Синтетична популация българска млечна овца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стадо овце от породата
Коч от породата ил дьо франс
Ареал на разпространение на синтетичната популация българска млечна овца

Синтетична популация българска млечна овца е най-многобройната, най-широко разпространена и най-новата българска порода овце с предназначение добив на вълна, мляко и месо.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Породата е разпространена в стопанства в селища, намиращи се в предпланините и равнинните райони на България. Породата е създадена чрез многопородно кръстосване и целенасочена селекция. В породообразуването вземат участие овце и кочове от породите Черноглава плевенска овца, Старозагорска овца, Аваси, Източнофризийска овца и много други. Призната е за порода през 2005 г.

Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 1 020 300 индивида.

Рисков статус – няма риск.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Поради това, че в създаването на породата са участвали няколко млечни и няколко тънкорунни и полутънкорунни породи овце популацията е разнородна по морфологични признаци. Овцете са едри, с дълго тяло и здрава костна система. Поради участието на черноглавата плевенска овца и аваси се допускат пигментирани петна по лицето, ушите и краката. Вимето е добре развито с провилно поставени цицки. Разнообразието по отношение на екстериор и тегло може да е доста голямо. Вълната е еднородна. Агнетата имат добра растежна способност.

Овцете са с тегло 65 – 68 kg, а кочовете 90 – 95 kg. Средният настриг на вълна е 3 – 4 kg. Плодовитостта е в рамките на 125 – 145%. Средната млечност за лактационен период е 170 – 230 l.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Породи селскостопански животни в България, Авторски колектив, Каталог, Второ преработено издание, издателство ИФО Дизайн ООД, ISBN 978-954-92216-3-3, 2008 г. стр.90

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]