Синя морска мида
| Синя морска мида | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||
| Синя морска мида в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Синята морска мида (Mytilus edulis) е ядивна мида от семейство Mytilidae.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
| Синя морска мида[1] (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Формата на мидата е триъгълна, удължена, със заоблени ръбове. Черупката ѝ е гладка, синьо-виолетова, черна или кафява на цвят. Обикновено живее в приливни зони, прикрепена към скали посредством здрави нишковидни структури, образувани от секреция на жлези, които се намират в крака на мидата. Среща се и се лови из цял свят. Мидата се храни с широк спектър от планктотрофни организми.
Способността на вида да удебелява черупката си представлява много ефективен защитен механизъм. В присъствието на хищници, мидата може да увеличи дебелината на черупката си до 5 – 10%, което увеличава с 50% усилията, нужни за отварянето ѝ.[3]
Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]
В Европа най-големите производители на черни морски миди са Франция, Нидерландия, Великобритания и Ирландия. Общото производство на Европейския съюз към 2007 г. възлиза на 175 934 тона.[4] В световен мащаб, освен ЕС, най-големите производители на миди са Китай, Чили и Нова Зеландия.[1]
Обикновено мидите се консумират след топлинна обработка. Продават се главно живи, но и под формата на обработени продукти, консервирани или мариновани.
Разтворена синя морска мида.
Живи сини морски миди върху скали.
Миди, сготвени със сирене.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Сини и черни морски миди. // Рибарство и аквакултура в Европа, декември 2012 г. Посетен на 21 септември 2019.
- ↑ USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)
- ↑ Stokstad, E. EVOLUTION: Native Mussel Quickly Evolves Fear of Invasive Crab. // Science 313 (5788). 2006. DOI:10.1126/science.313.5788.745a. с. 745a.
- ↑ Blue mussels and Mediterranean mussels. // Европейска комисия. Посетен на 21 септември 2019.
|
|