Сиукски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сиукски език
Страна САЩ, Канада
Регион Небраска, Минесота, Северна Дакота, Южна Дакота, Монтана, Манитоба, Саскачеуан, Албърта
Брой говорещи ок. 25 000
Писменост латиница
Систематизация по Ethnologue
-Сиуански езици
.-Западносиуански езици
..-Дакотска група
...→Сиукски език
ISO 639-2 dak
ISO 639-3 dak

Сиукският език (наричан също дакота) е името на цяло езиково семейство в Северна Америка. Говорен е от няколко десетки хиляди души от сиуксите, живеещи днес в Канада и Съединените щати.

Регионално разделение[редактиране | редактиране на кода]

Сиукският език има три основни диалекта съответстващи на трите основни сиукски подразделения. От своя страна тези три подразделения се състоят от по няколко групи, някои от които говорят отделни субдиалекти:

  1. Сантии-Сиситон, диалект на Източните, Сантиите или подразделение Дакота. Диалекта Сантии е говорен от групите мдеуакантон, уахпетон и уахпекуте, а субдиалекта Сиситон от групата сиситон.
  2. Янктон-Янктонаи, диалект на Централните или подразделение Уичийена. Янктон е субдиалект на групата янктон, а Янктонаи на янктонаи и Долни янктонаи.
  3. Тетон, диалект на Западните, Тетон или подразделение Лакота. Северният субдиалект на Тетон е говорен от групите миниконжу, итазипчо, хункпапа, сихасапа и оохенунпа, а Южният субдиалект е говорен от групите брюле и оглала.

Различията между диалектите и субдиалектите са предимно фонологични и лексикални и обикновено не пречат на взаимната разбираемост.

Трите основни диалекта на сиуксите и тяхната тясна връзка с асинибойн и стоуни са разпознати в началото на 19-ти век. Най-съществената фонетична характеристика, която ги отличава е наличието на Д, Н или Л. Сантии-Сиситон и Янктон – Янктонаи имат Д, макар че Янктон-Янктонаи и Сиситон, както и някои варианти на Сантии имат също и Н, там където Тетон имат Л, докато асинибойните и стоуните имат Н. За пример терминът за самоопределение при Сантии-Сиситон е Дакота (Dakhóta), при Янктон-Янктонай Дакота (Dakhóta), при Тетон е Лакота (Lakhóta) и при асинибойните и стоуните Накота (Nakhóta) или Накода (Nakhóda). През 20-ти век тези три звука са приети неправилно като дефиниращи трите основни диалекта и Янктон-Янктонаи е погрешно класифициран като N-диалект, заради етно-историческата им връзка с асинибойните и стоуните.[1]

Фонетични различия[редактиране | редактиране на кода]

Фонемите в сиукския език са:

  • звучни преградни съгласни – b(б), d(д), g(г)
  • беззвучни непредихателни преградни и преградно-проходни съгласни – p(п), t(т), ċ(ч), k(к), ˀ
  • беззвучни предихателни преградни и преградно-проходни съгласни – ph, th, ċh, kh
  • гласилкови преградни и преградно-проходни съгласни – ṗ, ṫ, ċ, ḱ
  • беззвучни проходни съгласни – s(с), ṧ(ш), x(х), h(х)
  • звучни проходни съгласни – z(з), ẑ(ж), ỿ
  • гласилкови проходни съгласни – ṡ, ṩ, ẋ
  • носови съгласни – m(м), n(н)
  • латерален резонанс – l(л)
  • звучни полугласни – w(у), y(й)
  • устни гласни – i, e, a, o, u
  • носови гласни – in(ин), an(ан), un(ун)
  • първично ударение – ỳ[2]

Следващата таблица показва някои от основните фонетични различия между регионалните разновидности на сиукския език.[3]

