Скален орел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Скален орел
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Орли (Aquila)
вид:Скален орел (A. chrysaetos)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Синоними
Скален орел в Общомедия
[ редактиране ]

Скалният орел (Aquila chrysaetos) е една от най-едрите грабливи птици, срещащи се по нашите земи. Дължината на тялото му е 80 – 95 cm, размахът на крилете – 195 – 220 cm, а теглото – 2,8 – 6,5 kg.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в Европа (включително България), Азия, Африка и Северна Америка. Обитава гористи и планински местности.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Скалният орел води усамотен начин на живот

Най-възрастният известен индивид е живял 32 години в диво състояние, а в плен друг индивид е достигнал 46-годишна възраст. От древни времена орелът е символ на сила.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Женската се задържа стабилна в своята територия, която често има огромни размери. Строи няколко гнезда, едно от които (най-старото) посещава често, за да почива. Гнездото най-често се намира на скални зъбери, пукнатини и по-рядко по дървета. Характерно е, че за гнездене избират по-ниските участъци на територията си. Гнездото му е огромно до 3 метра в диаметър и до 2 метра височина. Женската може да снесе само по 3 яйца на година.

Започва да мъти през март или април. Мътенето продължава около 43 дни. Мъти само женската, която остава в гнездото още около 5 седмици след като се е излюпило малкото (обикновено едно). След този момент то получава храна веднъж дневно най-често на ръба на гнездото. На осмата седмица малкото вече е напълно оперено и на 80 дневна възраст започва да лети, но остава заедно с родителите си до края на есента. Полова зрялост настъпва на 5-6 годишна възраст.

Оперението на главата и тила е по-светло от това на тялото

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България е рядък и защитен от закона вид. От най-дълбока древност скалният орел е използван като ловна птица, наред със соколите и ястребите. Все пак, близо 150-те двойки, които населяват територията на България му дават относителна сигурност като стабилен вид. Това позволява по-добро наблюдение и оценка на антропогенните фактори, влияещи върху средата.

Лов със скален орел[редактиране | редактиране на кода]

Ловът със скален орел е традиционно занимание в Казахстан и Киргизия. Ловците, т.нар. беркутчии, обучават скалните орли за лов на зайци, лисици и дори вълци. В последния случай биват хващани предимно млади, ненапълно пораснали вълци.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aquila chrysaetos (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Скален орел. Посетен на 22 март 2012
  3. BirdLife International 2004. Aquila chrysaetos. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 31 юли 2008.
  4. Наръчник за Натура 2000 в България. 2002. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, ISBN 954-90211-6-5, стр. 55

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Домусчиев, Добромир. Скалният орел. В: сп. GEO, февруари 2008, изд. Медия, София, стр. 96 – 103

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]