Синагоги в Ивреа
| Древна Голяма синагога Sinagoga Antica 'Grande' | |
 Местоположение в Ивреа | |
| Вид на храма | синагога |
|---|---|
| Страна |  Италия |
| Населено място | Ивреа |
| Вероизповедание | юдаизъм |
| Архитектурен стил | неокласицизъм |
| Изграждане | 1875 г. |
| Статут | конферентна и изложбена зала |
| Състояние | Общинска собственост |
| Малка Синагога Sinagoga Piccola | |
| Местоположение в Ивреа | |
| Вид на храма | синагога |
|---|---|
| Страна | Италия |
| Населено място | Ивреа |
| Вероизповедание | юдаизъм |
| Епархия | Еврейска общност на Торино |
| Архитектурен стил | неокласицизъм |
| Изграждане | 1875 г. |
| Статут | действаща |
В центъра на град Ивреа, регион Пиемонт в Северна Италия, се намират две съседни синагоги: Старата голяма синагога (на италиански: Sinagoga Antica Grande), която днес функционира като общинска конферентна и изложбена зала, и Малката синагога (Sinagoga Piccola), собственост на Юдейската общност в Торино.
Евреи в Ивреа
[редактиране | редактиране на кода]Ивреа е първото място в Пиемонт, за което са засвидетелствани документални данни за еврейско присъствие: през 1395–1396 г. е регистриран случай, при който на човек на име Джирардо (Еярдо) е нанесена обида, а виновникът е глобен.
Още през 40-те години на XIV век евреите в Ивреа участват в бунтове, придружени от насилие.
През XVI век те живеят в квартал "Боргето", близо до Стария мост.
През XVII век в града се заселват евреи от околните селища, бягащи от преследвания, и се установяват в района около централната улица "Ардуино". През 1665 г. в Ивреа живеят едва 12 евреи, но през 1774 г. броят им достига 72 души. В навечерието на премахването на еврейското гето през 1791 г. общността наброява 74 души от 10 семейства.
През 1443 г. някои евреи от Ивреа търгуват с вълна, а през 1445 г. Матасий, син на Рафаил, се занимава с търговия на желязо. През 1700 г. местните евреи получават фиксирана квота от вълна, която е държавен монопол. През втората половина на века петима евреи търгуват с вълнени завеси: четирима от семейство Оливети и един от семейство Йона.
Евреите са и доставчици на зърно, организирани в компанията „Джузепе Вита Леви“.
Банкерството е сред основните дейности на еврейската общност. През 1547 г. четиримата братя Да Ница получават общинска концесия, която им позволява свободна търговия, включително отпускане на заеми срещу лихва, срещу годишна такса. В рамките на десетгодишната концесия никой друг евреин не може да се засели в града без тяхното съгласие.
Банката на Ница е предшествана от тази на Джузепе да Йена. През 1598 г. местни банкери са Анджело и Габриеле Йона, а през 1602 г. – Симоне Брисис. Няколко години по-късно в Ивреа е основана и заложна къща. Едва век и половина по-късно отново се споменава за еврейски банкери – братята Марко Грациадио и Рафаел Саломон, Яков Аврам, Израел Бенедето и Емилио Елия, както и всички деца на Давид Йосиф Оливети. Освен това евреите са активни и в търговията.
Евреите от Ивреа са част от пиемонтската общност и плащат данъци заедно с останалите религиозни групи в Савойското херцогство.
Въпреки малкия размер на селището, през XVIII век в града съществува организирана еврейска общност. Синагогата е засвидетелствана едва от средата на века. За еврейско гробище се споменава още през 1479 г., но през 1738 г. то е преместено, тъй като земята е закупена от Общината за изграждане на градските стени.
Ивреа е сред градовете в Пиемонт, които изграждат еврейско гето. То е създадено през 1725 г. по нареждане на Савойската династия, близо до днешната улица „Куатро мартири“. Евреите се нуждаят от три къщи, а гетото включва 26 помещения, шест магазина, мазета и дворове. Увеличаването на еврейското население налага разширяване на гетото след 1744 г., но опитите за получаване на лиценз срещат съпротива от страна на християнското население.
