Скаптопаренски надпис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Скаптопаренски надпис
Рисунка на долната част на надписа
Рисунка на долната част на надписа
Местоположение
Bulgaria Blagoevgrad Province relief location map.jpg
42.0128° с. ш. 23.0947° и. д.
Скаптопаренски надпис
Местоположение на мястото на откриване в област Благоевград
Страна Флаг на България България
град Благоевград
Археология
Вид Стела
Период 238 г.
Епоха Античност

Скаптопаренският надпис е двуезичен латински и старогръцки епиграфски паметник от 238 година.[1][2][3][4] Надписът, който представя единствената изцяло запазена петиция до римски император,[5] е важен източник за историята на тракийските земи в римската имперска епоха.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Плочата е открита в 1868 година на хълм с лозя в бившото село Грамада край Горна Джумая, където вероятно се е намирало тракийското селище Скаптопара (Σκαπτοπάρα). Впоследствие тя е съхранявана в местната джамия в селото. След като се разчува за това откритие, френски археолози посещават района и разчитат надписа върху плочата, след което го публикуват.[1] Три преписа са направени от Константинос З. Капелас от Янина, от които само един може да бъде проследен. Самият камък през 1875 година вече е преместен и се съхранява в църквата в Горна Джумая. Установено е, че през периода до 1891 г. камъкът е бил разбит на четири части. В 1891 година в Берлин е открита долна част на камъка. Прерисувана е, но по-късно и тя е загубена, за да се появи в Берлин пред 90-те години на ХХ век. Редовете 1–7 (латинския текст в началото), редове 8–27 (горната част на лявата колона от гръцкия текст), 68–80 (горната част на средната колона на гръцкия текст) и редове 119–132 (горната част на дясната колона на гръцкия текст) се основават на коригирана версия на различните преписи.[7]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Плочата съдържа молбата на жителите на Скаптопара - селище, което се славело с термалните си бани. Те са от род на племето дентелети, наричан гресити (Γρεσειται). Молбата е до римския император Гордиан III и цели отменянето на тегоба, състояща се в даване на постоянен безплатен подслон на минаващите войници и държавни чиновници, както и полагане на безплатни грижи за тях по време на 15-дневния местен панаир. Селяните се оплакват, че родното им място опустява и хората го напускат разорени от тази несправедливост. На плочата е и отговорът на Гордиан, който препраща селяните обратно към провинциалния управител и местния съд.

Прошението е подготвено от Аврелий Пир, римски легионер от Скаптопара, който притежавал имоти в землището на родното си село, и който е пледирал за селото в провинциалния съд. Съдейки по незадоволителната резолюция на императора, стелата е била подготвена и издигната не от общинските власти, а от самия него, с което той е искал да демонстрира усилията, които е положил за благополучието на родното му място.[5]

Текст[редактиране | редактиране на кода]

Превод
Бюст на Гордиан ІІІ
Римските терми в Пауталия
І. Автентикация (ІІ. 1 - 5)

(ІІ. 1 - 5) Добра сполука. По време на консулството на Фулвий Пий и Понтий Прокул [268], на 16 декември копирано и проучено от сборник с петиции, на които е отговорено от нашия господар, император Цезар Марк Антоний Гордиан Пий Феликс Август, и изложени в Рим в портика на Баните на Траян с думите, които са написани по-долу.


ІІ. Бележка за доставка (ІІ. 6 - 7)

(ІІ. 6 - 7) Представена от Аврелий Пир, войник в Десета преторианска кохорта pia fidelis Gordiana, от Прокуловата центурия, съселянин и собственик.


ІІІ. Петиция до Гордиан ІІІ (ІІ. 8 - 107)

Inscriptio (ІІ. 8 - 11)

(ІІ. 8 - 11) До император Цезар Марк Антоний Гордиан Пий Феликс Август. Петиция от селяните от Скаптопара, наричани също Гресити.


Exordium (ІІ. 11 - 21)

(ІІ. 11 - 15) Че в твоите най-щастливи и вечни времена селата трябва да са населени и благоденстващи, а не жителите да бъдат прогонвани, ти в много случаи си заявявал в своите декрети. (ІІ. 15 - 17) Тази политика е едновременно спасение за хората и за печалбата на най-свещения ти фиск. (ІІ. 18 - 21) Затова ние също поднасяме юридическа молба до твоята божественост, молейки се да погледнеш благосклонно на нас, когато те умоляваме по този начин.


