Обикновена хвойна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Синя хвойна)
Jump to navigation Jump to search
Обикновена хвойна
JuniperusCommunisAlpina.jpg
Juniperus communis subsp. alpina, Витоша, България
Juniperus communis cones.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Pinophyta Голосеменни
клас: Pinopsida Иглолистни
разред: Pinales
семейство: Cupressaceae Кипарисови
род: Juniperus Хвойна
вид: J. communis Обикновена
хвойна
Научно наименование
Уикивидове Juniperus communis
Linnaeus, 1753[2]
Разпространение
Juniperus communis range map.png
обикновена хвойна в Общомедия
Хвойна с две поколения шишарки
Дървовидна Juniperus communis subsp. communis

Обикновената хвойна (Juniperus communis), наричана също синя хвойна, е вид иглолистно растение от семейство Кипарисови (Cupressaceae). То е най-разпространеният вид дървовидно растение в света. Среща се в Северното полукълбо от субарктическите области до планините на около 30° северна ширина в Северна Америка, Европа и Азия.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Размерът на обикновената хвойна варира значително от разклонен близо до земята храст до дърво с височина 10 m. Листата ѝ са остри иглички, групирани в прешлени по три, зелени на цвят, с единична бяла ивица по вътрешната повърхност. Растението е двудомно, като мъжките и женските шишарки са разположени на различни растения, а опрашването се извършва от вятъра. Семенните шишарки наподобяват плодове. Първоначално те са зелени, като за 18 месеца узряват до пурпурно-черно със тънък син филм по повърхността. Формата им е сферична, диаметърът е 4-12 mm и обикновено имат три, по-рядко шест, слети една с друга люспи, всяка с по едно семе. Семената се разпространяват с изпражненията на птици, които ядат месестите шишарки. Мъжките шишарки са жълти, дълги 2-3 mm и окапват малко след като разпръснат полена си през март-април.[3][4][5]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Както може да се очаква от широкото разпространение на обикновената хвойна, тя има много разновидности с няколко нива на подразделяне на вида. Разграничението между различните таксони все още е несигурно, като има разминавания между генетичните и морфологичните данни.[3][6][4][5][7][8][9][10]

  • Juniperus communis subsp. communisОбикновена хвойна. Обикновено изправен храст или малко дърво; дълги иглички - 8–20(–27) mm; дребни шишарки - 5–8 mm, обикновено по-къси от игличките; среща се при на малки до средни географски ширини в умерения пояс.
    • Juniperus communis subsp. communis var. communisЕвропа, по-голямата част от Северна Азия
    • Juniperus communis subsp. communis var. depressa Pursh – Северна Америка
    • Juniperus communis subsp. communis var. hemisphaerica (J.Presl & C.Presl) Parl. – планините в Средиземноморието
    • Juniperus communis subsp. communis var. nipponica (Maxim.) E.H.Wilson – Япония (несигурна класификация, често се разглежда като разновидност на Juniperus rigida)
  • Juniperus communis subsp. alpina (Suter) Čelak. – Сибирска хвойна (syn. J. c. subsp. nana, J. c. var. saxatilis Pallas, J. sibirica Burgsd.). Обикновено разпрострян по земята храст; къси иглички - 3–8 mm; големи шишарки - 7–12 mm, обикновено по-дълги от игличките; среща се в субарктичния пояс и при големи надморски височини в умерения пояс.
    • Juniperus communis subsp. alpina var. alpinaГренландия, Европа и Азия
    • Juniperus communis subsp. alpina var. megistocarpa Fernald & H.St.John – Източна Канада (разграничаването от var. alpina е спорно)
    • Juniperus communis subsp. alpina var. jackii Rehder – западните части на Северна Америка (разграничаването от var. alpina е спорно)

Някои ботаници разглеждат subsp. alpina като таксон от по-нисък ранг - Juniperus communis var. saxatilis Pallas[4] или Juniperus communis var. montana. Други класификации, главно в Източна Европа и Русия, понякога приемат сибирската хвойна за отделен вид - J. sibirica Burgsd. (syn. J. nana Willd., J. alpina S.F.Gray).[11]

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Обикновената хвойна се използва в градинарството като декоративен храст, но е твърде дребна за промишлено производство на дървен материал. В Скандинавия дървесината на хвойната традиционно се използва за изработване на малки съдове за млечни продукти, както и на дървени ножове за масло.

Стипчивите месести шишарки на хвойната са твърде горчиви, за да се ядат сурови, но изсушени се използват за подправка на месо, сосове и плънки. Обикновено те първо се натрошават, за да изпуснат аромата си. Използват се и за ароматизиране на алкохолни напитки, като джин или словашката национална напитка боровичка.

В De materia medica на Диоскорид, фармакологична енциклопедия от 1 век, шишарките на хвойната са описани като противозачатъчно средство.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Conifer Specialist Group 1998. Juniperus communis. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 15 май 2009.
  2. указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 2, страница: 1040, BHL Page ID: 359061, инстанция на: first description (of a taxon)
  3. а б Rushforth, K. (1987). Conifers. Helm ISBN 0-7470-2801-X.
  4. а б в Adams, R. P. (2004). Junipers of the World: The genus Juniperus. Victoria: Trafford. ISBN 1-4120-4250-X.
  5. а б Arboretum de Villardebelle: Juniperus
  6. Flora Europaea: Juniperus communis
  7. Adams, R. P., Pandey, R. N., Leverenz, J. W., Dignard, N., Hoegh, K., & Thorfinnsson, T. (2003). Pan-Arctic variation in Juniperus communis: Historical Biogeography based on DNA fingerprinting. Biochem. Syst. Ecol. 31: 181-192 pdf file.
  8. Adams, R. P., & Pandey, R. N. (2003). Analysis of Juniperus communis and its varieties based on DNA fingerprinting. Biochem. Syst. Ecol. 31: 1271-1278. pdf file
  9. Adams, R. P., & Nguyen, S. (2007). Post-Pleistocene geographic variation in Juniperus communis in North America. Phytologia 89 (1): 43-57. pdf file
  10. Den Virtuella Floran: Juniperus communis distribution
  11. Association Ecosystem (Russia): Juniperus sibirica
  12. Riddle, J. M. (1992). Contraception and abortion from the ancient world to the Renaissance, p. 31. Harvard University Press.