Симон II (Лотарингия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Симон II
Simon II de Lorraine
херцог на Горна Лотарингия
Simon II, Duke of Lorraine.png
Роден
Починал
Погребан Франция
Blason Lorraine.svg
Семейство
Род Лотаринги
Баща Матиас I
Братя/сестри Фридрих I[1]
Дитрих IV от Лотарингия[1]
Симон II в Общомедия

Симон II (на френски: Simon II de Lorraine; на немски: Simon II von Lothringen, * 1140, † 1 април 1206) от фамилията Дом Шатеноа, е херцог на Горна Лотарингия от 1176 до 1205 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е първият син и наследник на Матиас I († 1176), херцог на Горна Лотарингия, и Берта от Швабия, която е наричана още и Юдит фон Щауфен (1123 – 1195), дъщеря на Фридрих II, херцог на Швабия (Хоенщауфен). Майка му е племенница на крал Конрад III и сестра на по-късния император Фридрих Барбароса.

Симон II последва баща си през 1176 г. като херцог, въпреки че майка му предпочита повече неговия по-малък брат Фридрих. Като апанаж той дава на брат си господството Бич, което не му е достатъчно и той въстава. След тригодишна война през май 1179 г., според сключения мирен договор, с който фактически Лотарингия се разделя на две, Симон II получава франкофонксия юг, а по-малкият му брат Фридрих получава немскоговорещия север и господствата Жербевийе и Орм при Нанси.

Симон II се жени за пръв път за Агнес фон Велденц († 1185/1190), дъщеря на Герлах I, граф на Велденц. Втората му съпруга е Ида от Виен († 1224), дъщеря на Гералд I, граф на Макон и Виен. Той остава бездетен. Симон II определя племенника си Фридрих II, син на брат му Фридрих, за свой наследник, въпреки че брат му е още жив. През 1202 г. той дава графството си Водемон на Теобалд I, граф на Бар. Симон се отказва от престола през 1205 г. и отива в манастир, където умира.

След смъртта на Симон II († 1206) обаче брат му Фридрих I се прокламира за херцог на Лотарингия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Georges Poull, La Maison ducale de Lorraine. Presses Universitaires de Nancy, 1991. 595 p. ISBN 2-86480-517-0. p. 48.
  • Hans-Walter Herrmann, Simon II.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 24, Duncker & Humblot, Berlin 2010, S. 427 f.
  • Michel Parisse, Simon (II.), Hzg. v. Lothringen. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 7, LexMA-Verlag, München 1995, ISBN 3-7608-8907-7, Sp. 113.
  • Henry Bogdan, La Lorraine des ducs, sept siècles d’histoire. 2005
  • Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln. Band I.2 (1999) Tafel 204
  1. а б fmg.ac, Посетен на 28 януари 2016 г..