Синтия Клитбо
| Синтия Клитбо | |
 | |
| Родена | Диана Синтия Клитбо Гамбоа |
|---|---|
| Активност | 1985– |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | |
Синтия Клитбо (на испански: Cynthia Klitbo) е мексиканска актриса.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Синтия Клитбо е родена на 11 март 1967 г. в мексиканския щат Сакатекас, баща ѝ е датчанин, а майка ѝ – мексиканка. Ролите ѝ са признати от критиците в Мексико и през 2009 г. е обявена за една от най-представителните актриси от списание „TVyNovelas“.[1]
Първата роля, която получава, е в средата на 80-те години в теленовелата Да живееш по малко, продуцирана от Валентин Пимщейн и режисирана от Рафаел Банкелс, Педро Дамян и Беатрис Шеридан. Следващите роли на Синтия са в мелодрамите Любов в мълчание, Cómo duele callar, Моята втора майка и Аз купувам тази жена.
През 1991 г. актрисата става популярна, изпълнявайки персонажа София Гастелум Фернандес, която ѝ е първата отрицателна роля, в теленовелата Окови от огорчение, продуцирана от Карлос Сотомайор, където си партнира с Диана Брачо, Даниела Кастро и Делия Касанова.
През 1995 г. Клитбо получава първата си главна отрицателна роля в теленовелата Господарката, продуцирана от Флоринда Меса Гарсия и режисирана от Роберто Гомес Фернандес. Вниманието на общестевността е привлечено от блестящото ѝ изпълнение на героинята Лаура Кастро, извратена и обсебваща жена, стемяща се на всяка цена да попречи на щастието на братовчедка си Рехина, ролята е изпълнена от Анхелика Ривера. В същата теленовела Клитбо и Ривера си партнират с Франсиско Гаторно.
Следващата си отрицателна роля получава през 1998 г. в теленовелата Право на любов, продуцирана от Карла Естрада и режисирана от Мигел Корсега и Моника Мигел, където си партнира с Елена Рохо, Адела Нориега и Рене Стриклер.
През 2000 г. получава първата си главна положителна рола в теленовелата Къщата на плажа, продуцирана от Юри Бреня и Пинки Морис, и режисирана от Енрике Гомес и Моника Мигел, където си партнира със Серхио Гойри, Марга Лопес и Игнасио Лопес Тарсо. През годините Синтия Клитбо изпълнява множество отрицателни роли.
През 2014 г. отново получава отрицателна роля в теленовелата Сянката на миналото, продуцирана от Мапат Лопес де Сатарайн и режисирана от Маурисио Родригес и Хосе Елиас Морено, където в началните надписи Синтия е представена като първа актриса. В тази продукция тя изпълнява комичен и хумористичен злодей, и си партнира с Мишел Рено, Пабло Лиле, Алехандра Барос, Сусана Гонсалес и Алексис Аяла.
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
Теленовели[редактиране | редактиране на кода]
- Мините на страстта (2023) – Сайра Перес
- Игра на лъжи (2023) – Рената дел Рио
- Ничия жена (2022) – Исаура
- Дракона: Завръщането на воина (2019) – Дора Пердомо де Гарса
- Дъщери на Луната (2018) – Леонора де Оропеса
- Дойде любовта (2016 – 2017) – Марта Естрада вдовица де Муньос
- Сянката на миналото (2014 – 2015) – Пруденсия Нава де Сапата
- Че те обичам, обичам те (2013 – 2014) – Кармен Гарсия Пабуена
- Cachito de cielo (2012) – Адела Силва де Саласар
- Заради нея съм Ева (2012) – Любовница на Хуан Карлос
- Тереса (2010 – 2011) – Хуана Годой
- Atrévete a soñar (2009 – 2010) – Бианка Пеня Риси
- Дума на жена (2007 – 2008) – Делия Ибара
- Перегрина (2005 – 2006) – Абигайл Осорио
- Булчински воал (2003) – Ракел Виясеньор Дел Морал
- Моята съдба си ти (2000) – Амара Трухийо
- Къщата на плажа (2000) – Паулина Виляреал вдовица де Рохо
- Право на любов (1998 – 1999) – Тамара Де ла Колина
- Alguna vez tendremos alas (1997) – Росаура Онтиверос
- Господарката (1995) – Лаура Кастро Виляреал
- Мечта за любов (1993) – Ана Луиса Монтенегро
