Направо към съдържанието

Сирена (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за митологичното същество сирѐна. За разреда водни бозайници вижте Сирени.

Сирена
Характеристики
Описаниемитично създание в древногръцката митология
РодителиАхелой
Сирена в Общомедия

Сирѐните (на гръцки: Σειρῆνας) в древногръцката митология са полужени-полуптици. Те са морски нимфи – наяди. Представяни са като дъщери на речния бог Ахелой (от една от музитеТерпсихора, Мелпомена или Стеропа) или на морското божество Форкис.[1]

Техният брой варира, според различните автори, между 2 и 5.

Със своите песни сирените примамват минаващите наблизо кораби към скалите, където те се разбиват и моряците намират смъртта си. Одисей намира начин да мине покрай тях без екипажът му да пострада. Нарежда на хората си да сложат восък в ушите си, за да не чуват омайните им песни, а него самия – да вържат на мачтата на кораба му. Така задоволява любопитството си да чуе сирените. Докато ги слуша обаче, той пожелава да ги приближи, поради което неспирно моли моряците да го отвържат, макар и оставен от тях без внимание.[2]

„Одисей и сирените“, 1891 г. Джон Уилям Уотърхаус

Предупреден от кентавъра Хирон, че Орфей ще му бъде необходим в пътешествието му в търсене на Златното руно, Язон взема музиканта в редиците на аргонавтите. Това, според една от версиите на легендата за тях, коства живота на митичните певици, тъй като съдбата им е да живеят не вечно, а само до момента, в който някой кораб премине покрай тях невредим. Орфей изсвирва толкова красива мелодия с лирата си, че заглушава впечатлението, което правят на моряците гласовете на сирените. Така те устояват на иначе толкова омайните песни на нимфите, които скоро след това умират.