Система за охлаждане на компютър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Система за охлаждане.

Радиатори използвани за охлаждане на електронни елементи

Системата за охлаждане е комбинация от охладителна паста и радиатор с или без вентилатор (ако системата се поставя на микропроцесор – графичен или централен) или само от радиатор без паста и вентилатор. Може също и да се постави в захранващият блок. „Модулите“ от първия вид се закрепват върху компоненти, които генерират много топлина. „Модулите“ от втория вид се закрепват върху компоненти, които не генерират особено много топлина – операционна памет (RAM памет).

Видове системи за охлаждане[редактиране | редактиране на кода]

Въздушно охлаждане[редактиране | редактиране на кода]

За добро въздушно охлаждане много важна е и кутията. При малка кутия, количеството въздух което циркулира вътре е по-малко, загрява се по-бързо. Друг недостатък на малката кутия е, че обикновено кабелите са над и около радиатора, допълнително снижавайки ефективността на охлаждането. Опитайте се да си представите пътя на въздуха във вашата кутия – от къде влиза, как стига до радиатора и от къде излиза и отстранете доколкото може пречките по пътя му. Ако имате на гърба на кутията отвор предназначен за допълнителен вентилатор, монтирането му ще помогне на въздуха да не се „лута“ в търсене на изхода, след като си е свършил работата. И последно, захранването. Вътре в него има доста мощен вентилатор, който засмуква въздух от кутията и го изхвърля навън. Препоръчвам ви да търсите модели, при които отворите за засмукване на въздуха са на долната страна, а не на гърба – понеже обикновено захранването е точно над процесора, загретия въздух се засмуква веднага от долните отвори и после се извежда от кутията навън.

Водно охлаждане[редактиране | редактиране на кода]

Водното охлаждане – за него ни е необходимо едно нещо, наречено топлообменник. Най-проста реализация може да бъде една метална кутийка – примерно с размерите на кибритена, затворена отвсякъде и с два отвора – в единия през някаква тръбичка влиза вода, а на другия край през подобна излиза. Трябва да сте напълно сигурни, че нито капка от водата не може да напусне топлообменника, няма да обяснявам защо :). Вместо кутия може да имате метална тръбичка, за която е заварена пластинка, която се прилепва до процесора и в двата края на металната тръбичка нахлузвате гумени тръбички по които тече водата. Може да бъде и S-образно извита метална тръбичка, която директно се допира до процесора… Каква е идеята – долепяте плътно топлообменника до процесора – големината на площта на контакт между тях е много важна. Когато студената вода тече през устройството, тя се загрява, охлаждайки процесора и се изхвърля навън. Трябва да се осигури постоянен поток на студена вода – ако ви спре водата и не се усетите ще стане лошо, много лошо :). Тук не ви трябва вентилатор, който да извежда топлината – затоплената вода си тече кротко и организирано по тръбичката, след което или отива в мивката, или се охлажда и наново се подава на входа – за целта ще ви е необходима помпичка, която да върти водата. Предимството на метода с помпичка е, че сте независими от спиране на водата и ви плаши само от спиране на тока – ама тогава и компютъра ще спре, но пък реализацията на метода е доста по трудна.

Водното охлаждане има още един недостатък – кондензиращата влага. Ако температурата на метала е достатъчно ниска, тоест охлаждането е много ефективно, върху топлообменника ще кондензират капчици влага, а това е нещо което трябва да избегнем на всяка цена. За щастие, решението е лесно – ефективността на охлаждането и оттам температурата на металните части може да се променя като се променя температурата и количеството на водата която протича през системата.

Охлаждане с елемент на Пелтие[редактиране | редактиране на кода]

И така, стигнахме и до третия метод. Нищо особено наглед – някаква пластинка и две жици. Обаче само да се подаде напрежение и за секунди на едната повърхност на пластинката се образува скреж. Проблемът е, че другата страна се нагрява до 60 градуса – и ако не се охлади, елементът изгаря. Решението – да комбинираме пелтие елемент с радиатор и вентилатор! Студената страна охлажда процесора, радиатора и вентилатора охлаждат топлата страна. Може да звучи малко изкуствено, но е много по-ефективно от нормален радиатор/вентилатор, дори и от Golden Orb. Това е така, защото тук имаме охлаждане, а без пелтие елемент – само отвеждане на топлината. Като ефект този тип охлаждане е сравним с водното (малко по-добър), но е по-слаб от този на Kryotech (ама е и по-евтин – само елемент може да се намери за 40 – 50 DEM, в комплект с радиатор и вентилатор 100 DEM – ако сте в Германия). Физически елементът се състои от малки полупроводникови елементчета, свързани заедно и имащи интересното свойство да „преместват“ топлината от едната към другата повърхности, които представляват керамични плочки. Ако се разменят жиците, разменят се и топлата / студена повърхности и макар да ми е смешно, като си представя как някой си охлажда радиатора и загрява процесора заради една грешка в свързването на проводниците, и трагичния изход е абсолютно гарантиран.

Азотно охлаждане[редактиране | редактиране на кода]

Това е един много ефективен метод за охлаждане на много мощни процесори, които по една или друга причина са „овърклокнати“ или конвенционалното охлаждане не е достатъчно за да отведе генерираната топлина. Охлаждането само по себе си не е сложно – представлява кух цилиндър (тръба), затворена от едната страна. Захваната е за процесора. В отвора се налива течен Азот и имате това охлаждане. Азота обаче е много опасен за работа без защитни предпазни средства