Синя дупка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Синя дупка до о. Лонг Айлънд, Бахамите.
Синя дупка до о. Сан Салвадор, Бахамите.

Синя дупка е голяма морска пещера или карстова фуния, чиято повърхност е отворена и се е образувала на бряг или остров, съставен от карбонатни скали (варовик или коралов риф). Сините дупки обикновено съдържат вода, повлияна от приливите и отливите, със сладък, солен или смесен състав. Те се простират под морското равнище и може да водят до подводни пещери или проходи.[1] Добре познати примери за такива дупки могат да бъдат намерени в Южнокитайско море, Белиз, Бахамите, Гуам, Австралия и Египет. Сините дупки се различават от сеноте в това, че последните са ями на сушата, пълни със сладка подземна вода, вместо с морска.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Сините дупки са приблизително кръгли депресии със стръмни стени и дължат името си на контраста между техните тъмносини, дълбоки води и светлосините, плитки води около тях. Циркулацията на водата в тях е слаба и често под определена дълбочина кислородът е изчерпан. Такава среда е неблагоприятна за повечето морски организми, но все пак може да поддържа голям брой бактерии. Тъмносиният цвят се дължи на високата прозрачност на водата и ярко белия карбонатен пясък. Синята светлина е единствената, която се запазва от целия цветови спектър във водата и успява да бъде отразена от пясъка и да се върне обратно.

Най-дълбоката синя дупка в света е дълбока 300,89 метра и се намира в Южнокитайско море. Нарича се Драконова дупка или Лонгдонг. В горната част на дупката са намерени над 20 вида организми, а на дълбочина под 100 m – нито един.[2][3] Повечето сини дупки, обаче, са дълбоки около 100 – 120 m. Диаметърът на окръжността обикновено варира от 25 – 30 до 300 m.

Сините дупки са се появили по време на ледени епохи, когато нивото на световния океан е било около 100 – 120 m по-ниско от днешно време. През тези периоди образуванията са били подложени на ерозия от дъжд и химическо изветряне, характерни за всички варовикови местности. Тези процеси спрели веднъж, щом образуванията се потопили под вода.

Повечето сини дупки съдържат сладка и солена вода. В халоклина, където се срещат сладките и солените води, протича корозивна реакция, която разяжда скалата. С времето този процес може да създаде странични проходи или хоризонтални ръкави, които се разклоняват от вертикалната пещера. Въпросните проходи могат да бъдат много дълги – понякога над 600 m.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Сините дупки обикновено се срещат на плитки карбонатни брегове, като тези на Бахамските острови или около полуостров Юкатан. Някои дълбоки извори, създадени от карстови процеси и намиращи са на континентална част, също се наричат сини дупки.

Форми на живот[редактиране | редактиране на кода]

Много различни вкаменелости са намерени в сини дупки. Сред тях има такива на крокодили и костенурки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mylroie, J. E., Carew, J. L., and Moore, A. I., (1995), Blue Holes: Definition and Genesis: Carbonates and Evaporites, т. 10, н. 2, с. 225.
  2. ((en)) World's Deepest Blue Hole Is in South China Sea
  3. ((ru)) Найдена самая глубокая голубая дыра
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Blue hole“ и страницата „Голубая дыра“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.