Синдром на карпалния тунел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анатомия на карпалния тунел, показваща мястото на медианния нерв, минаващ през тясното пространство, през което минават и сухожилията на пръстите

Синдромът на карпалния тунел е медицинско състояние, дължащо се на притискането на медианния нерв, преминаващ през китката на ръката обвит в т.нар. карпален тунел. Основните симптоми са болка, изтръпване, бодежи (мравучкане) в палеца, показалеца и средния пръст и вътрешната страна на четвъртия и петия пръсти.[1] Обичайно симптомите започват постепенно и през нощните часове. Болката може да се засегне и останалата част на ръката. Възможна е поява на слабост на захвата и в продължение на голям период от време мускулите в основата на палеца могат да се износят.[2]

Рисковите фактори за СКТ включват: обезитет, повтарящи се движения на китката при работа, бременност, ревматоиден артрит.[3][4] Има податки, че наличието на хипотиреоидизъм увеличава риска от СКТ.[5] Захарният диабет е слабо свързан със състоянието.[3][6] Употребата на противозачатъчни лекарства не е свързана с повишаване на риска от СКТ. Определени видове работа са свързани с повишаването на риска от СКТ: работа с компютър, работа с вибриращи машини и инструменти, дейности, изискващи здрав захват на ръката.[3] Диагнозата се поставя на базата на симптоми и специфични физически тестове, и може да се потвърди с електродиагностични тестове (като електромиография).[2] Диагнозата е вероятна при наличие на мускулна умора в основата на палеца.[3]

Физическата активност може да намали риска от развиване на СКТ.[3] Симптомите могат да бъдат облекчени с поставяне на шина на китката или с кортикостероидни инжекции.[3] Приемът на нестероидни противовъзпалителни средства или габапентин не дава очакваните резултати. Няма доказателства за ползата от магнитна терапия.[3] Хирургическа операция за срязване на карпалното сухожилие е ефективно лечение с изгледи за по-добри резултати една година след операцията в сравнение с други нехирургически алтернативи. Постоперативно шииниране не е необходимо.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Burton, C и др. Diagnosing and managing carpal tunnel syndrome in primary care.. // The British journal of general practice : the journal of the Royal College of General Practitioners 64 (622). May 2014. DOI:10.3399/bjgp14x679903. с. 262–3.
  2. а б Carpal Tunnel Syndrome Fact Sheet. // January 28, 2016. Архив на оригинала от 3 March 2016. Посетен на 4 March 2016.
  3. а б в г д е ж з Management of Carpal Tunnel Syndrome Evidence-Based Clinical Practice Guideline.. // {{{journal}}}. February 29, 2016.
  4. Osterman, M и др. Carpal tunnel syndrome in pregnancy.. // The Orthopedic clinics of North America 43 (4). October 2012. DOI:10.1016/j.ocl.2012.07.020. с. 515–20.
  5. Shiri, R. Hypothyroidism and carpal tunnel syndrome: a meta-analysis.. // Muscle & nerve 50 (6). December 2014. DOI:10.1002/mus.24453. с. 879–83.
  6. Padua, L и др. Carpal tunnel syndrome: clinical features, diagnosis, and management. // Lancet Neurology 15 (12). November 2016. DOI:10.1016/S1474-4422(16)30231-9. с. 1273–84.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Carpal tunnel syndrome“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.