Сицилия
| Сицилиански автономен регион Regione Autonoma Siciliana | |
|---|---|
| регион в Италия | |
  | |
 Местоположение на Сицилиански автономен регион в Италия | |
| Страна |
 Италия |
| Зона | Островна Италия |
| Главен град | Палермо |
| Площ | 25 708 km² |
| Население (2009) |
5 042 992 души 196 души/km² |
| Провинции |
Агридженто Ена Калтанисета Катания Месина Палермо Рагуза Сиракуза Трапани |
| Президент | Розарио Крочета (ДП) |
| Официален сайт | http://www.regione.sicilia.it |
| Сицилиански автономен регион в Общомедия | |
Сицилия (на италиански: Sicilia) е единият от двата острова, съставящи Островна Италия. Административен италиански регион, който се ползва със специален автономен статут.[1] Състои се от девет провинции: Агридженто, Калтанисета, Катания, Ена, Месина, Палермо, Рагуза, Сиракуза и Трапани.
История[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: В древността територията на Сицилия е била населявана от три племена – сикули, сикани и елими. В античността островът се е разглеждал като част от Магна Греция. За властта върху острова избухват изпърво Сицилийските войни, а по-сетне и Пуническите войни. Не без основание Цицерон описва Сиракуза по него време като най-големия и най-красивия древногръцки град в света. [2] След разрушаването на Картаген, Рим установява свой контрол върху острова и съответно и върху Средиземноморието. По-късно тук се установяват вандалите, които след като били победени във Вандалската война го отстъпили на византийците.
През ранното Средновековие, островът е завладян от арабите и тук е установен Сицилийски емират (831 – 1072). Островът е възвърнат за християнството от норманите с учреденото тук Сицилианско кралство (1091 – 1194). През 1194 император Хайнрих VI включва Сицилия в границите на Свещената Римска империя и поставя началото на управление на династията Хоенщауфен (1194 – 1266).
Римските папи водят дълга борба с представителите на династията Хоенщауфен за Сицилианското кралство. През 1258 г. крал на Сицилия става незаконният син на император Фридрих II – Манфред, но във войните за надмощие между гвелфи и гибелини той е победен от Карл I Анжуйски и на острова се настаняват французите. През 1282 г. избухва въстание срещу французите, подпопомогнато с финанси от византийците и с военна сила от арагонците и прераснало във война, като в резултат през септември 1282 г. арагонският крал Педро III Арагонски завзема Сицилия. На 18 ноември 1282 новият папа Мартин IV, французин по рождение, отлъчва Педро III Арагонски от църквата, заедно с финансиралия въстанието византийски император Михаил VIII Палеолог.
От 14 век нататък Сицилианското кралство е последователно владение на кралство Арагон, Испания, за кратко от Савойската династия и след това в династична уния с Неаполитанското кралство се управлява от Бурбоните. През 1816 г. кралството се слива с Неаполитанското кралство в Кралството на двете Сицилии, а през 1861 г. то влиза в състава на обединеното Кралство Италия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Сицилия е най-големият остров в Средиземно море, с площ 25 460 km² Островът е отделен от Апенинския полуостров чрез Месинския пролив. Три морета мият бреговете ѝ: Тиренско, Йонийско и Средиземно. От Африка я делят 135 km. Релефът е предимно хълмист и планински. На острова се намира вулканът Етна, висок 3323 m. Административен център на Сицилия и най-голям град е Палермо.
Население[редактиране | редактиране на кода]
На остров Сицилия живеят около 5 милиона души, от които около 150 хиляди са чужденци. Имиграцията на чужденци в Сицилия е по-висока от тази в другата половина на Островна Италия – остров Сардиния. Един от основните мотиви за имиграцията е благоприятният климат.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в Сицилия е средиземноморски, с горещо лято и дъждовна зима. Във вътрешните части климатът през зимата може да бъде и студен, което е типично за континенталния климат. По високите части (над 900 m) има снеговалежи. Планините Неброди, Мадоние и Етна имат алпийски климат. В района на вулкана Етна често се наблюдават снеговалежи и през летните месеци юли и август, тъй като обикновено по това време на годината температурите се понижават от атлантическите течения.
Език[редактиране | редактиране на кода]
Италианският език е официален в Сицилия, но повечето жители говорят на сицилиански език, който, подобно на неаполитанския език, е определен като отделен език от ЮНЕСКО.
Отрасли[редактиране | редактиране на кода]
Основните отрасли в Сицилия са земеделието и туризмът. Макар и островът да не може да се сравнява със Северна Италия, като индустрия той все пак е по-развит от повечето региони на Южна Италия, като например само в Катания има три големи действащи индустриални зони, специализирани в най-различни сектори – хранителна промишленост, механика, електроника, химическа промишленост и други. В района на град Рагуза се експлоатират залежи на петрол и метан.
Културният и морският туризъм са силно развити във всички части на острова, като на първо място е районът на Месина, който се посещава от около 5 милиона туристи годишно. Сред най-предпочитаните морски дестинации през лятото са Чефалу, Таормина и Алкамо.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ http://pti.regione.sicilia.it/portal/page/portal/PIR_PORTALE/PIR_Statutoregionale
- ↑ Sicilia's Urbs of Syracusa. // AncientWorlds.net, 20 November 2007.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
