Синайско-Палестинска кампания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Синайско-Палестинска кампания
Близкоизточен театър през Първата световна война
10.5 cm Feldhaubitze 98/09 и османски артилеристи при Харейра, 1917 г.
10.5 cm Feldhaubitze 98/09 и османски артилеристи при Харейра, 1917 г.
Информация
Период 28 януари 1915 – 30 октомври 1918
Място Египет и Леванта
Резултат Победа за Антантата
Страни в конфликта
Британска империя Британска империя
Кралство Хиджаз Кралство Хиджаз
Франция Франция
Кралство Италия Кралство Италия
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Османска империя
Flag of Germany (1867–1919).svg Германска империя
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Австро-Унгария
Командири и лидери
Британска империя Джулиан Бинг
Британска империя Арчибалд Мъри
Британска империя Едмънд Алънби
Британска империя Филип Четуд
Британска империя Едуард Бълфин
Британска империя Томас Лорънс
Flag of Australia (converted).svg Хари Човъл
Кралство Хиджаз Хюсеин бин Али
Кралство Хиджаз Фейсал I
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Ахмед Джемал паша
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Мустафа Кемал Ататюрк
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Февзи Чакмак
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Джеват Чобанлъ
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Джемал Мерсинли
Flag of Germany (1867–1919).svg Фридрих Крес фон Кресенщайн
Flag of Germany (1867–1919).svg Ерих фон Фалкенхайн
Flag of Germany (1867–1919).svg Ото Лиман фон Сандерс
Жертви и загуби
Британска империя: 61 877 жертви
  • 16 880 убити/изчезнали
  • 43 712 ранени
  • 1385 пленени
  • 5981 умрели от болести
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg: 189 600 жертви
  • 25 973 убити/изчезнали
  • 85 497 ранени
  • 78 735 пленени
Синайско-Палестинска кампания в Общомедия

Синайско-Палестинската кампания от Близкоизточния театър през Първата световна война се води от Арабското въстание и Британската империя срещу Османската империя и Германската империя. Започва с опит на османците да превземат Суецкия канал през 1915 г. и завършва с Мудроското примирие през 1918 г., което довежда до разпокъсването на Османската империя в Леванта.

Военните действия започват през януари 1915 г., когато малка османска сила, водена от германци, нахлува на Синайския полуостров (по това време част от британския Египетски протекторат) и извършва неуспешно нападение срещу Суецкия канал. След Галиполската операция, британските ветерани образуват Египетския експедиционен корпус, а османските ветерани сформират 4-та армия, които да се сражават на Синайския полуостров през 1916 г. В хода на кампанията, британската 52-ра дивизия и Австралийско-новозеландската конна дивизия успяват да изтласкат османската армия от областта, започвайки с битката при Романи през август, продължавайки с битката при Магдаба през декември и завършвайки превземането на Синай с битката при Рафа през януари 1917 г.[1] Тези победи, довели до възвръщането на значителни египетски територии, са последвани от две поражения на Египетския експедиционен корпус на османска територия – първата и втората битка за Газа в южната част на Палестина.

След период на патово положение в Южна Палестина от април до октомври 1917 г., генерал Едмънд Алънби превзема Беер Шева. До 8 ноември османците претърпяват поредица от поражения. С това, те преминават в отстъпление. В хода на следващите военни действия, Османската територия губи значителни територии след битките за хребета Мугхар (10 – 14 ноември) и Йерусалим (17 ноември – 30 декември). Тежките загуби на Западния фронт през март 1918 г. по време на германското Пролетно настъпление принуждават Великобритания да изпрати подкрепления от Египетския експедиционен корпус. Напредъкът на Антантата временно спира, като Алънби продължава офанзивата през септември с битката при Мегидо. Успешните пехотни битки при Тулкарм и Табсор създават пролуки във фронтовата линия на Османската империя, което позволява на Пустинния конен корпус да обгради пехотинците, сражаващи се при Юдейските планини, и да се сражава в битките при Назарет и Самах, превземайки Афула, Дженин и Тиберия. Египетският експедиционен корпус унищожава три османски армии по време на битките при Шарон, Наблус и моста Джиср ед Дамие, пленявайки хиляди войници и голям брой оборудване. Дамаск и Алепо са превзети в последвалата гонитба, преди Османската империя да приеме условията на Мудроското примирие на 30 октомври 1918 г., слагайки край на Синайско-Палестинската кампания. Установени са Британски мандат в Палестина и Френски мандат в Сирия и Ливан, които да администрират новопридобитите територии.

Кампанията не е особено известна и зле разбрана по време на войната. Във Великобритания, обществото я смята за малка операция и загуба на ценни ресурси, които биха могли да се използват по-подходящо на Западния фронт, докато индийците се интересуват повече от Месопотамската кампания и окупирането на Багдад.[2] Австралия не разполага с военен кореспондент в Близкия изток до ноември 1917 г.[3][4]

Дълготрайният ефект от кампанията е разпадането на Османската империя, когато голямата част от териториите ѝ са превърнати в мандати на Антантата. През 1923 г. империята официално изчезва и е наследена от Турция след Турската война за независимост. Европейските мандати в района също са заличени с образуването на Ирак през 1932 г., Ливан през 1943 г., Израел през 1948 г. и Йордания и Сирия през 1946 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Egypt and Palestine campaign | National Army Museum
  2. Massey, William Thomas. Allenby's Final Triumph. London, Constable & Co, 1920. OCLC 345306. с. 5-6. Посетен на 11 януари 2015.
  3. Hill 1983
  4. Pike 1983