Скайлаб 2

Скайлаб 2
	Скайлаб 2
Данни за кораба
Ракета-носител	Сатурн IB
Космодрум	Космически център Кенеди
Старт	25 май 1973 г.; 13:00:00 UTC
Продължителност на полета	28 дни, 0 часа, 49 минути, 49 секунди
Брой обиколки	404
Изминато разстояние	~11 500 000 мили (~18 500 000 km)
Апогей	438 km
Перигей	428 km
Инклинация	50 градуса
Период	93,2 минути
Маса	КОМ 19,979 kg
Данни за екипажа
Членове на екипажа	3
Позивна	Скайлаб 2
Снимка на екипажа
	; От ляво надясно: Джоузеф Къруин, Чарлс Конрад, Пол Уайтц
Свързани космически мисии
Скайлаб 1	Скайлаб 3
	Скайлаб 2 в Общомедия

Скайлаб 2 или SL-2 (на английски: Skylab 2) е първата пилотирана космическа мисия до Скайлаб, първата американска космическа станция. Мисията е изстреляна с ракета-носител Сатурн IB и е с тричленен екипаж. Името Скайлаб 2 е свързано с космическият кораб използван за мисията. Мисията Скайлаб в поставя рекорд за продължителност на пилотиран космически полет.

Понякога Скайлаб 2 е наричан Скайлаб 1, но Скайлаб 1 е непилотираното изстрелване на самата станция.

Екипажи[редактиране | редактиране на кода]

Основен[редактиране | редактиране на кода]

Пост	Астронавт
Командир	Чарлс Конрад четири космически полета
Пилот	Пол Уайтц един космически полет
Пилот – учен	Джоузеф Къруин един космически полет

Броя на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия.

Дублиращ[редактиране | редактиране на кода]

Пост	Астронавт
Командир	Ръсел Швейкарт един космически полет
Пилот	Брюс Маккендлес
Пилот – учен	Стори Мъсгрейв

Броя на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

**Основни характеристики на мисия Скайлаб 2**
Маса	19 979 кг.
Максимална достигната височина	440 км
Разстояние	18 536 730.9 км
Площ на полетната палуба	18 000 m²
Ракета носител	Сатурн IB
Перигей	428 км
Апогей	438 км
Инклинация	50 °
Период	93.2 мин

Скачване – 25 май, 1973
13:00:00 UTC
Разкачване – 22 юни, 1973
13:49:48 UTC
Продължителност на Скачването – 26 дни, 21 ч, 52 мин, 7 сек,

Технически данни[редактиране | редактиране на кода]

Корабът е предназначен за екипаж от трима души и е със сериен номер CSM-116. Той се състои от команден и сервизен модул, използвани в предишните лунни полети от програмата „Аполо“, масата е 19 970 кг. Произведена е от North American Rockwell Corporation, Space Div., Downey, Kalifornie (USA) за НАСА в Хюстън. По-късно е каталогизиран от COSPAR с номер 1973-032A. Командния модул има формата на конус, с височина 3.5 m, в себе си има парашутна система със седем парашути, двигатели, батерии, оптика и система за аварийно спасяване (LES), която се изхвърля след успешен старт. Сервизния модул съдържа в себе си основния двигател и гориво, батерии, кислороден резервоар. Преди кацане се извършва маневра за да се разделят двата модула.

Полет[редактиране | редактиране на кода]

Корабът стартира на 25 май 1973 с ракетата „Сатурн IB“ от Кейп Канаверал във Флорида. Осем часа след това корабът се скачва с космическата станция Скайлаб над Тихия океан. Пет дни след това Ч. Конрад и Д. Kъруин правят космическа разходка в открития космос за извършване на дребни ремонти на слънчевия панел на станцията с продължителност около четири часа. Няколко дни по-късно, на 10 юни правят второ излизане в открития космос за подмяна на ленти и филми и други дребни ремонти на станцията. Екипажът прекарва на станцията почти един месец и я остави след ремонтите в добро състояние за своите последователи, които ще пристигнат на борда на станцията със Скайлаб 3.

Кацане[редактиране | редактиране на кода]

Екипажът каца на 22 юни 1973 г. в Тихия океан, на около 1300 км от Сан Диего. Кабината на екипажа е прибрана от американския самолетоносач „USS Ticonderoga“, който е на около 10 км от мястото на кацане. Два дни по-късно и тримата членове на екипажа отлитат за Калифорния, където се запознават с Ричард Никсън и Леонид Брежнев.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]