Сиукси Асинибойн Стоуни Значение
Лакота Западни дакота Източни дакота
Янктонаи Янктон Сиситон Сантии
Lakȟóta Dakȟóta Dakhóta Nakhóta Nakhóda самоназвание
lowáŋ dowáŋ dowáŋ nowáŋ пея
твърдение
čísčila čísčina čístina čúsina čúsin малък
hokšíla hokšína hokšína hokšída hokšína hokšín момче
gnayáŋ gnayáŋ knayáŋ hnayáŋ knayáŋ hna заблуждавам
glépa gdépa kdépa hdépa knépa hnéba бълвам
kigná kigná kikná kihná kikná gihná успокоявам
slayá sdayá sdayá snayá snayá намазвам
wičháša wičháša wičhášta wičhášta wičhá мъж
kibléza kibdéza kibdéza kimnéza gimnéza изтрезнявам
yatkáŋ yatkáŋ yatkáŋ yatkáŋ yatkáŋ пия
žé žé онзи

Лексикални различия[редактиране | редактиране на кода]

Има и многобройни лексикални различия между сиукските диалекти, както и между под-диалектите. Янктон-Янктонай е лексикално по-близо до езика Лакота, отколкото до Санти-Сисетон. Следващата таблица дава някои примери.[3]

Английско значение
(на български)
Сантии-сиситон Янктон-янктонаи Лакота
Северни лакота Южни лакота
chaild
(дете)
šičéča wakȟáŋyeža wakȟáŋyeža
knee
(коляно)
hupáhu čhaŋkpé čhaŋkpé
knife
(нож)
isáŋ / mína mína míla
kidneys
(бъбреци)
phakšíŋ ažúŋtka ažúŋtka
hat
(шапка)
wapháha wapȟóštaŋ wapȟóštaŋ
still
()
hináȟ naháŋȟčiŋ naháŋȟčiŋ
man
(мъж)
wičhášta wičháša wičháša
hungry
(гладен)
wótehda dočhíŋ ločhíŋ
morning
(утро)
haŋȟ’áŋna híŋhaŋna híŋhaŋna híŋhaŋni
to shave
(бръсна се)
kasáŋ kasáŋ kasáŋ glak’óǧa

Писмена система[редактиране | редактиране на кода]

Сравнителна таблица на правописа на Дакота и Лакота[4]
IPA Бючъл &
Mейнхарт
правопис
(произношение)
Стандартен правопис[5] Университет
Брандън
Делориа
& Боас
Мисия
Дакота
Рууд &
Тейлър
Ригс Уилямсън Университет
на
Минесота
Уайт Хат Tакини[6]
ʔ ´ ´ ʾ ´ няма ʼ ´ ´ ´ няма '
a a a a a a a a a a a a
a (á) á a a a a a a a a 'a[note 1]
ã an, an' (aη) an̄ ą an ą an
p~b b b b b b b b b b b b
c č c c c č ć c c c
tʃʰ c (c, c̔) čh ć c čh ć̣ c ċ[note 2] ch
tʃʼ c’ č’ c’ c čʼ ć c c’ ċ’[note 2] c'
t~d няма няма d d d d d d d d d
e~ɛ e e e e e e e e e e e
eː~ɛː e (é) é e e e e e e e e 'e[note 1]
k~ɡ g g g g g g g g g g g
ʁ~ɣ g (ġ) ǧ ǥ ġ g ǧ ġ ġ g ġ gx
h h h h h h h h h h h h
χ ȟ ħ r ȟ x
χʔ~χʼ h’ (h̔’) ȟ’ ħ̦ ḣ’ r ȟʼ ḣ’ ḣ’ x'
i i i i i i i i i i i i
i (í) í i i i i i i i i 'i[note 1]
ĩ in, in' (iη) in̄ į in į in
k k (k, k̇) k k k k k k k k k k
kʰ~kˣ k kh k‘ k kh k k k kh
qˣ~kˠ k (k̔) k‘ k kh k k kx
k’ k’ ķ k’ q k’ k’ k'
l l l няма l няма l l l няма l l
няма няма няма няма няма няма няма няма няма няма
m m m m m m m m m m m m
n n n n n n n n n n n n
ŋ n n n n n ň n n n n ng
o o o o o o o o o o o o
o (ó) ó o o o o o o o o 'o[note 1]
õ~ũ on, on' (oη) un̄ ų on ų un
p ṗ (p, ṗ) p p p p p p p p p
p ph p‘ p ph p p p ph
pˣ~pˠ p (p̔) p‘ p ph p p px
p’ p’ p’ p p’ p’ p'
s s s s s s s s s s s s
s’ s’ ș s’ s s’ s’ s’ s’ s'
ʃ š š š x, ś š ś [note 3] sh
ʃʔ~ʃʼ š’ š’ ș̌ ṡ’ x, ś š ś’ ṡ’ ṡ’ ṡ’[note 3] sh'
t t (t, ṫ) t t t t t t t t t t
t th tʿ t th t t t th
tˣ~tˠ t (t̔) tʿ t th t t tx
t’ t’ ţ t’ t t’ t’ t'
u u u u u u u u u u u u
u (ú) ú u u u u u u u u 'u[note 1]
õ~ũ un, un' (uη) un̄ ų un ų un
w w w w w w w w w w w w
j y y y y y y y y y y y
z z z z z z z z z z z z
ʒ j ž ž z j ž ź ż ż j zh
  1. а б в г д Маркиране на ударение на първа сричка
  2. а б Саскачиуан използва c̀ от на Уайт Хат ċ
  3. а б Саскачиуан използва s̀ от на Уайт Хат ṡ

