Синьо отместване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Синьо отместване на електромагнитна вълна се нарича всяко намаляване на дължината на вълната и съответно повишение на честотата. В диапазона на видимата светлина този ефект се проявява като изменение на цвета от червения към синия край на спектъра, оттам и името му. Обратният ефект се нарича червено отместване.

Доплерово синьо отместване[редактиране | редактиране на кода]

Доплерово червено и синьо отместване.

Доплеровото синьо отместване се причинява от движението на източника към наблюдателя. Терминът се отнася за всяко смаляване на дължината на вълната и увеличаване на честотата, причинени от относително движение, дори и извън видимия спектър. Само обекти, движещи се с почти релативистични скорости към наблюдателя, са видимо по-сини за невъоръженото око, но дължината на вълната на всеки отразен или излъчен фотон или друга частица се скъсява по посока на пътуването.[1]

Доплеровото синьо отместване се използва в астрономията за определяне на относителното движение, като например:

Гравитационно синьо отместване[редактиране | редактиране на кода]

Вълни на дьо Бройл (протони, електрони, фотони и други), които попадат в гравитационен кладенец, се енергизират и претърпяват синьо отместване, независещо от наблюдателя.

За разлика от относителното Доплерово синьо отместване, причинено от движението на източника към наблюдателя и, следователно, зависещо от ъгъла, под който се приема фотона, гравитационното синьо отместване е абсолютно и не зависи от ъгъла на приемане на фотона. Фотоните, излизащи от гравитационен обект, имат по-малка енергия. При тази загуба на енергия се наблюдава червено отместване. По подобен начин, фотоните, попадащи в гравитационно поле, се енергизират и проявяват синьо отместване.[2][3]

Това е естествено следствие от закона за запазване на енергията и равенството на маса и енергия, което е потвърдено експериментално през 1959 г. Гравитационното синьо отместване допринася за анизотропията на реликтовото излъчване чрез ефекта на Сакс-Волф – когато гравитационен кладенец се променя, докато през него преминава фотон, количеството синьо отместване при навлизане би се различавало от количеството гравитационно червено отместване при излизане.[4]

Космологично синьо отместване[редактиране | редактиране на кода]

В хипотетична вселена, претърпяваща Голямо свиване, би се наблюдавало космологично синьо отместване, като по-отдалечните галактики се отместват към синия спектър. Това е точно обратното на наблюдаваното в действителност космологично червено отместване в разширяващата ни се вселена.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kuhn, Karl F.. In Quest of the Universe. Jones & Bartlett Publishers, 2004. ISBN 0-7637-0810-0. p. 122 – 123. (на английски)
  2. R.J. Nemiroff. Gravitational Principles and Mathematics. // NASA, 1993. (на английски)
  3. R.J. Nemiroff. Visual distortions near a neutron star and black hole. // American Journal of Physics 61 (7). 1993. DOI:10.1119/1.17224. p. 619 – 632. (на английски)
  4. Bonometto, Silvio, Gorini, Vittorio, Moschella, Ugo. Modern Cosmology. CRC Press, 2002. ISBN 978-0-7503-0810-6. (на английски)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Blueshift“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.