Сицилианска вечерня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за въстанието. За едноименната опера на Джузепе Верди вижте Сицилианска вечерня (опера).

Сицилианска вечерня
Francesco Hayez 023.jpg
Сицилианската вечерня, Франческо Хайес, 1846
Период 1282 година
Място Сицилия
Резултат загуба на Карл I Анжуйски от Византия
Територия Сицилия
Воюващи страни
Armoiries Manfred de Sicile.svg Сицилиански въстаници
Aragon Arms-crown.svg Кралство Арагон
Image-Blason Sicile Péninsulaire.svg Сицилианско кралство
Командири
Михаил VIII Палеолог
Педро III Арагонски
Карл I Анжуйски

Сицилианската вечерня е антианжуйско въстание в Сицилия, насочено срещу властта на крал Шарл I Анжуйски, което избухва на 31 март 1282 г. Въстанието е инспирирано от византийския император Михаил VIII Палеолог. Императорът вербува за целта на плана си арагонския крал Педро III, който с оглед на събитията поставя острова под суверенитета си. По този начин е провалена Втората анжуйска коалиция под егидата на Шарл I Анжуйски, насочена срещу възстановената от Палеолозите Византия през 1261 г.

Съвременни художествени интерпретации[редактиране | edit source]

Сицилианската вечерня била за времето си изключително политическо събитие, което било в основата на зародилите се Неаполитанска и Сицилианска Мафия (на италиански: Mafia), която според някои източници вероятно идва от съкращението M.A.F.I.A. — „Morte Alla Francia Italia Anela“ — „Италия копнее за смъртта на Франция“[1] (виж и Кралство на двете Сицилии, византийци и Магна Греция)

Причини[редактиране | edit source]

Съзаклятническото въстание избухва в Палермо и е насочено срещу френското (на франките) господство над Сицилия под формата на учреденото на територията и от 1268 г. Сицилианско кралство. Въстанието става известно като Сицилианска вечерня.

Сред причините за въстанието се сочат окончателното закрепостяване на селяните, насилията на френските рицари, злоупотребите на длъжностните лица, преместването на столицата на кралството от Палермо в Неапол и т.н., но скритата и истинска причина за вълненията е заговор срещу властта на Анжуйците.

Повод за бунта стават оскърбленията, отправени към сицилианските жени от френски войници. През април вълненията обхващат целия остров и повечето французи които пребивават в Сицилия (около 4 000) са убити. Арагонският крал Педро III е повикан на помощ и пристига с арагонския флот в Сицилия през септември 1282 г. Сицилианска вечерня е подмолно подпомагана и инспирирана от византийския император Михаил VIII Палеолог, обслужвайки най-вече неговите интереси по утвърждаването на нововъзстановена Византия след превземането на Константинопол през 1261 г.

Дипломатически успех за Палеолозите[редактиране | edit source]

Сицилианската вечерня се приема за най-успешната дипломатическа офанзива на късна Византия, тъй като "вади от играта" най-големия византийски противник и инициатор на антивизантийски коалиции.

През 1281 година за папа е избран Мартин IV, който преди това е послушен на Анжуйците френски кардинал. Следвайки внушенията на Шарл I Анжуйски, новият папа обявява византийския император за детрониран заради неуспеха си да приложи Лионската уния на практика. Папата призовава всички християнски владетели да преустановят отношенията си с нововъзстановена Византия. От своя страна Шарл I Анжуйски е постигнал споразумение с титулярния латински император на Константинопол Филип за съвместни действия срещу Византия. Сицилианската вечерня осуетява антивизантийските планове и намерения на Шарл I Анжуйски.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Hess, Mafia & Mafiosi, стр. 2-3
  2. Матанов, Христо. Балкански хоризонти (част 1), стр. 143. Парадигма, ISBN 954-9536-98-X, 2007.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]