През 1801 г. група селяни от околните райони правят опит да ограбят гетото, но намесата на общината предотвратява нападението. Събитието остава в паметта на местната еврейска общност и се отбелязва години наред. През 1848 г. евреите получават равни права, а броят им достига 151 души.
Индустриалното развитие на Ивреа води до нарастване на еврейската общност, но с последвалата икономическа криза тя постепенно намалява.
Към 2020 г. липсват следи от древното еврейско гробище при Порта Аоста. На общността е предоставен терен за ново гробище на ул. „Мулини“ през 1863 г. и то се използва и до днес като отделен участък от общинското гробище. С изключение на монументален семеен параклис там има няколко индивидуални гроба под земята, с прости възпоменателни плочи, както е по обичай. Има и надгробен камък в памет на полските и съветските войници, загинали в болницата в Ивреа по време на Първата световна война.
Синагоги в Ивреа
[редактиране | редактиране на кода]Действащата синагога се намира в историческия център на Ивреа, под крепостните стени, на мястото, където през 1725 г. официално е създадено еврейското гето. Настоящата ѝ структура датира от XIX век и представлява адаптация на по-стара сграда. Тя има две ненатрапчиви фасади – източна и западна. Единственият полукръгъл прозорец към ул. „Пеана“, украсен с цветни стъкла в ярки сини и червени тонове, подсказва, че сградата не е била жилищна. В нея се помещават две синагоги.
- Стара голяма синагога
До първата половина на XIX век в Ивреа съществува само малък ораторий с немски обред. Намесата на главния равин на Пиемонт Сабато Грациадио Тревес дава тласък за изграждането на нова синагога в контекста на цялостната реорганизация на общността, започнала през 1822 г. Новата сграда е открита през 1875 г., но се оказва прекалено голяма за реалните нужди на местната общност и се използва рядко.
Синагогата има правоъгълен план и висок полуцилиндричен свод. По стените са разположени колони и пиластри, а елементи на йонийския стил се открояват в базите, капителите и антаблеманите. Декорацията с кесони, акантови спирали и имитации на мрамор напомня на орнаментиката в други обществени и религиозни сгради в района на Канавезе, но разпределението на пространството е по-сложно и разнообразно. В залата за молитва са подредени два успоредни реда пейки за мъжете, а женската галерия е отделена и достъпна по широко стълбище с кована желязна балюстрада, което минава покрай залата. На стената срещу входа се намират tevà – трибуна от тъмно орехово дърво за четене на свещените текстове, и aròn – свещеният шкаф за Тората, с две плъзгащи се врати от фино резбовано дърво, украсени с позлатени и изрисувани символи на юдаизма.
Синагогата е преотстъпена на Община Ивреа през 1980 г. в рамките на реорганизация на целия комплекс. Консервационните дейности започват през 1997 г. и завършват през октомври 1999 г.
- Малка синагога
Малката синагога е създадена като зимен молитвен дом и остава на разположение на еврейската общност, която я използва главно за срещи. Реставрацията на сградата и възстановяването на малката синагога са извършени в началото на 1980-те години.
Тя е открита на 24 септември 1875 г. и е реализирана по проект от юни 1874 г. на Иняцио Джирели (Ignazio Girelli), експерт от художествения кабинет на общината.
Интериорът е силно повлиян от неокласическата архитектура. В него се откроява внушителен aròn от резбовано дърво от XIX век, оцветен в черно и украсен с позлатени елементи, добавени след смъртта на Карл Алберт.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) Информация за синагогите в Метрополен град Торино на уеб страница Torino Ebraica
- ((it)) Информация на уеб страница Italia Judaica Архив на оригинала от 2016-09-26 в Wayback Machine.
- ((it)) Информация за Малката синагога на уеб страницата на Община Ивреа
- ((it)) за Старата Синагога на уебстраницата на Община Ивреа
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
