Сколопендри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сколопендри
Scolopendra fg01.JPG
Scolopendra cingulata
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
надклас: Myriapoda Многоножки
клас: Chilopoda Стоножки
разред: Scolopendromorpha
семейство: Scolopendridae
род: Scolopendra Сколопендри
Научно наименование
Уикивидове Scolopendra
Linnaeus, 1758
Сколопендри в Общомедия

Сколопендрите (Scolopendra) са род многоножки, Scolopendra cingulata e представител на стоножките на територията на България.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Известни са различни видове Сколопендра.Scolopendra Gigantea достига 25–35 см на дължина, а нейното тяло се състои от 21–23 секции, всяка от които е снабдена с двойка бързи ловки крака 2,5 см на височина. Гигантската сколопендра живее в Южна Америка, в Пуерто Рико и Ямайка.Тя е бърза, невероятно злобна и много твърда благодарение на хитиновата си обвивка /коремната част е по-мека от гърба/. Главата на многоножката е снабдена със здрави челюсти, пълни с отрова, с чиято помощ сколопендрата е способна да ловува животни, значително превъзхождащи я по размер, например прилепи, дребни гризачи, змии и дребни птици. Зрението на сколопендрата е неразвито: тя различава само светло и тъмно. Това я прави подозрителна и тя лесно напада в отговор на предполагаема заплаха, като чрез шиповете на опашката и челюстите впръсква в жертвата си отрова с паралитично действие .

Scolopendra Cingulata (налична във всички региони на България) достига 10–25 см дължина и 1 см ширина. Тялото ѝ е кафеникаво, черно, червено или бежово с жълти, оранжеви, червени или (по-рядко) светлосини крака с ясно очертани правоъгълни сегменти . Броят им може да стигне до 350.


ВНИМАНИЕ Това е единствената стоножка, от която е известен смъртен случай. Във Филипините седемгодишно момиченце, ухапано по главата, е починало след 29 часа.

Всяка година в България има инциденти, свързани с ухапване от сколопендра. Най-честите оплаквания са зачервяване, подуване и посиняване около мястото, болка, повишаване на телесната температура.

Всички гигантски стоножки имат отровна захапка. Който и вид да изберете, подхождайте към него с внимание и респект, бъдете сигурни, че имате необходимите познания, винаги имайте едно наум, когато манипулирате в терариума, обезопасете добре съда, за да предотвратите евентуално бягство. Не се хвърляйте на голямо животно, купете си малка(млада) сколопендра, така заедно с растежа ѝ ще придобиете необходимия опит. 

Ухапването е силно болезнено, придружено със зачервяване и подуване на мястото, възможно е покачване на температурата, треска или алергична реакция. Това не е животно, което можете да държите в ръка, не го правете никога. При ухапване потърсете медицинска помощ.  

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Бърз и ловък хищник, сколопендрата напада дъждовни червеи, насекоми и техните ларви. Захваща плячката си с крака и я ухапва с ногочелюстите си, пускайки невротоксин, който парализира жертвата.

Можете да храните стоножките както с жива, така и с мъртва храна. За храна стават всички безгръбначни с подходящ размер – щурци, скакалци, хлебарки, брашнени червеи и др. Също така можете да им давате парченца плодове – банани, праскови, месести тропически плодове. Въпреки че дребни гущери и гризачи са от обичайните им плячки, в терариумни условия е по-добре да се избягват, тъй като могат да нанесат тежки, дори смъртоносни травми на стоножката. Добър вариант за големи екземпляри са парченца пилешко или телешко месо, поднесено с пинцети. Никога не оставяйте жива храна, независимо от размера, за повече от две денонощия. Ако за това време стоножката не я е изяла, сигурно предстои да сменя кожата си, а щурците могат да са много опасни за една още неизсъхнала сколопендра. Прехранването е по-вредно от гладуването. Ако сколопендрата ви е все още „бебе”, най-добре я хранете с мъртви щурчета на всеки два-три дена. За млади екземпляри два-три средно големи щуреца седмично са предостатъчни. Седмичната дажба за възрастно животно е една голяма хлебарка или скакалец, респ. няколко едри щуреца. Веднъж в месеца може да им давате по-голяма порция във вид на парче месо или плод. Винаги почиствайте всички неизядени остатъци - високата температура и влажност в комбинация с хранителни остатъци е предпоставка за поява на акари. 

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

ПОЛОВ ДИМОРФИЗЪМ Разпознаването на пола на жива сколопендра е много трудно, особено за хора с малко опит, затова купете вече идентифицирана сколопендра или се обърнете към някого с нужния опит и познания. Най-общите признаци са по-дълъг последен чифт крака при мъжките, женските са малко по-масивни и дебели.  Брачният танц между сколопендрите продължава дълго време преди копулацията. В края на играта мъжкият екземпляр отделя секрет, върху който, след като той засъхне, отлага сперматофор, който женската поема в половото си отверстие, помагайки си с крачка. Около 4 седмици по-късно тя снася от 15 до 30 яйца и се увива около тях неподвижно, за да ги пази на топло и влажно през следващите няколко седмици. През този период тя няма възможност да се храни. След като се излюпят, малките сколопендри остават при майката още известно време, преди да се разпръснат.

Ареал[редактиране | редактиране на кода]

Сколопендрата предпочита влагата и по-високата температура. Може да бъде забелязана по скалисти терени, под камъни, цепнатини, под корите на дървета, много често може да се срещне и в жилищни домове, вилни зони, водоизточници, включително канализационната мрежа. По-разпространена е в страните с тропичен климат.

Ако се наложи да убиете сколопендра, бъдете внимателни, защото след удар с предмет най-често симулират, като стоят неподвижно, а при следващ удар атакуват. Използвайте огън или остър предмет, за да я обездвижите и разчлените. Не докосвайте тялото на животното с незащитени ръце, използвайте пинцета с дълги рамена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]