Скенер за пръстови отпечатъци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полицай снема пръстов отпечатък на гражданин

Скенерите за пръстови отпечатъци са устройства, които осигуряват защита, основана на биометрията. Тъй като пръстовият отпечатък е един от начините за лична идентификация (наред с ДНК-то, ретината, гласът и други), се използва при необходимост от удостоверяване на самоличността.[1] Пръстови отпечатъци се снемат при издаване на лични документи с цел да се открият и идентифицират отделните граждани.

Скенери за пръстови отпечатъци започнаха да се появяват на смартфоните[2] и дори на банкоматите в някои държави.

Видове скенери за пръстови отпечатъци[редактиране | редактиране на кода]

Основно скенерите са пет вида:

  • Оптичен скенер – пръстовият отпечатък се записва визуално, устройствата работят с вградена камера.
  • Капацитивен скенер – работи с помощта на електричен ток.
  • CMOS (полупроводников метален оксид) – подобно на капацитивния скенер работи с електричен ток.
  • Ултразвуков скенер – използва се звук с висока честота (ултразвук), който прониква във външния слой на кожата.
  • Термоскенер – засича се разликата в температурата между изпъкналите и вдлъбнатите части.

Всички видове скенери работят, като снемат пръстов отпечатък и го запазват като изображение или го сравняват с други в база данни, например при контрол на достъпа.

Недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че методът за защита с използване на пръстов отпечатък е доста разпространен, той е от най-несигурните.[3] Най-надеждно е използването на парола. Хакерите могат по десетки начини да „заблудят“ скенерите и затова такава защита може лесно да се заобиколи.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]