Ситово (област Пловдив)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ситово.
| Ситово | |
 Гледка към селото | |
  Ситово  Ситово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 61 души[1] (15 март 2024 г.) 1,72 души/km² |
| Землище | 35,509 km² |
| Надм. височина | 1303 m |
| Пощ. код | 4104 |
| Тел. код | 03109 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 66651 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Родопи Павел Михайлов (БСП за България, Левицата!, БВ; 2019) |
| Ситово в Общомедия | |
Ситово е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Ситово се намира в планински район. Това село е едно от най-красивите родопски села. То е уникално със своята природа. Край селото има аязмо със студена и лековита вода.
История[редактиране | редактиране на кода]
Историята на това село датира още от преди повече от 2 хилядолетия. По времето на Одриското царство на това място се заселват траки от племето беси (едно от най-войнствените тракийски племена), които са използвали труднодостъпните скални образувания в местността Щут за крепости (Щуда града се намира на около километър северно в посока Пловдив). Още преди Пловдив да се е създал, на това място се е водел уседнал живот. За това свидетелства и така нареченият Ситовски надпис.
През Средните векове (след образуване на Българската държава 7 – 14 век) селото попада както в границите на България, така често и в границите на Византия.
По време на османското владичество Ситово преживява не един и два тежки момента. Смята се, че селото, макар и труднодостъпно, е било завладяно около 1392 – 1394 г. Може би най-тежкият и съкрушителен период от чуждото владичество са опитите за потурчването на селото. Както и в други родопски села, и тук помохамеданчването е било в периода 1666 – 1667 г. Тези, които отказали да си сменят вярата, били изклани, а тези, които успели да се скрият по Баш Мандра, Барчината, Бех тепе, Бялото камъне, Корията и въобще в гората, запазват християнския образ на селото и до днес. Ситовските българо-мохамедани били изселени през 1882 г. заради убийството на „Армазкия поп“ през Априлското въстание. Възрастните в селото все още си спомнят разкази, слушани от техни родители за този поп – „той бил по-юнак от турския бюлюкбаши в Ситово, Мехмед паша, имал пищов и яхал хубава кобила. Докато препускал по ситовските местности, той стрелял с пищова. Когато го питали какви са тези гърмове, които се чуват, той отговарял, че това е чаткането на петалите на кобилата му. През Априлското въстание той бил първият убит в селото, помаците го нарязали на парчета и през нощта християните го събрали в една черга и го погребали.
През Втората световна война селото има много партизани и ятаци, един от които е Спартак – командир в отряд „Антон Иванов“. През периода 1944 – 1989 г. селото е много силно икономически. През периода 1950 – 1960 г. селото е брояло над 850 жители. През 1946 г. започва електрифицирането на селото, а през 1950 г. то вече е имало и нова ВиК система. Има изградено читалище на мястото на джамията (първоначално джамията е била църква „Св. Марина“, но с идването на турците е разрушена църквата и построена джамията). През 1958 г. е създадено и ТКЗС.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 16 | 100.00 |
| Българи | 10 | 62.50 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Не отговорили | 6 | 37.50 |
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Селото е културно развито. Там се построява едно от първите училища в нахията Рупчос още през 1834 г. Ситовци, учили в ситовското училище, преподавали както в Лилково, Дедово, Бойково, но и в села като Широка лъка и Чепеларе, Хвойна и Орехово.
В селото има две църкви – „Св. Петка“ (в центъра) и „Св. Богородица“ (на върха над селото). Първата е построена през 1848 г., а втората – малко по-късно.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година на 15 август се провежда събор, отваря се църквата, която е над селото и се отслужва литургия. Също така се прави курбан и се пече агне.
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Кухнята е традиционно родопска – качамак, кавардисани картофи, всички видове баници без сладка, катми, фасул, боров мед и сладка от диви ягоди и боровинки.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Диалектът спада към рупчоските говори: коща, пот, бочва, кромполи, картоли, чорква, аратлик, гльодам, зьомам, васул. При членуване понякога -на/но, понякога -са/со, рякана, кощана, борикана, елона, сая вместо тази, есузи вместо този, хи вместо ѝ: Макя хи (майка ѝ).
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Ситово, община Родопи, област Пловдив, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 15 февруари 2019.
- ↑ „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно село Ситово- Радио и телевизия в Ситово Архив на оригинала от 2006-05-07 в Wayback Machine.
| ||||||||||
