Сколопендри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сколопендри
Scolopendra fg01.JPG
Scolopendra cingulata
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
надклас: Myriapoda Многоножки
клас: Chilopoda Стоножки
разред: Scolopendromorpha
семейство: Scolopendridae
род: Scolopendra Сколопендри
Научно наименование
Уикивидове Scolopendra
Linnaeus, 1758
Сколопендри в Общомедия

Сколопендрите (Scolopendra) са род многоножки, Scolopendra cingulata e представител на стоножките на територията на България.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Известни са различни видове Сколопендра. Scolopendra Gigantea достига 25–35 см на дължина, а нейното тяло се състои от 21–23 секции, всяка от които е снабдена с двойка бързи ловки крака 2,5 см на височина. Гигантската сколопендра живее в Южна Америка, в Пуерто Рико и Ямайка. Тя е бърза и много твърда благодарение на хитиновата си обвивка /коремната част е по-мека от гърба/. Главата на многоножката е снабдена със здрави челюсти, пълни с отрова, с чиято помощ сколопендрата е способна да ловува животни, значително превъзхождащи я по размер, например прилепи, дребни гризачи, змии и дребни птици. Зрението на сколопендрата е неразвито: тя различава само светло и тъмно. Това я прави подозрителна и тя лесно напада в отговор на предполагаема заплаха, като чрез шиповете на опашката и челюстите впръсква в жертвата си отрова с паралитично действие .

Scolopendra Cingulata (налична във всички региони на България) достига 10–25 см дължина и 1 см ширина. Тялото ѝ е кафеникаво, черно, червено или бежово с жълти, оранжеви, червени или (по-рядко) светлосини крака с ясно очертани правоъгълни сегменти. Броят им може да стигне до 350.

Това е единствената стоножка, от която е известен смъртен случай. Във Филипините седемгодишно момиче е ухапано по главата. Починало е след 29 часа.

Всяка година в България има инциденти, свързани с ухапване от сколопендра. Най-честите оплаквания са зачервяване, подуване и посиняване около мястото, болка, повишаване на телесната температура.

Всички гигантски стоножки имат отровна захапка. Необходимо е да бъде подхождано към тях с внимание и респект. Необходима е сигурност, че са налице достатъчно познания. 

Ухапването е силно болезнено, придружено със зачервяване и подуване на мястото. Възможно е покачване на температурата, треска или алергична реакция. При ухапване е необходима намеса на медицинска помощ.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Бърз и ловък хищник, сколопендрата напада дъждовни червеи, насекоми и техните ларви. Захваща плячката си с крака и я ухапва с ногочелюстите си, пускайки невротоксин, който парализира жертвата.

Хранят се както с жива, така и с мъртва храна. За храна стават всички безгръбначни с подходящ размер – щурци, скакалци, хлебарки, брашнени червеи и др. Също така ядът парченца плодове – банани, праскови, месести тропически плодове. Въпреки че дребни гущери и гризачи са от обичайните им плячки, в терариумни условия е по-добре да се избягват, тъй като могат да нанесат тежки, дори смъртоносни травми на стоножката. Прехранването е по-вредно от гладуването. Ако сколопендрата ви е все още „бебе”, най-добре я хранете с мъртви щурчета на всеки два-три дена. За млади екземпляри два-три средно големи щуреца седмично са предостатъчни. Седмичната дажба за възрастно животно е една голяма хлебарка или скакалец, респ. няколко едри щуреца.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

ПОЛОВ ДИМОРФИЗЪМ Разпознаването на пола на жива сколопендра е много трудно. Най-общите признаци са по-дълъг последен чифт крака при мъжките, женските са малко по-масивни и дебели.  Брачният танц между сколопендрите продължава дълго време преди копулацията. В края на играта мъжкият екземпляр отделя секрет, върху който, след като той засъхне, отлага сперматофор, който женската поема в половото си отверстие, помагайки си с краката. Около 4 седмици по-късно тя снася от 15 до 30 яйца и се увива около тях неподвижно, за да ги пази на топло и влажно през следващите няколко седмици. През този период тя няма възможност да се храни. След като се излюпят, малките сколопендри остават при майката още известно време, преди да се разпръснат.

Ареал[редактиране | редактиране на кода]

Сколопендрата предпочита влагата и по-високата температура. Може да бъде забелязана по скалисти терени, под камъни, цепнатини, под корите на дървета, много често може да се срещне и в жилищни домове, вилни зони, водоизточници, включително канализационни мрежи. По-разпространена е в страните с тропичен климат.

При убиване на сколопендра е необходимо внимание, защото след удар с предмет най-често симулират, като стоят неподвижно, а при следващ удар – атакуват. Необходимо е използването на огън или остър предмет, за да бъде обездвижена и разчленена. Не е желателно докосването на тялото ѝ с незащитени ръце. Добре е да бъде използвана пинцета с дълги рамена. Като най-съвременно средство за убиване може да бъде използван спрей за насекоми, който бързо би убил сколопендра. Може също така да бъде използвана белина или други почистващи препарати, които често пъти са токсични и отровни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]