Скендербег

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за националния герой на Албания. За гръцкия общественик вижте Георгиос Касториотис.

Скендербег
Skënderbeu
Gjergj Kastrioti.jpg
Роден
Починал
Погребан Лежа, Албания

Религия Християнство
Ислям
Семейство
Род Кастриоти
Баща Гьон Кастриоти
Съпруга Доника Кастриоти
Скендербег в Общомедия

Георги Кастриоти Скендербег (на албански: Gjergj Kastrioti Skënderbeu; 1405 – 17 януари 1468) (Георги Кастриката, Кастриоти) е национален герой на Албания, възпят в народни песни.

Първи военни успехи[редактиране | редактиране на кода]

Кастриоти участва във война с османците и в много сражения показва такова мъжество, че турците му дават прозвището Скандер Арнаут, тоест „Албанеца Александър“ (по името на Александър Македонски, което на Изток винаги е било синоним на герой).

Син на албанския владетел Гьон Кастриоти (Йован, Йоан или Иван Кастриоти), след потушаването на антиосмански бунтове в Албания през 1433 година той е даден на султан Мурад II като заложник.[1] Там приема исляма под името Искандер-бей или Скендербег и се прославя, сражавайки се за турците като еничар. Под негово командване са били 5000 османски кавалеристи.

През 1438 година Скендербег е османски субашия на Круя, а според някои източници, отхвърляни от българската историография, около 1440 година дори е санджакбей на Никопол.[2] След османското поражение при Ниш, в края на 1443 година той вдига въстание и заема Круя и наследствените си земи около града,[3][4] разбива османците при Черни Дрин, а след това, като сключва съюз с Кралство Унгария, заставя Мурад II да снеме обсадата на албанския град Круя. През ноември 1443 г. е обявен за глава на княжеството Кастриоти.

Когато османците отнемат принадлежащите на неговото семейство имоти в Круя, Скендербег се отрича от исляма и вдига въстание. Сключва през 1444 г. военнополитически съюз с Венеция и със старейшините на местните общности (обединени в т.нар. „Лежка лига“), и разполагайки с неголеми кавалерийски отряди, базирани в Круя, той разгръща партизанска война в Северна Албания.

По това време Скендербег разширява владенията си чрез брачен съюз с рода Арианити и се превръща в заплаха за венецианските владения. Подтикван от венецианците, през 1448 година султан Мурад започва поход срещу него и превзема крепостта Свети град, но прекратява кампанията заради новата заплаха от Унгария и Влашко. Скендербег изглежда влиза в съюз с Янош Хуняди, но така и не му изпраща подкрепления, и той е разбит във Втората Косовска битка. През 1450 година Мурад обсажда без успех Скендербег в Круя, завземайки останалите му владения, но в края на октомври обсадата е вдигната, а малко по-късно султанът умира.[5]

Борби с турците[редактиране | редактиране на кода]

Музеят с крепостта на Скендербег в Круя

С не по-малък успех Скендербег се съпротивлява срещу султан Мехмед II, и даже след превземането на Константинопол от турците през 1453 г. сключва изгоден за Албания мир. Признат е от султан Мехмед II за управител на Албания (1461).

Шлемът на Скендербег (Музей на историята на изкуството – Виена)

Неаполитанският крал Фердинанд му дава титлата херцог на Сан Пиетро като награда за помощта срещу херцога на Анжу. През 1463 г. с благословията на папа Пий II Скендербег скъсва мира с турците и отново им нанася няколко поражения. През следващата година папата планира да посети лично Албания и да короняса Скендербег за крал, но умира преди да осъществи намерението си.[6]

През 1465 година Мехмед се опитва да използва Скендербег като посредник за сключване на мир с Венеция, но той му отказва. Вероятно по тази причина на следващата пролет султанът потегля с голяма войска към Албания. Достигайки централната част на страната, той организира масови кланета и изселва населението от равнините, където изгражда крепостта Елбасан, след което през есента основните османски сили се оттеглят.[7]

В самия край на 1466 година Скендербег заминава за Апенинския полуостров в търсене на помощ – в Рим не получава нищо, но Фердинанд му дава пари, храни и оръжие. След завръщането си в Албания в началото на следващата година Скендербег отблъсква османските части, разположени около Круя и обсажда Елбасан. През пролетта обаче османските войски навлизат в Албания и установяват контрол над почти цялата страна, с изключение на няколко крепости – към края на годината само градовете Шкодра, Дрищ, Лежа, Круя и Драч остават под венециански контрол. Самият Скендербег изоставя Круя и се оттегля в пристанището Лежа, където умира от малария на 17 януари 1468 година.[8] Погребан е в църквата Св. Никола в Лежа. След завладяването на Лежа от османците гробът му е осквернен от нашествениците, костите му са изровени и от тях турците си правят амулети.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
  • Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. (на български)
  • Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7. (на български)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Скандербег“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.