Син кит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Син кит
Bluewhale877.jpg
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Китоподобни (Cetacea)
семейство:Ивичести китове (Balaenopteridae)
род:Balaenoptera
вид:Син кит (B. musculus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758 г.)
Разпространение
Cypron-Range Balaenoptera musculus.svg
Обхват на вкаменелости
Син кит в Общомедия
[ редактиране ]

Синият кит (Balaenoptera musculus) е вид морски бозайник от семейство Ивичести китове (Balaenopteridae). Той е смятан за най-едрото животно на Земята.[2][3][4]

Женските раждат по едно малко, което носят единадесет месеца в утробата си. То се ражда през средата на зимата и живее с майка си в топлите екваториални води. През лятото майката и малкото отплуват към полюсите в студените води, богати на храна. Новороденият кит достига седем метра, на една година достига до дължина 16 метра, на пет години – до 22 метра, а възрастните индивиди достигат до 30 – 33 метра дължина. Най-дългият е бил 33,58 метра. Периодът на бозаене е около 7 месеца. За това време малкото нараства до към 16 метра дължина и достига около 20 тона тегло. Средно на ден увеличава теглото си с 90 – 100 кг.

Синият кит на дължина спрямо човек

Китовете общуват с ултразвук, известен като ехолокация. Използват я, също така, за да си намират храна – излъчват ултразвук, който се отблъсква от плячката и се връща при кита под формата на ехо. Така те намират и поглъщат плячката си. Тежината на месото е около 56.5 тона до 66 тона в зависимост от животното. Най-често се среща само на двойки; единични екземпляри или по три животни заедно.

Когато се храни, той прекарва под вода повече от 30 минути. Дихателният канал е напълно отделен от устната кухина. При гмуркане достига до 70 – 80 метра дълбочина. Езикът му тежи около 4,7 тона. По коремната му страна има до 88 надлъжни бразди. Той е бозайник, но прилича на огромна риба. Месото на синия кит е годно за консумация. Като „рекорд“ от един син кит са добити-55 тона мас. Той може да диша въздух на повърхността, но ако бъде изхвърлен от океана, би се задушил от собственото си тегло! Мъжките екземпляри достигат до 180 тона, а женските–170. Не е опасен за човека. Дори се смята, че тях ги е по-скоро страх от нас. Поради факта, че видът е застрашен, е забранено улавянето, извличането на мас и консумацията на месо от сините китове. В света съществуват около 5 – 6 хиляди кита.

Синият кит, подобно на много други едри китове, се храни с дребни животни, наречени крил.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Balaenoptera musculus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. nationalzoo.si.edu
  3. www.science.howstuffworks.com
  4. Reilly, S.B., Bannister, J.L., Best, P.B., Brown, M., Brownell Jr., R.L., Butterworth, D.S., Clapham, P.J., Cooke, J., Donovan, G.P., Urbán, J. & Zerbini, A.N.. Balaenoptera musculus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 15 март 2011. (на английски)