Сицилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сицилиански автономен регион
Regione Autonoma Siciliana
Знаме на Сицилиански автономен регион
Статистически данни
Зона: Островна Италия
Главен град: Палермо
Площ: 25 708 km²
Население: 5 042 992 (2009) души
Гъстота: 196,16 души/km²
Президент: Розарио Крочета (ДП)
Уебсайт: http://www.regione.sicilia.it
Провинции
Агридженто
Ена
Калтанисета
Катания
Месина
Палермо
Рагуза
Сиракуза
Трапани
Карта
Географско положение на Сицилиански автономен регион

Сицилия (на италиански:Sicilia ) е единият от двата острова, съставящи Островна Италия. Административен италиански регион, който се ползва със специален автономен статут. Състои се от девет провинции: Агридженто, Калтанисета, Катания, Ена, Месина, Палермо, Рагуза, Сиракуза и Трапани.

История[редактиране | редактиране на кода]

В древността територията на Сицилия е била населявана от три племена - сикули, сикани и елими. В античността островът се е разглеждал като част от Магна Греция. За властта върху острова избухват изпърво Сицилийските войни, а по-сетне и Пуническите войни. Не без основание Цицерон описва Сиракуза по него време като най-големия и най-красивия древногръцки град в света. [1] След разрушаването на Картаген, Рим установява свой контрол върху острова и съответно и върху Средиземноморието. По-късно тук се установяват вандалите, които след като били победени във Вандалската война го отстъпили на византийците.

През ранното Средновековие, островът е завладян от арабите и тук е установен Сицилийски емират (831-1072). Островът е възвърнат за християнството от норманите с учреденото тук Сицилианско кралство (1091-1194). През 1194 император Хайнрих VI включва Сицилия в границите на Свещената Римска империя и поставя началото на управление на династията Хоенщауфен (1194-1266).

Римските папи водят дълга борба с представителите на династията Хоенщауфен за Сицилианското кралство. През 1258 г. крал на Сицилия става незаконният син на император Фридрих II - Манфред, но във войните за надмощие между гвелфи и гибелини той е победен от Карл I Анжуйски и на острова се настаняват французите. През 1282 г. избухва въстание срещу французите, подпопомогнато с финанси от византийците и с военна сила от арагонците и прераснало във война, като в резултат през септември 1282 г арагонският крал Педро III Арагонски завзема Сицилия. На 18 ноември 1282 новият папа Мартин IV, французин по рождение, отлъчва Педро III Арагонски от църквата, заедно с финансиралия въстанието византийски император Михаил VIII Палеолог.

От 14 век нататък Сицилианското кралство е последователно владение на кралство Арагон, Испанската корона, за кратко от Савойската династия и след това в династична уния с Неаполитанското кралство се управлява от Бурбоните. През 1816 г. кралството се слива с Неаполитанското кралство в Кралството на двете Сицилии, а през 1861 г. то влиза в състава на обединеното Кралство Италия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Сицилия

Сицилия е най-големият остров в Средиземно море, с площ 25 460 km² Островът е отделен от Апенинския полуостров чрез Месинския пролив. Три морета мият бреговете ѝ: Тиренско, Йонийско и Средиземно. От Африка я делят 135 km. Релефът е предимно хълмист и планински. На острова се намира вулканът Етна, висок 3323 m. Административен център на Сицилия и най-голям град е Палермо.

Население[редактиране | редактиране на кода]

На остров Сицилия живеят около 5 милиона души, от които около 150 хиляди са чужденци. Имиграцията на чужденци в Сицилия е по-висока от тази в другата половина на Островна Италия – остров Сардиния. Един от основните мотиви за имиграцията е благоприятният климат.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Сицилия е средиземноморски, с горещо лято и дъждовна зима. Във вътрешните части климатът през зимата може да бъде и студен, което е типично за континенталния климат. По високите части (над 900 m) има снеговалежи. Планините Неброди, Мадоние и Етна имат алпийски климат. В района на вулкана Етна често се наблюдават снеговалежи и през летните месеци юли и август, тъй като обикновено по това време на годината температурите се понижават от атлантическите течения.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Италианският език е официален в Сицилия, но повечето жители говорят на сицилиански език, който, подобно на неаполитанския език, е определен като отделен език от ЮНЕСКО.

Отрасли[редактиране | редактиране на кода]

Чефалу – предпочитана лятна туристическа дестинация

Основните отрасли в Сицилия са земеделието и туризмът. Макар и островът да не може да се сравнява със Северна Италия, като индустрия той все пак е по-развит от повечето региони на Южна Италия, като например само в Катания има три големи действащи индустриални зони, специализирани в най-различни сектори – хранителна промишленост, механика, електроника, химическа промишленост и други. В района на град Рагуза се експлоатират залежи на петрол и метан.

Културният и морският туризъм са силно развити във всички части на острова, като на първо място е районът на Месина, който се посещава от около 5 милиона туристи годишно. Сред най-предпочитаните морски дестинации през лятото са Чефалу, Таормина и Алкамо.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sicilia's Urbs of Syracusa. // AncientWorlds.net, 20 November 2007.

Виж също:[редактиране | редактиране на кода]