Синодален превод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Синодалната Библия е първото синодално или синодно издание на новобългарски език на свещеното писание на библейския канон, което излиза в края на 1925 г. Следва т.нар. Елисаветински превод на Textus Receptus, който прототип е започнат по време на реформите на Петър I и е на църковнославянски език.[1]

Поради това, че съществувалите в оборот до 1925 г. преводи на Библията на новобългарски език не били достатъчно надеждни, БПЦ узрява за идеята за свой т.нар. синодален превод.[1]

За пръв път Светия Синод на БПЦ в официално заседание се занимава с въпроса за превода на Библията на датата 22 октомври 1898 г. - по повод писменото предложение на тогавашния Варненски и Преславски митрополит Симеон, който излага мотиви и основания за нуждата от един новобългарски авторитетен превод на Библията. Митрополитът препоръчва преводът да се възложи под ръководството на Търновския митрополит Климент, който ведно с няколко авторитетни и известни български писатели да преведат от руски църковнославянски език - на новобългарски - текста на Светото Писание. Превода започва едва чак в края на 1898 г., но се бави по обективни причини цяло десетилетие. На 5 февруари 1900 г. Св. Синод определя осемчленна комисия за изпълнение на важната задача. В комисията влезли и двама изявени професори от Алма матер - Васил Златарски и Любомир Милетич. Срока за завършване на превода бил определен на 1 май 1903 г., когато работата на тази комисия щяла да се прегледа и одобри от друга комисия излъчена от Светия Синод. Комисията се провалила като цяло в дейността си най-вече поради липсата на време, а също и заради отсъствието на сериозен капацитет в областта на богословието и сравнителното езикознание. Най-сериозно затруднение създавал превода на книгата на Йов. Въпреки това, комисията продължила своята работа, а през 1905 г. проф. Любомир Милетич бил заменен от Светия Синод с проф. Беню Цонев. В крайна сметка, в основата на синодалния превод били положените усилия от автора на първата "История на българския език" (съвместно с проф. Стефан Младенов). През 1905 г. Светия Синод определил и състав на втора комисия, наречена “Духовна проверочна” - за работата на първата.[1] Двете комисии работили интензивно в периода 1905-1912 г., като много от членовете били сменени, постъпвали нови, а в преводите участвал и Константин Величков.[1]

През 1909 г. излиза от печат синодалното Четвероевангелие, като пряк резултат от работата на комисиите към Светия Синод.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]