- Откраднат живот (1991) – Летисия Авелар / Вероника Алмейда
- Окови от огорчение (1991) – София Гастелум Фернандес
- Моя малка Соледад (1990)
- Аз купувам тази жена (1990) – Ефихения
- Моята втора майка (1989) – Летисия Платас
- Любов в мълчание (1988) – Аурора
- Cómo duele callar (1987) – Кристина Сиснерос
- Да живееш по малко (1985)
Сериали[редактиране | редактиране на кода]
- Mujeres asesinas (2010) – Лус Мерседес де Манхарес
- Locas de amor (2009) – Д-р Аяла
- Розата на Гуадалупе (2009) – Елиса
- S.O.S.: sexo y otros secretos (2007) – Лаура
- La hora pico (2004)
- ¿Qué nos pasa? (1998)
- Mujer, casos de la vida real (1996)
- Videoteatros (1993)
Кино[редактиране | редактиране на кода]
- Las victorias de Mamá (2008) – Себе си
- Desnudos (2004) – Берта
- Ladies' Night (2003)
- La paloma de Marsella (1999)
- El amor de tu vida S.A. (1996) – Еухения
- Morena (1995) – María
- Asalto (1991) – Elena
- Ellos trajeron la violencia (1990)
Театър[редактиране | редактиране на кода]
- Rosa de dos aromas (2016).[2]
- Caricias perversas barroco (2015) [3]
- Confesiones de una telefonista erótica (2014)[4]
- La piel en llamas (2011)[5]
- ¿Por qué los hombres aman a las cabronas? (2008)[6]
- Rosa de dos aromas (2000) [7]
Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Категория | Теленовела | Резултат |
|---|---|---|---|
| 2019 | Най-добра първа актриса | Дъщери на Луната | Номинирана |
| 2017 | Най-добра първа актриса | Дойде любовта | Номинирана |
| 2016 | Най-добра първа актриса | Сянката на миналото | Номинирана |
| 2014 | Най-добра актриса в поддържаща роля | Че те обичам, обичам те | Печели |
| Най-добра първа актриса | Номинирана | ||
| 2010 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Atrévete a soñar | Номинирана |
| 2009 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Дума на жена | Номинирана |
| 2006 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Перегрина | Номинирана |
| 2004 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Булчински воал | Номинирана |
| 1999 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Право на любов | Печели |
| 1998 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Alguna vez tendremos alas | Номинирана |
| 1996 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Господарката | Номинирана |
| 1992 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Окови от огорчение | Печели |
| 1988 | Най-добро женско откритие | Cómo duele callar | Номинирана |
- Награди ACE (Ню Йорк)
| Година | Категория | Теленовела | Резултат |
|---|---|---|---|
| 1996 | Най-добра актриса в поддържаща роля | Господарката | Печели |
| 1998 | Най-добра телевизионна актриса | Alguna vez tendremos alas | Печели |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.telenovelasyseries.net
- ↑ Milenio (Protagonizarán Cynthia Klitbo y Raquel Garza „Rosas de dos Aromas“)
- ↑ Garuyo (¿Conoces las Caricias Perversas de Cynthia Klitbo?), архив на оригинала от 18 ноември 2015, https://web.archive.org/web/20151118122530/http://www.garuyo.com/teatro/caricias-perversas-el-circulo-teatral-resena, посетен на 31 декември 2017
- ↑ Starmedia (La actriz Cynthia Klitbo debuta como directora de teatro con el monólogo protagonizado por su sobrina: „Confesiones de una telefonista erótica“.), архив на оригинала от 18 ноември 2015, https://web.archive.org/web/20151118091819/http://entretenimiento.starmedia.com/teatro/nueva-obra-teatro-cynthia-klitbo-confesiones-telefonista-erotica.html, посетен на 31 декември 2017
- ↑ Zocalo (Desnudan a Cynthia Klitbo en obra de teatro)
- ↑ Jornada UNAM (Entra Cynthia Klitbo a ¿Por qué los hombres aman a las cabronas?)
- ↑ El Universal (¿Cynthia Rosa de dos aromas?)