Ковил (светилище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ковил (светилище)
Шарапана на територията на комплекса
Шарапана на територията на комплекса
Местоположение
Bulgaria Kardzhali Province relief location map.jpg
41.5202° с. ш. 25.6644° и. д.
Ковил (светилище)
Местоположение в България Област Кърджали
Страна Флаг на България България
Област Област Кърджали
Археология
Вид Скално-култов комплекс
Период XIV – XII в. пр. Хр.
Епоха Халколит – Бронзова епоха – Желязна епоха – късна Античност

Ковил е разположен на огромна площ скално-култов комплекс край село Ковил.[1] Мащабът му надхвърля няколкократно територията на скално-култовите комплекси Перперикон, Белинташ и Харман кая. Разпростира се на километри по билото в м. Белите камъни, между селата Ковил и Джанка. Според някои източници светилищата на територията на комплекса са девет на брой, без да е ясен критерият за тяхното разграничаване, при някои от обектите се наблюдава почти пълно унищожаване, а други структури са видимо недовършени.[2]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Предназначението на грандиозният скално-култов комплекс край с.Ковил все още е неразгадано от българската историческа наука – размерите на обекта предполагат голям възможният брой на предполагаемите посетители или обитатели на мястото. Комплексът е проучван археологически само частично.[3]

Пътеката минаваща върху некропола

Археологически проучвания[редактиране | редактиране на кода]

Комплексът е частично проучван в периода 1989 – 1993 г. от българските археолози Георги Нехризов и Георги Кулов. Проучени са наличните скално-изсечени съоръжения в местността „Ак кая“ (от турски – Бялата скала).

Проучваното светилище е разположено на открояващ се бял скален венец (вулкански туфи) върху билото на каменист хребет. От запад in situ се наблюдават следи от зид без спойка, преграждал достъпната страна. На билото в скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение, жертвеници, улеи, както и голяма, добре запазена шарапана, ниши. Под него има сводообразни пещери, в някои от които се забелязват следи от човешка намеса. Откритият по билото керамичен материал е датиран от късната Бронзова и ранната Желязна епоха.

При проведените в периода 1991 – 1993 година организирани разкопки е открит и един анфороподобен идол. При подхода към обекта върху билото се преминава край други две древни съоръжения – некропол и водохранилище.

Наред с често срещаните в мегалитните светилища на района ниши, стълби, шарапани, жлебове на каменното плато, под лек наклон са издълбани улеи с дължина десетки метри с неизвестно предназначение. Забелязват се и следи от градежи, които вероятно са от по–късни епохи.

Скалната гробница край село Джанка може да се разглежда като отделен обект, но е видно, че тя е част от огромното съоръжение или останки от древен град. Гробницата е сравнително запазена с преддверие, което води до по-ниско разположена трапецовидна камера, стесняваща се нагоре, където вероятно е имало отвор. В близост се намира плитък басейн с диаметър 1,6 m и дълбочина 0,5 m с отточен отвор, който се разглежда като шарапана.

В близост до автомобилния път КрумовградХасково, непосредствено след къщите на селото ясно личат очертанията на скален некропол. Гробовете са изсечени в скалите по периферията на билото в местността Белите камъни (Ак кая), където започва и скално-култовият комплекс. Общият им брой на видимите гробове е девет, от които три са видимо добре запазени, четири са почти напълно унищожени, а два са недовършени. Гробовете са разположени в една линия с приблизителна ориентация север-юг. Не са открити следи от трупополагане. Погребенията са извършвани чрез трупоизгаряне извън гроба, като останките и много дарове са полагани в урна или направо на терена и ограждани с камъни. При извършените разкопки са открити много накити, фибули, глинени зооморфни култови фигури и изобилие от керамичен материал. Некрополът е датиран в периода II в. пр. Хр. – I в. сл. Хр. (Върху гробните съоръжения в наши дни минава пътека свързваща две от махалите на с.Ковил.)

