Скално светилище (Илинденци)

Скалното светилище при село Илинденци, община Струмяни, е разположено на скалисто плато южно от селото.

Черната скала, Донина скала („Костенурката“), Милина скала („Кръста“), край с. Илинденци

Черната скала, Донина скала („Костенурката“), Милина скала („Кръста“), край с. Илинденци

Откритие

Археологическият обект е регистриран по време на теренно проучване в рамките на проект "Европейски приказки и легенди”, който има за цел реализирането на културен туристически маршрут, част от международната мрежа „Route Européenne des Légendes“. В периода от 20 до 23 август 2013 г., мултидисциплинарен екип, ръководен от Проф. д-р Васил Марков, проучва археологическите паметници и фолклорните традиции на територията на Община Струмяни.

Описание и особености

Формата на скалистото плато завършва във височина с голяма, леко наклонена на изток естествена скална площадка, по западния и северния и ръб на която се наблюдават няколко скално изсечени жертвеника. Наситеността на площадката с фрагменти от битова и строителна керамика дава основание да се мисли, че става дума за мегалитно светилище, използвано от населяващите района древнотракийски племена.

В най-южната част при площадката на скалистото плато е заклещен огромен скален къс, който оформя голяма по размерите си скална арка, през която проникват слънчевите лъчи, когато небесното тяло е в зенита си на небосвода. Според проф.Васил Марков изследваният паметник има характеристиката на тракийско мегалитно светилище, в което основно е използван и допълнително обработен природният код – скалният разлом, където навярно били почитани подземните (т.нар.хтонични) божества.

Свързаност с обекти

На около 1.5 – 2 km северозападно от светилището се намира изворът „Лечебната вода“. Мястото се почита като свято. Местните хора помнят, че Баба Ванга съветвала хора страдащи от заболявания на очите да посетят мястото и да си мият очите с тази вода и да пият от нея. Източно от извора са разположени антропоморфни скали, която гледана от много страни наподобява двойка – оприличавани на „младоженец и булка“. Между своеобразните „глави“ на двойката е наличен значителен по размерите си каменен блок, който оформя каменна арка, с ориентация изток-запад.

В м. Черната скала, разположена северно от с. Илинденци, проф. Марков разпознава топоним – символ на Великата богиня майка на траките, известна за този регион като Кибела. В рамките на теренното проучване – в източното подножие на Черната скала, непосредствено под руините на античната и средновековна крепост, е регистрирана скално изсечена гробница.

Източно от Черната скала и в непосредствено съседство се намира м. Донина скала (известна днес повече като „Костенурката“, заради вида и на огромна костенурка, гледана от изток), където са регистрирани останки от късноантично селище и малко укрепление – стражеви пункт. На изток следва плитък дол, а след него, ниско плато, където се наблюдават фрагменти от битова и строителна керамика, характерни за периода ІІІ – V век сл. Хр. свидетелстващи за наличието на значително селище. (При по-ранни археологически теренни проучвания са открити оброчни плочки на тракийския Херос и Артемида, което предполага възможността да е имало и трако-римско светилище).

Източно от с. Илинденци е разположена м. Милина скала (известна като „Пчелната скала“ – заради гнездящите тук пчели, или като „Кръста“ – заради изправения тук огромен железен кръст от лозарите), където се наблюдават и група силно изветрели жертвеници с улеи, изтичащи на юг по ръба на скалата.

Щавената скала е разположена непосредствено в хинтерланда на античния град Нейне, където наблизост е била построена мощна крепост през късната Античност.

Датиране

Най-общо по керамичните фрагменти светилището може да се датира от І хил. пр. Хр. до IV век сл. Хр.