Синтаксис на българския език
Направо към навигацията
Направо към търсенето
В синтаксиса на българския език според състава и граматическата постройка се обособяват два основни вида изречения: просто и сложно.
Основни понятия[редактиране | редактиране на кода]
Изречение[редактиране | редактиране на кода]
Предикативност[редактиране | редактиране на кода]
Българското понятие е сказуемност. Това означава, че даден предмет не просто се описва с даден признак, а му се приписва едно отношение с признака във времето. Ще поясним казаното с примери.
- голяма къща (Образно можем да кажем, че тук признакът голяма е „застинал във времето“. Той не подлежи на промяна. Връзката между голяма и къща не е опосредствана времево. На английски се казва, че голяма има пояснителна функция – attributive.)
- Къщата е голяма. (Тук сме приписали признак, който може да бъде променен. Връзката между голяма и къща е опосредствана времево. Това става чрез сказуемото е. Неслучайно тази връзка се нарича още сказуемна. На английски се казва още, че голяма има утвърдителна функция – predicative.[1])
Просто изречение[редактиране | редактиране на кода]
Сложно изречение[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Предикатът е частта от изречението, която твърди нещо за подлога или допълнението в изречението.