Скитник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Миле - „Сляпото момиче“, скитник-музикант

Скитникът е обикновено беден човек, който няма постоянно местожителство и постоянна трудова заетост или друг източник на доходи, и се придвижва от място на място в търсене на препитание. През почти всички исторически епохи, отделните племена и народи са се отнасяли недоброжелателно, с недоверие и пренебрежение към скитниците.

Според Николай Любенов трансформирането на въпроса "Кой си ти?" в "Какво правиш, с какво се занимаваш?" е присъщо на модерността. За нея този въпрос е най-простият израз на разбирането за порядъка, който се установява в обществото, а скитничеството отвращава и смущава, защото скитникът е този-който-не-може. Ромът скитник, това е фигурата на вечно пристигащият и вечно дистанцираният, който започва винаги отначало - с това той приема много от характеристиките на плута трикстер. Скитникът-е-този-който-няма-не-знае-и-не-може да се справи с регламентираните според друг културен образец инструменти за социализиране. [1]

Освен моралните негативи, скитниците често са обект и на нормативни ограничения, така например член 5-ти от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи[2] гласи:

1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:

  • a)... - d)...
  • е) законно лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници;

Повечето религии проповядват на хората да бъдат състрадателни и да помагат на старите, бедните и немощните. Да нахраниш гладния, да напоиш жадния и да подслониш скитника е проява на голяма добродетел, за която повечето религии обещават щедро възнаграждение на добрите и милостиви хора както тук, на земята, така и след смъртта, на небето.

Почти всички държави планират и провеждат програми за приобщяване на скитниците, но проблемът си остава нерешен и в настоящия, XXI век. В Република България грижата за скитниците е поверена на Министерството на труда и социалната политика.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Николай Любенов. Ромските легенди за произхода - осмисляне на опита за живот с другото
  2. Обн. Държавен вестник, бр.80 от 2 Октомври 1992 г., изм. Държавен вестник,бр.137 от 20 Ноември 1998 г.