Скомля
Тази статия е за селото в Белоградчишко. За преминаващата през него река вижте Скомля (река).
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Скомля | |
  Скомля  Скомля | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 22 души[1] (31 декември 2024 г.) 2,47 души/km² |
| Землище | 8,903 km² |
| Надм. височина | 246 m |
| Пощ. код | 3946 |
| Тел. код | 09322 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 66843 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Димово Светослав Славчев (Новото време, БСП – ОЛ, ДПС, НДСВ; 2019) |
Ско̀мля е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин. Близо до Скомля минава жп линията Мездра-Видин с железопътна спирка Скомля (кантон 43), която понястоящем е закрита за пътнически превози.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Скомля се намира в област Видин (Северозападна България) и е от съставните селища на община Димово. Отстои на 11.73 км южно от общинския център гр. Димово и на главния път Е79 Видин-Монтана. Съседни на с. Скомля са селата Бела, Медовница и Дълго поле. През селото преминава река Скомля, а само на 7 км източно е язовир Дреновец.
Край с. Скомля минава жп линията Мездра-Видин с железопътна спирка Скомля (кантон 43), на която спират почти всички бързи влакове по линията за Видин.
Разстояние до столицата: 126,373 km от София.
История
[редактиране | редактиране на кода]Названието на селото произлиза от минаващата покрай него река Скомля. Селището се среща в описа на тимарския регистър от 1479 – 1480 г.[2] Въз основа на описни регистри от XV век, според които има вълнения в селата Скомина (Скомля), Цибра и Рупча, Бистра Цветкова допуска, че тези движения са следствие на похода от 1444 г. и местното население взема участие в армията на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди.[3][4]
От района е и римският император Максимин Трак, който е известен като висок и силен исполин, издигнал се чрез армията и стигнал до римския престол.[5]
Училището е открито през 1900 г. Читалището е основано 1922 г.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 26 | 100,00 |
| Българи | 23 | 88,46 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 3 | 11,53 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Християнство
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Училище; Кметство
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Ежегоден събор на селото – всяка първа събота и неделя на май.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Лозан Стрелков – поет, драматург и публицист
- Веселин Борисов – специалист по обществено здраве
Кухня
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Вж. Турски извори за българската история, серия XV-XVI, Т. ІІ, с. 137 и 138.
- ↑ Невян Митев, Хрониката на Бернард Ваповски като извор за сражението при Варна // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.111
- ↑ Бистра Цветкова, Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на XIV и първата половина на XV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 300
- ↑ Стоев,, К. Providentia Imperatoris. Биография на император Максимин Тракиец. Ямбол, ИК „Тендрил“, 2019. с. 73.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт Архив на оригинала от 2012-03-15 в Wayback Machine.
| ||||||||
