Скенер за пръстови отпечатъци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Полицай снема пръстов отпечатък на гражданин

Скенерите за пръстови отпечатъци са устройства, които осигуряват защита, основана на биометрията. Тъй като пръстовият отпечатък е един от начините за лична идентификация (наред с ДНК-то, ретината, гласът и други), се използва при необходимост от удостоверяване на самоличността.[1] Пръстови отпечатъци се снемат при издаване на лични документи с цел да се открият и идентифицират отделните граждани.

Скенери за пръстови отпечатъци започнаха да се появяват на смартфоните[2] и дори на банкоматите в някои държави.

Видове скенери за пръстови отпечатъци[редактиране | редактиране на кода]

Основно скенерите са пет вида:

  • Оптичен скенер – пръстовият отпечатък се записва визуално, устройствата работят с вградена камера.
  • Капацитивен скенер – работи с помощта на електричен ток.
  • CMOS (полупроводников метален оксид) – подобно на капацитивния скенер работи с електричен ток.
  • Ултразвуков скенер – използва се звук с висока честота (ултразвук), който прониква във външния слой на кожата.
  • Термоскенер – засича се разликата в температурата между изпъкналите и вдлъбнатите части.

Всички видове скенери работят, като снемат пръстов отпечатък и го запазват като изображение или го сравняват с други в база данни, например при контрол на достъпа.

Недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че методът за защита с използване на пръстов отпечатък е доста разпространен, той е от най-несигурните.[3] Най-надеждно е използването на парола. Хакерите могат по десетки начини да „заблудят“ скенерите и затова такава защита може лесно да се заобиколи.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]