Езикови програми[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1960-те училищата в много сиукски общности започват да играят активна роля в инициирането на двуезични образователни програми. До 2000 г. почти всички училища в сиукските резервати имат някаква форма на езиково обучение. Всяка програма работи самостоятелно, разработвайки собствена писмена система и учебни материали, пренебрегвайки използваните повече от век мисионирска писменост и материали. Въпреки обаче опитите в продължение на няколко десетилетия за създаването на няколко писмени системи нито една от тях не е получила признание. И въпреки създадените многобройни учебни материали интереса към езиковото обучение води до написването и издаването на няколко изключително полезни учебника, на първо място сред тях са издадените от лингвистите Дейвид С. Рууд и Алан Р. Тейлър двугодишен двутомен учебник на ниво колеж, елементарен двуезичен речник и читанка за Тетон говорен в резерватите Пайн Ридж и Роузбъд. В допълнение към езиковите програми в местните сиукски общности няколко университета започват да предлагат езикови курсове на диалектите Тетон и Сантии-Сиситон. Първите курсове започват в началото на 1970-те в Университета на Колорадо в Боулдър и в Университета на Минесота. Впоследствие и други университети в Северна Дакота, Южна Дакота и небраска започват да провеждат такива курсове.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Siouan Languages“ in Handbook of North American Indians. Т. 13 Great Plains part 1. Washington DC, Smithsonian Institution, 2001. с. 97.
  2. „Sioux Until 1850“ in Handbook of North American Indians. Т. 13 Great Plains part 2. Washington DC, Smithsonian Institution, 2001. с. 718.
  3. а б Ullrich, Jan. New Lakota Dictionary (Incorporating the Dakota Dialects of Yankton-Yanktonai and Santee-Sisseton). Lakota Language Consortium, 2008. ISBN 0-9761082-9-1. с. 2 – 6.
  4. Riggs, p. 13
  5. Orthography of the New Lakota Dictionary adopted as the Standard Lakota Orthography by the majority of educational institutions across Lakota country
  6. A diacritic-free orthography devised by native linguist Violet Catches
  7. „Siouan Languages“ in Handbook of North American Indians. Т. 13 Great Plains part 1. Washington DC, Smithsonian Institution, 2001. с. 111.