Синайски молитвеник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Синайски требник)
Синайски молитвеник
Лист
Лист
СъздаденХІ век
Оригинален езикглаголица
Синайски молитвеник в Общомедия

Синайският молитвеник (на латински: Euchologium Sinaiticum) e глаголически ръкопис от ΧΙ век. Известен е и като Синайски евхологий, Синайски служебник или Синайски требник.

Сведения за ръкописа[редактиране | редактиране на кода]

Молитвеникът е загубил много коли (тетради) в началото и края; липсват страници и от средата му. Състои се от 138 (106+28+4) пергаментови листа и представлява остатък от по-голям ръкопис, наброявал приблизително 300 листа.

Съдържа откъслеци от Литургиите на св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики,[1] молитви от денонощния богослужебен цикъл,[2] молитви за различни случаи („при садене на лозе“, „за спиране кръвотечение при рана“, „над стадо“ и други),[3] църковни служби (треби) („Обред над замърсен кладенец“, „Чин на изповедта“, „Чин за монашески подстриг“[4]) и църковно-правния сборник „Заповеди на светите отци“.[5] Според проучванията от последно време някои от тези текстове са преведени не от гръцки, а от латински или може би от старовисоконемски.

Молитвеникът вероятно е писан в българските земи. Основната част от него се намира сега в манастира „Света Екатерина“ на планината Синай (сигнатури Sinait. Slav. 37 и Sinait. Slav. 1/N). Четири листа се пазят в Санкт Петербург: в библиотеката на Руската академия на науките (сигнатура 24.4.8, фонд И. И. Срезневского) и в Руската национална библиотека (сигнатури Глаг. 2 и Глаг. 3).[6]

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Euchologium: glagolski spomenik manastira Sinai brda (ed L. Geitler). Zagreb, 1882.
  • Euchologium Sinaiticum: Texte slave avec les sources grecques et traduction française (ed. J. Fraček). T.1-2. Paris, 1933-1939 [= Patrologia Orientalis, 24 – 25]
  • Euchologium Sinaiticum: Starocerkveno-slovenski glagolski spomenik (ed. Rajko Nahtigal). T.1. Fotografski posnetek. T.2. Tekst s komentarjem. Ljubljana, 1941-1942
  • Slonski, S. Index verborum do Euchologium Sinaiticum. Warszawa, 1934 [речник по изданието на Гайтлер (Geitler) от 1882 г.]
  • Tarnianidis, I. The Slavonic Manuscripts Discovered in 1975 at St. Catherine's Monastery on Mount Sinai. Thessaloniki, 1988, 65-87, 185-190, 219-247 [описание и фотографии на откритите през 1975 г. 28 листа от ръкописа, Sinait. Slav. 1/N]
  • Пенкова, П. Речник-индекс на Синайския евхологий по изданието на Р. Нахтигал. С., 2008

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Ševčenko, I. Report on the Glagolitic Fragments (of the Euchologium Sinaiticum ?) Discovered on Sinai in 1975 and Some Thoughts on the Models for the Make-up of the Earliest Glagolitic Manuscripts. – Harvard Ukrainian Studies, 6, 1982, 119-151
  • Костова, К. Ритмични схеми в Синайския евхологий. – Кирило-Методиевски студии, 8, 1991, 121-138
  • Bakker, M. The New Testament Lections in the Euchologium Sinaiticum. – Полата кънигописьная, 25/26, 1994, 120-169
  • Parenti, S. L'eucologio slavo del Sinai nella storia dell'eucologio bizantino. Roma, 1997
  • Иванова-Мавродинова, В., Мавродинова, Л. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, 26-33
  • Arranz, Μ. La tradition liturgique de Constantinople au IXe siècle et l'Euchologe Slave du Sinaï. – Studi sull'Oriente Cristiano, 4, 2000, no. 2, 41-110
  • Дидди, К. Euchologium Sinaiticum 59a10 члскыѩ пьтицѧ. Oб одном загадочном чтении в молитве св. Трифону. – Старобългаристика, 35, 2011, № 2, 3-13
  • Йовчева, М. Още веднъж за химнографските текстове в Синайския евхологий. – В: Погребението и смъртта в юдео-християнската традиция. С., 2011, 232-241
  • Тончева, Хр. Старобългарските Молитви за всяка потреба в развоя на славянската ръкописна книжнина (до края на ХIX век). Пловдив, 2000
  • Тончева, Хр. Развой на старобългарските Чинопоследования за встъпване в монашество през Х – ХVIII век. Коментар и текстове. Пловдив, 2005
  • Тончева, Хр. Чин на Свето Богоявление. Текстология и редакции. Пловдив, 2017

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Афанасьева, Т. К вопросу о порядке следования листов и составе Синайского глаголического служебника ХІ в. – Старобългаристика, 29, 2005, № 3, 17-35.
  2. ↑ Минчев, Г. Мястото на новооткритите листове на Синайския евхологий сред другите текстове от ръкописа: филологически и литургически анализ на молитвите от денонощния богослужебен цикъл (ασματική ακολουθία). – Старобългаристика, 17, 1993, № 1, 21-36; Велковска, Е. Денонощното богослужение в Синайския евхологий. – Старобългаристика, 24, 2000, № 4, 19-34.
  3. ↑ Тончева, Х. Старобългарските Молитви за всяка потреба в развоя на славянската ръкописна книжнина до края на ХІХ в. Пловдив, 2000; Велковска, Е., Паренти, С. Една молитва „за болни“ в Синайския евхологий. – Старобългарска литература, 33/34, 2005, 154-166.
  4. ↑ Wawryk, M. The Offices of Monastic Initiation in the Euchologium Sinaiticum and Their Greek Sources. – Harvard Ukrainian Studies, 10, 1986, 5-47; Тончева-Тодорова, Х. Развой на старобългарските чинопоследования за встъпване в монашество през Х–ΧVIII век: Коментар и текстове. Пловдив, 2005, 2-67.
  5. ↑ Максимович, K. A. Заповеди святых отец: Латинский пенитенциал VIII века в церковнославянском переводе. Mосква, 2008.
  6. ↑ Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, №№ 2-3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Страници от Синайския молитвеник
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Синайски_молитвеник&oldid=11823468“.