Скинхедс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Скинхедс или Бръснати глави (на английски: skin - кожа, head — глава), разговорно скинове, скинари, е название на представители на младежка субкултура, появила се в Лондон през 60-те години. Въпреки произхода на думата, традиционните скинхедс никога не са бръснели главите си изцяло, нула номер.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване на движението в Англия[редактиране | редактиране на кода]

Началото на движение започва след края на Втората световна война във Великобритания. Основно скинхедс произлизат от работническата класа, затова и типично за тях е носенето на работнически дрехи. Първоначално движението е аполитично, но в по-късен етап се политизира и придобива ляв или десен оттенък, съответно комунистически и анархистки от една страна и националсоциалистически от друга.

Движението в Германия[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 70-те години Скинхедс движението набира мощ и в Германия, разделена на Източна и Западна. В началото на 80-те години започва и появяването на музикални групи, които пеят предимно Ой!, някой стават много популярни, като Бьозе Онкелс и Ландзер.

През 90-те, когато настъпват промените в Германия, отново има пик на агресията към малцинствата. В град Солинген и берлинския квартал Кройцберг, населявани предимно от етнически турци, се извършват множество нападения над деца, жени и мъже. В Солинген се стига и до смъртни случаи при побой над турци.

Движението в България[редактиране | редактиране на кода]

През 90-те години на 20. век и в България се появява движението Скинхедс, различаващо се от подобните западни движения. Регистрирани са сблъсъци между тях и цигани в София, хулигански прояви и насилие по улиците. Повечето български скинхедс са известни с това, че пребиват цигани, араби и други чужденци. Активни са в протести, факелни шествия и манифестации. Регистрирани са чести нападения от скинари в софийския градски транспорт, най-често в автобусите 26, 83, 310, 76 и други. Регистрирани са сблъсъци на скинари и роми в кварталите Банишора, Дружба, Люлин, Лозенец, Хаджи Димитър и др. Скинарите нападат най-често в група. В градския транспорт нападенията се извършват най-често от младежи по един или двама. Най-честите нападения са в района на НДК и центъра от младежи на възраст 15-18 години.

Движението в Русия[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 година броят на скинхедс е бил едва 200 души, докато през 2005 articles.sfgate.com съобщава че броят им е от 100 000 до 500 000 скинхедс. Информация: http://articles.sfgate.com/2005-08-14/news/17386454_1_neo-nazis-rights-groups-human-rights

Облекло[редактиране | редактиране на кода]

Както и при другите младежки „култури“, „правилното“ облекло има задачата да отграничи от една страна скинхедс от обществото и от друга – да докаже принадлежността им към определена група.

Обувки[редактиране | редактиране на кода]

  • Док Мартенс – Обувките са работни, подковани или не, може да са и половинки. Цветът им е обикновено черен или бордо. Обикновено са с дебели подметки.
  • Рейнджърски обувки или Combat Boots от кожа.
  • Обувки на командос от плат, частично от кожа, например т.н. Hi-Tec Magnum или подобни (носят се през 90-те години).
  • Най-известните кубинки днес са Undercover, Invader, doc Martens, Rangers и Steel.

Панталони[редактиране | редактиране на кода]

  • Стандартни светли дънки Levi's
  • White Power Skinheads носят също и камуфлажни военни панталони обикновено бели или зелени.

Тиранти[редактиране | редактиране на кода]

  • Английски тиранти в различни цветове.

Якета[редактиране | редактиране на кода]

Bomberjacke MA-1
  • Английски пилотски якета от найлон, произвеждани през 1970-те.
  • Donkey Jackets – обикновени английски работнически якета от черен филц, които и днес се носят и са етикет за работническата класа. Типичната кръпка от кожа на раменете би трябвало да служи при носене на тежки товари или да предпазва от дъжд. Това яке се нарича бомбер.

Някои скинхедс предпочитат по-цивилното облекло и затова заменят работническото облекло с марково спорно: бомбера с яке тип Harrington и спортни модели на Adidas като Stan Smith, Samba, Italia, SL 72 вместо кубинките, а също и Ben Sherman, Lonsdale, Fred Perry. Така те се приближават до друга субкултура – football casual.

Проявления[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционни скинхедс (Traditional Skinheads, Trojan Skinheads).
  • S.H.A.R.P. (Skinhead Against Racial Prejudices, Скинхедс против расовите предразсъдъци). Появяват се в САЩ през 80-те години на 20 век.
  • White Power Skinheads — Появяват се в началото на 70-те години и днес заемат най-значителен дял от скинхед движенията. Обявяват се против емигрантите, наркотиците, хомосексуализма и други. Повечето от тях са последователи на движенията Blood and Honour, Combat18, Hammerskins.
  • R.A.S.H. (Red & Anarchist Skinheads – Червени и анархистични скинхедс). От самото начало това движение поддържа позицията на революционния анархизъм и комунизъм. Други по-известни антифашистки и антирасистки организации са: A.N.A. (Anti-Nazi Front), Y.R.E. (Youth Against Racism in Europe), Antifa (Germany).
  • G.S.M (Gay SkinHeads Movement) — гей-скинхедс
  • Straight Edge Skinheads — Този чист начин на живот е по-популярен сред наци скинхедс, именно заради това, че Хитлер е пример за Стрейт Едж живота. Стрейт Едж (права линия) възбужда личностното развитие и просперитет, като насърчава забавното и духовно единение чрез творчески проекти. Това движение се опитва да отвлече вниманието на хората от различните видове пристрастявания: наркотици, нездравословен начин на живот, зависимост от телевизията, хазарт или други лоши навици, които са общи за съвременната култура. Последователите на тази идеология приемат изцяло националсоциалистическите идеи, които са единствените противопоставящи се на започнатият разпад на човешката общност. Движението се е превърнало в бунт срещу болестите на обществото. При появата си NS Straight Edge движението поема курс към спорта, активната улична пропаганда и преките действия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]