За скално-култовият обект в м.Ак кая е изготвена Регистрационна карта за Археологическата Карта на България № 2510024, с автори Георги Кулов и Георги Нехризов през 2005 г.[4][5]

През 2007 г. българската археоложка Стефанка Иванова залага няколко сондажа на територията на комплекса и разкрива керамични фрагменти и каменни оръдия на труда датиращи от епохата на Енеолита.[6]

Структурата интерпретирана от проф.Васил Марков като пирамида
Пещера Утробата край с. Ковил
Силно изветрели трапецовидни ниши на територията на комплекса при Ак кая

В началото на септември 2015 г. проф.Васил Марков обявява в интервю за тв предаването на БНТ 2България днес“, че на територията на скално-култовият комплекс при с.Ковил, по време на археологическо теренно проучване е регистриран обект с формата на пирамида оформена в естествените скали в местността Ак кая, където е функционирал и храм посветен на Слънцебога, датиращ от 2500 г. пр. Хр.

Проф.Марков съобщава че, мегалитният комплекс е част от огромна сакрална територия (обхващащ площ от приблизително 5 – 6 km дължина и около 2 km широчина), наситена с мегалитни и скално-изсечени паметници, включваща цели комплекси скално-изсечени жертвеници, улеи, култови пещери, трапецовидни ниши, следи от антични градежи, антропоморфни каменни фигури и др.

Според проф. Марков сакралният център на свещената територия е разположен в западната част на комплекса – върху естествено плато, където са изградени множество култови площадки, разположени на няколко нива във височина и наситени със скално-изсечени елементи. Най-впечатляваща сред тях е скално-изсечената в материковата скала на платото стъпаловидна пирамида.

Структурата оприличена на „пирамида“ е висока около 15 m, и се състои от пет стъпаловидни тераси оформени в скалата. Паметникът е ориентиран е по посоките на света и е „прилепен“ е към скалния отвес, в който е изсечен, така че северната му част „прелива“ в скалния масив на самото плато.

Първата, втората и третата скални тераси, както и плоският връх на пирамидалната структура са използвани в древните култови практики, за което свидетелстват регистрираните върху тях скално-изсечени жертвеници с вкопани в скалата „изтичащи“ на юг, изток и запад улеи. Ориентацията им спрямо Слънцето подсказва, че става въпрос за съоръжения използвани за култови практики, свързани с възлияние на свещена течност, посветени на Слънцебога.

Следите от слънчевия култ са най-очевидно при най-голямото изсичане, разположено на първата, най-ниска площадка на скалната пирамида представляващо значителна по размери полузасводена скална ниша, ориентирана изток-запад и широко отворена на юг. Общата ѝ дължина надвишава 12 m, а ширината ѝ – 3 m. В оформящата го от изток тънка каменна стена е пробит отвор с форма на елипса („око“) (размери на хоризонталната ос – 0.5 m и вертикалната ос – 0.4 m), така че лъчите на изгряващото слънце проникват през отвора и попадат върху северната стена на нишата. Работната хипотеза за предназначението на това съоръжение е, че се касае за изсечен храм на слънцето, една от функциите на който в древността била измерването на календарното време.

Според проф. Марков резултатите от теренното проучване на екипа му са изненадващи, особено по отношение на датировката и характеристиките на обекта. Проф.Марков споделя че, този вид пирамидални структури са разглеждани като жертвеници в тракологията и че са известни на историческата наука още с публикуването на обекти като пресечената пирамида от комплекса край с.Татул, както и от аналогични паметници от Фригия (Анатолия, Турция).[7]

В недрата на т.нар. „пирамида“ се намира пещера утроба, оформена в естествена вертикална пукнатина в скалите водещи, чийто вход и дъно са оформен вторично да приличат на своеобразна женска утроба. В самото дъно на пещерата древните са оформили и своеобразен олтар. Слънчевата светлина достига до дъното на пещерата в определена част от деня, като слънчевите лъчи наподобяват фалос, като наблюдаваното явление е мислено от древните като „съвокуплението (т. нар.“свещен брак") на Слънцебога и Великата Богиня Майка" (симвоилизирана от сакрализираната скала). Според проф. Марков, наскоро идентифицираната пещера утробата по-малка от вече познатите подобни обекти при Харман кая и с.Илиница.[8]

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Елипсовидният отвор („око“) в полузасводената ниша в подножието на пирамидата

