Скала (област Силистра)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Скала (Област Силистра))
Вижте пояснителната страница за други значения на Скала.

Скала
Общи данни
Население163 души[1] (15 септември 2022 г.)
12,3 души/km²
Землище13,241 km²
Надм. височина241 m
Пощ. код7667
Тел. код08648
МПС кодСС
ЕКАТТЕ66696
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСилистра
Община
   кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(ГЕРБ)

Скала (до 1950 г. Недино[2]) е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

След проучванията в Южна Добруджа, където близо 50 години се провеждат разкопки на селища и некрополи, стават известни два византийски моливдовула от средновековната крепост при Скала. Единият е на Леон - протоспатарий при манглавитите, датиран в 70-те − 80-те години на Х в., а другият – на Анастасий, асикрит от края на Х − първите десетилетия на ХI в.[3] Те свидетелстват, че след разорението на Добруджа, настъпило след военната кампания на киевския княз Светослав I и завладяването на областта от Йоан Цимисхий, околността на днешното село Скала отново е населена, а в крепостта е настанен византийски гарнизон. През 1032 или 1036 година печенегите опустошават и разрушават Дръстър и средновековните селища в района на днешните Цар Асен, Скала и Одърци[4]. Вероятно местното българското население напуска земите си, в които се нас­таняват печенезите.[5]

В османски регистри от 1676 г. селото е споменато като Сеид Али факъх, като до 1942 г. носи името Сеид Алифакъ. По Букурещния мирен договор от 1913 г. е отстъпено на Румъния. През 1940 г. е върнато на България по Крайовската спогодба от 1940 г.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 10. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548101564. с. 4039.
  3. Людмила Дончева-Петкова, ДОБРУДЖА В КРАЯ НА Х−ХI В. ACTA MUSEI VARNAENSIS “III - 1” 2006, стр.64, архив на оригинала от 28 юли 2019, https://web.archive.org/web/20190728050658/http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf, посетен на 2018-12-06 
  4. Людмила Дончева-Петкова, ДОБРУДЖА В КРАЯ НА Х−ХI В. ACTA MUSEI VARNAENSIS “III - 1” 2006, архив на оригинала от 28 юли 2019, https://web.archive.org/web/20190728050658/http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf, посетен на 2018-12-06 
  5. Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7