Narratio (ІІ. 21 - 77)

(ІІ. 21 - 26) Живеем и притежаваме имоти в споменатото село; то е много привлекателно, защото има топли извори и лежи между два военни лагера, които са в твоята [провинция] Тракия. (ІІ. 26 - 30) В миналото - докато жителите бяха оставени на мира и не бяха подложени на изнудване - те плащаха изрядно в пълна степен и данъците и другите налози. (ІІ. 30 - 33) Но, когато някои хора от време на време стават груби и използват сила, тогава селото[8] също започна да упада. (ІІ. 33 - 44) На две мили от нашето село става прочут панаир. Тия, които остават там за панаира, не остават на панаира през всичките муе петнадесет дни - те го напускат и се появяват в селото ни и ни принуждават да им даваме квартира и много от другите неща за тяхната издръжка без да предлагат заплащане. (ІІ. 44 - 49) В допълнение към тези, войници, които са изпратени другаде, напускат правия си път и се появяват сред нас и по същия начин ни пресират силно да им осигуряваме квартира и провизии без да плащат нищо. (ІІ. 50 - 53) Предимно заради топлите извори провинциалните управители, но също така и твоите прокуратори идват тук. (ІІ. 53 - 59) Посрещаме властите по най-гостоприемен начин по необходимост, но тъй като не можем да издържаме с другите, много пъти сме се обръщали с молба към управителите на Тракия и те - в съзвучие с императорските инструкции (mandata) - са заповядвали да не бъде обезпокоявани. (ІІ. 59 - 63). Ние обяснявахме, че не можем повече да останем, и че всички ние си мислим да напуснем бащините си огнища, заради насилието на тези, които ни нападат. (ІІ. 63 - 66) Защото наистина от земевладелци, сме намалели до много малко. (ІІ. 66 - 73) За известно време заповедите на управителите имаха сила и никой не ни притесняваше с искания за квартира или провизии. Но с времето многобройни личности, които презират частния ни статут, отново започнаха да се осмеляват да ни притискат.


Preces (ІІ. 73 - 107)

(ІІ. 73 - 77) Затова, тъй като не сме в състояние повече да понасяме тези тежести, и подобно на останалите, и ние също сме изправени пред риска да напуснем поселищата на предците си, (ІІ. 77 - 86) по тази причина те молим, непобедими Августе, да заповядаш със своя свещен рескрипт всеки да се придържа към своя маршрут, те да не напускат другите селища и да идват при нас и да ни принуждават да им предлагаме провизии за наша сметка, и ние да не даваме квартира на тези, които нямат право [на такава услуга]. (ІІ. 86 - 94) Тъй като управителите много пъти са заповядвали квартири да не се осигуряват за други хора, освен за онези изпратени по служла от управителите и прокураторите. Ако сме потиснати, ще избягаме от нашите домове и това ще нанесе голяма вреда на фиска. (ІІ. 94 - 99) Ако ни се окаже милост от твоята божествена промисъл и останем в нашите домове, ще сме способни да осигуряваме и свещените данъци и другите налози. (ІІ. 99 - 107) Това ще стане с нас в твоите най-щастливи времена, ако заповядаш твоето божествено писмо да бъде написано на стела и изложено публично, за да можем ние, когато сме го получили, да признаем своята благодарност към твоя Гений, така както правим сега, тъй като [се отнасяме] към теб [с благоговение].


ІV. Реч пред управителя на Тракия (ІІ. 108 - 164)

Exordium (ІІ. 108 - 122)

(ІІ. 108 - 111) Нека заявят. Пир преторианецът дойде на тази среща по божествено благоволение. (ІІ. 111 - 122) Струва ми се, че някой бог е подкрепил настоящата петиция: най-божественият император е дал проучването на това дело на теб - който той вече знае, че си дал [присъда] по това с едикти и инструкции - това мисля аз трябва да се отдаде на добрия късмет.[9]

Narratio (ІІ. 122 - 165)

