пиеро де Козимо. Освен това авторството на Ботичели не е доказано. Някои предполагат, че картината е на Якопо дел Селайо
      2. „Портрет на млада жена“, (ок. 1476 – 1480) Берлинска картинна галерия. Някои предполагат, че модел вероятно е майката или жената на Лоренцо Великолепни (Лукреция Торнабуони или Клариса Орсини), поради което картината фигурира в Галерията само като „Портрет на млада жена“. Авторството на Ботичели не е доказано. Портретът произхожда от двореца Медичи и за него има най-много основания да се счита за картината, описана от Вазари.
      3. „Портрет на млада жена“, (ок. 1480 – 85). Токио, Колекция „Марубени“. Оспорвано е дали Симонета е моделът на тази картина.
      4. „Портрет на млада жена“ (ок. 1475), Галерия Палатина (Палацо Пити), Флоренция. Освен Симонета като други вероятни модели за този портрет са Клариса Орсини или друга любовница на Джулиано – Фиорета Горини. Авторството на Ботичели е оспорвано.
    5. Венера и Марс, 1483. Според една от версиите тя е изображение на Джулиано и Симонета[1], въпреки че това предположение се отхвърля от редица изкуствоведи, тъй като картината е от семейната сбирка на Веспучи и в ъгъла е изобразен гербът на този род, така че Джулиано, като любовник, не може да бъде изобразен там. Според други предположения това е портрет на Марко Веспучи.
    6. Атина в „Палада и кентавъра“, Истината в Клевета, дантевата Беатриче в цикъла рисунки на Ботичели към „Божествена комедия“ и т.н.
  2. Пиеро ди Козимо:
    1. Портрет на Симонета Веспучи „в образа на Клеопатра“, 1490 (ок. 1500; до 1520), Музей „Конде“. Посмъртен портрет на Симонета половин десетилетие след смъртта ѝ. Името ѝ е написано долу на портрета.
    2. Смъртта на Прокрида, в края на 15 век, Лондон, Национална галерия
  3. Доменико Гирландайо:
    1. фреска с изображение Мадона дела Мизерикордия (1472), простряла защитнически ръце над семейство Веспучи в Капела „Веспучи“ в църквата „Онисанти“. Счита се, че Симонета е единствената жена, изобразена в групата с непокрита глава. Америго, изобразен на фреската, е на 18-годишна възраст. Това е най-достоверното нейно изображение.
  4. Андреа дел Верокио (?)
    1. Женски портрет – скулптурен бюст, предполагаемо изображение на Симонета, Вашингтон, Национална галерия на изкуствата[2] Вероятно именно този бюст на Симонета през 19 век се намира в колекцията на сър Фредерик Кук в Ричмънд, така както много произведения от тази колекция днес са във Вашингтон.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Така мисли примерно Павел Муратов. В „Образах Италии“ той пише: „Венера и Марс“ – Симонета и Джулиано, усталые путники, только что перешедшие полдень любви. „Примавера“ – их любовь, окутанная тенями вечера, когда воспоминание о первой встрече уже смешивается с предчувствием смерти, и вечный обет душ сменяет простые наслаждения".
  2. Verrocchio (attr.), Busto di donna (Simonetta Vespucci?), Washington CD, National Gallery of Art. Photo, архив на оригинала от 26 май 2010, https://web.archive.org/web/20100526065701/http://www.drammaturgia.it/saggi/multimedia.php?id=265, посетен на 2011-07-20