По време на теренното проучване в края на 2014 г. екип на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури към ЮЗУ „Неофит Рилски“, съвместно с Институт за космически изследвания и технологии към БАН и филиал Стара Загора (в рамките на университетсктия проект „Мегалитната култура в Древна Тракия ІІ етап“) открива керамични фрагменти от различни епохи – ранният Халколит, Бронзовата епоха, Желязната епоха и късната Античност. Проф.Марков предполага, че скално-култовият комплекс съществува до приемането на Християнството.[9]

Археоастрономическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

Археоастрономическите проучвания при пирамидалната структура са проведени от доц. д-р Алексей Стоев и доц. д-р Пенка Мъглова (Института за космически изследвания и технологии при БАН) през месец юни 2015 г. Измерванията реализирани от двамата учени показват, че в средата на помещението е изсечена проективна система, позволяваща да се наблюдава изгрева на Слънцето по време на пролетното и есенно равноденствие. През изкуствено оформеното в източния край на скалната ниша елипсовидно отверстие („око“) може да се проектират слънчевите лъчи върху специално изсечена повърхност на стената на нишата, а проекцията е била възможна за около 20 дни, центрирани към деня на пролетното равноденствие (10 март – 2 април по съвременния календар).

Специално внимание според учените заслужават и няколкото дълбоки и значителни по размерите си скално изсечени ниши (може би използвани за гробници) – оформени в подножието на стъпаловидната пирамида и също отворени на юг. Нишите в подножието на пирамидата и скално изсечения „слънчев храм“ над тях, са свързани с останалите култови площадки във височина на структурата посредством тясна, изсечена в скалата пътека. При археоастрономическите проучвания (чрез определяне на астрономическия азимут на изгрева на Слънцето, наклона на местния хоризонт, ерозията на скалните форми и др.) е определен наклонът на еклиптиката по време на създаването на паметника – i = 23°,99, който според Стоев и Мъглова, отговаря на периода заключен между 2600 – 2500 г. пр. Хр., като по всяка вероятност паметникът е бил дооформян и използван в последващите епохи, включително до II – III век сл. Хр.[10]

Любителски проучвания[редактиране | редактиране на кода]

Скално-култовият комплекс край село Ковил е популярна туристическа дестинация сред любителите на историята и археологията. През пролетта на 2012 г. във канала за видео споделяне youtube е публикувано кратко видео, което показва пещера-утроба намираща се в северната част на скалното плато до с.Ковил (част от култовия комплекс). Според любителите изследователи пещерата-утроба е с южна ориентация и има допълнителен оптичен път към хълм на югоизток.[11]

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. wikimapia.org Местоположение на Скално-култов комплекс Ковил
  2. jti-rhodope.eu (Traveler's Guide East Macedonia & Thrace) „Тракийско скално светилище, крепост и некропол от скални гробове – с. Ковил“
  3. tourism.kardzhali.org – Скален некропол с жертвеник, с. Ковил
  4. Г. Нехризов, Г. Кулов, Ж. Величков,"Теренни обхождания в община Крумовград" – АОР през 1990, София, 1991, стр.67
  5. Регистрационна карта за АКБ № 2510024, автор Г. Кулов; Нехризов 2005, Каталог, обект с № 29.
  6. „БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ ГОДИШЕН ОТЧЕТ за 2007 г.“, БАН София 2008 г.
  7. Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, 2000, стр.71
  8. bnt.bg – „Уникални пирамиди от древна Тракия“ – България Днес, видео от 14.09.2015
  9. archaeologyinbulgaria.com – „Thracologists Discover Ancient Thracian Rock Step Pyramid in Eastern Rhodope Mountains in Southern Bulgaria“ by Ivan Dikov, published on December 21, 2015
  10. [http://satrae.swu.bg/projects-and-discoveries/kovil.aspx Югозападен университет „Неофит Рилски“ УНИВЕРСИТЕТСКИ НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДРЕВНИ ЕВРОПЕЙСКИ И ИЗТОЧНОСРЕДИЗЕМНОМОРСКИ КУЛТУРИ – Скално-изсечена пирамида край с. Ковил]
  11. Любителско видео „Пещера-утроба“ от kedimov's channel

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]