(ІІ. 122 - 138) Петицията. Селото на войника, на когото се помага, лежи в най-добрата част на нашата полития, града на пауталийците. Надарена е с планини и равнини, а в добавка има и топли извори, които не само са изключително подходящи за удоволствие, но и за здравето и лекуване на тялото. Наблизо също така има панаир, които става много пъти в годината, а около първия ден на октомври е освободен от данъци за петнадесет дни. (ІІ. 139 - 143) Сега това, което изглеждаше като предимство на селото, се е превърнало в негов недостатък. (ІІ. 143 - 149) По изложените горе причини много войници често отсядат и притесняват селото както с осигуряването на квартира, така и с опресивните [реквизиции]. (ІІ. 150 - 154) По тези причини селото, макар и преди и доста благоденстващо и многолюдно, е достигнало до крайна разруха. (ІІ. 155 - 162) Макар те често пъти да са молили управителите за това и техните заповеди са имали сила за известно време, заповедите по-късно са пренебрегнати поради този навик да се тормози то. (ІІ. 163 - 165) Затова те по принуда потърсиха спасение в [Августа].


V. Послепис от Гордиан ІІІ до Пир, представителя на Скаптопара (ІІ. 166 - 169)

(ІІ. 166 - 169) Император Цезар Марк Антоний Гордиан Пий Феликс Август до селяните чрез Пир, войник и съпритежател. Този тип оплакване в петиция - ако [правилно е описано] - ще решаваш, уведомявайки съда на управителя за това какво ще се заявява, а не чрез отнасяне у дома на определени решения в императорски рескрипт. Отговорих. Проверих. Подписах.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Моралиева, Цветелина. Юлия Божинова, археолог: Няма точни данни кога възниква древното тракийско селище Скаптопара. // Информационна агенция „Фокус“, 2014-02-14. Посетен на 2015-06-03.
  2. Моралиева, Цветелина. Юлия Божинова, археолог: Благодарение на Скаптопаренския надпис знаем името на древния Благоевград. // Информационна агенция „Фокус“, 2015-02-17. Посетен на 2015-06-03.
  3. Hallof, Klaus. Die Inschrift von Skaptopara. Neue Dokumente und neue Lesungen. // Chiron 24. 1994. с. 405–441.
  4. Hauken, Tor. Reflections on new readings in the Skaptopara inscription. // Symbolae Osloenses: Norwegian Journal of Greek and Latin Studies LXX (1). 1995. с. 82-94.
  5. а б Hauken, Tor. Reflections on new readings in the Skaptopara inscription. // Symbolae Osloenses: Norwegian Journal of Greek and Latin Studies LXX (1). 1995. с. 82.
  6. История на България. Том първи: Първобитнообщинен и робовладелски строй. Траки. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 303, 312, 319, 403, 326, 333, 334, 343, 403.
  7. а б в HD-Nr. HD044445. // Epigraphische Datenbank Heidelberg. Heidelberger Academy der Wissenshcaften. Посетен на 2015-06-06.
  8. а б Connolly, Serena. Lives behind the Laws: The World of the Codex Hermogenianus. Bloomington, Indiana University Press, 2010. ISBN 978-0-253-35401-3. с. 171. Посетен на 2015-06-06.
  9. Connolly, Serena. Lives behind the Laws: The World of the Codex Hermogenianus. Bloomington, Indiana University Press, 2010. ISBN 978-0-253-35401-3. с. 172. Посетен на 2015-06-06.
  10. Connolly, Serena. Lives behind the Laws: The World of the Codex Hermogenianus. Bloomington, Indiana University Press, 2010. ISBN 978-0-253-35401-3. с. 173. Посетен на 2015-06-06.
  11. Connolly, Serena. Lives behind the Laws: The World of the Codex Hermogenianus. Bloomington, Indiana University Press, 2010. ISBN 978-0-253-35401-3. с. 167. Посетен на 2015-06-06.
  12. Connolly, Serena. Lives behind the Laws: The World of the Codex Hermogenianus. Bloomington, Indiana University Press, 2010. ISBN 978-0-253-35401-3. с. 168. Посетен на 2015-06-06.
  13. Connolly, Serena. Lives behind the Laws: The World of the Codex Hermogenianus. Bloomington, Indiana University Press, 2010. ISBN 978-0-253-35401-3. с. 169. Посетен на 2015-06-06.
  14. Connolly, Serena. Lives behind the Laws: The World of the Codex Hermogenianus. Bloomington, Indiana University Press, 2010. ISBN 978-0-253-35401-3. с. 170. Посетен на 2015-06-06.
     Портал „Македония“         Портал „Македония