Скално-култов комплекс Дъждовница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Скално-култов комплекс Дъждовница
Панорама на комплекса
Панорама на комплекса
Местоположение
Bulgaria Kardzhali Province relief location map.jpg
41.6897° с. ш. 25.2875° и. д.
Скално-култов комплекс Дъждовница
Местоположение в България Област Кърджали
Страна Флаг на България България
Област Област Кърджали
Археология
Вид Скално-култов комплекс
Период V хил. пр. Хр.
Епоха Халколит
Скално-култов комплекс Дъждовница в Общомедия

Скално-култов комплекс край село Дъждовница (Област Кърджали) се намира вдясно от асфалтовото шосе на около 500 m след селото в посока с. Ненково. Сред издълбаните върху открояващите се монолитни скали трапецовидни ниши се наблюдават зооморфни и антропоморфни фигури и силуети, които според геолозите са оригинални форми на изветряне, наподобяващи исполински фигури. Впечатляващ е броят на издълбаните ниши и недостъпните места, в които са изсечени. Допуска се, че са с култово предназначение. [1][2]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Скалните фигури в скалите наподобяват огромен фриз, където са „подредени“ изображения на праисторически божества. Във вулканически и седиментни скали, където е разположен скално-култовият комплекс, ясно се различава женско лице. Под лицето е разположена антропогенно изработена площадка, входът на която с ориентация изток – запад. В скалния комплекс се наблюдават и геоложки феномени – гъби и пирамиди, възникнали поради различна устойчивост на изветряне на коренните скали. В комплекса е установено и наличие на кремъци, ахати и амониева селитра.

Наличието на амониева селитра на обекта при евентуалното ѝ смесване с дървени въглища, дава възможност да се произведе барут. Според някои изследователи местните тракийски племена са познавали процеса на производство на барута и са използвали същият в орфическите ритуали.[3]

Антропоморфна фигура
Зооморфни скални фигури

Трапецовидните ниши издълбани на някои от скалите в комплекса са едни от най-високо позиционираните издълбавания от подобен род – 45 m над земята.

Научни теории[редактиране | редактиране на кода]

Едни от най-характерните за територията на България са групите от скални трапецовидни ниши разпространени най-вече в централната част на Източните Родопи, включваща водосбора на р. Арда по средното ѝ течение. Тази територия е зоната на разпространение на изсечените в скалите паметници, които са основните погребални съоръжения на траките през Ранножелязната епоха. Грандиозните ансамбли от изсечени в скалите ниши винаги са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви, предимно на огряната от слънцето страна. Най-често нишите с височина до 1 м и дълбочина 40-50 см, регистрирани са в групи от 3-4 до 100 ниши. Българската археологическа наука е локализирала близо 1500 отделни единици. Особено многочислени са комплексите от ниши при селата Ангел войвода, Равен, Женда, Ардино, Дъждовница, Ефрем, Широко поле, Долно Черковище. Без съмнение край скалите, в които има изсечени ниши са регистрирани следи от изпълнявани ритуали посветени на култовете към слънцето и скалата. Загадка остава конкретното предназначение на нишите, защото те винаги са откривани празни. Най-разпространена в близкото минало е хипотезата, че трапецовидните ниши са служели за гробни съоръжения, в които са били поставяни погребални урни, така комплексите са играели ролята на своеобразни некрополи. Според Николай Генов би могло да се предполага, че в скалните ниши са полагани урни с пепелта на покойниците, тъй като размерът им не е подходящ за трупополагане. Те са на трудно достъпни места и изкачването до тях е във древността е било възможно само с въжета. Генов предполага, че докато скалните гробници са били отредени за владетелите и приближените им, то скалните ниши са поставяли урните на обикновените хора. [4]

Според българската археоложка проф. Ана Радунчева трапецовидните ниши за древните обитатели на Източните Родопи са „отваряли“ пътя към отвъдното и са символизирали врата между света на живите и този на мъртвите. Според нея нишите са били издълбавани за значим покойник или за група покойници на точно определени места, но различни за отделните родове и племена. Тя вижда у трапецовидната форма на скалните ниши силует наподобяващ висящ прилеп. Прилепът превежда душата към другия свят. В него социалната принадлежност на мъртвеца към определена прослойка се запазва, защото отвъдният свят е структуриран като земния. Преминаването става през пещера, затова ниши и изкуствено вдълбани пещери винаги вървят заедно – където има от единия вид скално изсичане, има и от другия. Според Радунчева възможно е групирането на нишите да е по родове. Връзката „ниша – пещера“ е като „прилеп – водач – път“. Подобни скални изсичания има и на други места на Балканите, но най-много са регистрирани на територията на Източните Родопи, което според Радунчева е доказателство за наличието на цяла светилищна система. [5]

Според проф. Валерия Фол възприетото тълкуване на трапецовидните ниши като скални некрополи ще изисква непременно потвърждение с материал заради допускането, че в тях са поставяни урни с праха на покойника. Тя изказва мнение, че би било много е трудно и дори физически слабо вероятно по тези недостъпни скали, да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите. Проф. Фол допуска, че както при дупките в хоризонталните скали, така и при трапецовидните ниши може да се предполага изсичане като еднократен обреден акт, където би могло и да се допусне поставянето на свещени предмети в нишите при определени дни, свързани с космогоничен или инициационен обред. Това е изцяло ново хипотеза за функцията на трапецовидните ниши, която звучи доста правдоподобно в контекста на дренотракийската култура – в деня на своята инициация (т.е. обред на прехода от един статус в друг) младежът да премине изпитание, увиснал над бездната между небето и земята и да остави дар на Великата богиня-майка (и на Сина ѝ) в родовата ниша.[6]

Предания и легенди[редактиране | редактиране на кода]

Местните възрастни жители на с. Дъждовница разказват на внуците си приказки за магически същества, наречени „Джинавис пенджери“, които обитават скално-култовия комплекс.[7]

Опазване и консервация[редактиране | редактиране на кода]

Поради труднодостъпния терен, където е разположен комплекса всички трапецовидни ниши и издълбавания са много добре запазени.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. wikimapia.org Скално-култов комплекс Дъждовница
  2. Уебсайт на Община Кърджали СКАЛНИ НИШИ - С.ДЪЖДОВНИЦА
  3. Б. Костова, Р. Берберова, Р. Гюров, „Геоложки особености на Източните Родопи и влиянието им върху някои културни аспекти“, Нов Български Университет, София, 2012
  4. Traveler's Guide East Macedonia & Thrace Тракийско скално светилище „Орлови скали“ край Ардино
  5. в-к Новинар „Шифърът на древните рудари“ Автор Милена Бойкова-Терзийска, публикация от 26 януари 2008
  6. Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, София, 2000
  7. Уебсайт на Община Кърджали СКАЛНИ НИШИ - С.ДЪЖДОВНИЦА