Синъйчжу
| Синъйчжу 신의주시 | |
|---|---|
 | |
  Синъйчжу | |
| Страна |  Северна Корея |
| Регион | Квансо |
| Площ | 1309 km² |
| Надм. височина | 1 m |
| Население | 288 000 души (2006) |
| Синъйчжу в Общомедия | |
Синъйчжу[1] и Синъйджу[2] (правопис по системата на Маккюн-Райшауер Sinŭiju) е град в Северна Корея на границата с Китай, е административен център на провинция Северен Пхьонан. Част от града е включена в създадения през 2002 година Специален административен регион Синъйчжу, където през 2002 година правителството започва 50-годишен експеримент за специална икономическа зона с функционираща пазарна икономика.[3]
Разположение и климат[редактиране | редактиране на кода]
Синъйчжу е разположен на южния бряг на река Ялуцзян, по чието протежение минава границата с Китайската народна република. Средната годишна температура е едва 9 градуса по Целзий.
История[редактиране | редактиране на кода]
Градът се разраства значително по време на японската окупация между 1910 и 1945, превръщайки се във важен център на транспорта по река Ялуцзян. И до днес е запазил важността си като речно пристанище. По време на Корейската война е бил почти изцяло сринат, подобно на всички останали севернокорейски градове, но след края ѝ е възстановен изключително бързо.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
В Синъйчжу има летище с 1,2-км писта, което прави възможно свързването му по въздух с Пхенян. Съществуват и железопътни и асфалтови пътища, свързващи града с главните транспортни артерии в страната. Градът е свързан с китайския град Андун посредством Моста на корейско-китайската дружба, дълъг 944 метра.
Индустрия[редактиране | редактиране на кода]
Предприятията са предимно от леката промишленост – текстилна фабрика, хартиена фабрика и дървопреработвателна фабрика, както и железарски завод и ТЕЦ. Почти цялата търговия с Китай се осъществява в Синъйчжу. Оттук се внасят и частите, необходими за високотехнологични производства.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Образователните институции в града са няколко – гимназия, икономическо училище, университет по лека индустрия и висше педагогическо училище. В града има и виенско колело, но то никога не работи заради недостиг на електричество. Китайските туристи от другата страна наемат лодки, за да видят по-отблизо града.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Географски речник на задграничните страни“, Михаил Данилевски, ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987, стр. 488
- ↑ Български военен атлас, 1979 г.
- ↑ Китайски бизнесмен начело на севернокорейска специална икономическа зона, econ.bg, 24 септември 2002