Направо към съдържанието

Синя дупка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Голямата синя дупка във водите на Белиз.
Синя дупка до о. Лонг Айлънд, Бахамите.
Синя дупка до о. Сан Салвадор, Бахамите.

Синя дупка е голяма морска пещера или карстова фуния, чиято повърхност е отворена и се е образувала на бряг или остров, съставен от карбонатни скали (варовик или коралов риф). Сините дупки обикновено съдържат вода, повлияна от приливите и отливите, със сладък, солен или смесен състав. Те се простират под морското равнище и може да водят до подводни пещери или проходи.[1] Добре познати примери за такива дупки могат да бъдат намерени в Южнокитайско море, Белиз, Бахамите, Гуам, Австралия и Египет. Сините дупки се различават от сеноте в това, че последните са ями на сушата, пълни със сладка подземна вода, вместо с морска.

Сините дупки са приблизително кръгли депресии със стръмни стени и дължат името си на контраста между техните тъмносини, дълбоки води и светлосините, плитки води около тях. Циркулацията на водата в тях е слаба и често под определена дълбочина кислородът е изчерпан. Такава среда е неблагоприятна за повечето морски организми, но все пак може да поддържа голям брой бактерии. Тъмносиният цвят се дължи на високата прозрачност на водата и ярко белия карбонатен пясък. Синята светлина е единствената, която се запазва от целия цветови спектър във водата и успява да бъде отразена от пясъка и да се върне обратно.

Най-дълбоката синя дупка в света е дълбока 300,89 метра и се намира в Южнокитайско море. Нарича се Драконова дупка или Лонгдонг. В горната част на дупката са намерени над 20 вида организми, а на дълбочина под 100 m – нито един.[2][3] Повечето сини дупки, обаче, са дълбоки около 100 – 120 m. Диаметърът на окръжността обикновено варира от 25 – 30 до 300 m.

Сините дупки са се появили по време на ледени епохи, когато нивото на световния океан е било около 100 – 120 m по-ниско от днешно време. През тези периоди образуванията са били подложени на ерозия от дъжд и химическо изветряне, характерни за всички варовикови местности. Тези процеси спрели веднъж, щом образуванията се потопили под вода.

Повечето сини дупки съдържат сладка и солена вода. В халоклина, където се срещат сладките и солените води, протича корозивна реакция, която разяжда скалата. С времето този процес може да създаде странични проходи или хоризонтални ръкави, които се разклоняват от вертикалната пещера. Въпросните проходи могат да бъдат много дълги – понякога над 600 m.

Сините дупки обикновено се срещат на плитки карбонатни брегове, като тези на Бахамските острови или около полуостров Юкатан. Някои дълбоки извори, създадени от карстови процеси и намиращи са на континентална част, също се наричат сини дупки.

Много различни вкаменелости са намерени в сини дупки. Сред тях има такива на крокодили и костенурки.

  1. Mylroie, J. E., Carew, J. L., and Moore, A. I., (1995), Blue Holes: Definition and Genesis: Carbonates and Evaporites, т. 10, н. 2, с. 225.
  2. ((en)) World's Deepest Blue Hole Is in South China Sea
  3. ((ru)) Найдена самая глубокая голубая дыра
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Blue hole и страницата „Голубая дыра“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.