Скопска българска община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Скопска българска община
Печат на общината с надпис „Скопское българское общество 1870“
Печат на общината с надпис „Скопское българское общество 1870“
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана 1834/35 г.,[1] Османска империя
Закрита 1913 г., Сърбия
Правно положение несъществуваща
Седалище Скопие
Официални езици български

Скопската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Скопие, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти. В Скопие българската община има тежката задача да отстоява българщината срещу силната сръбска пропаганда и срещу действията на Албанската лига, която има антиславянска насоченост.

История[редактиране | редактиране на кода]

Скопското българско училище „Св. Кирил и Методий“, построено в 1864 година на мястото на по-старо училище в двора на църквата „Света Богородица“.
Печат на Скопското черковно-училищно настоятелство, 1890 г.

Българското църковно движение започва първо в Скопие в 1829 година, когато скопските българи искат от Цариградската патриаршия владика българин. За по-малко от четири години трима гръцки владици - Ананий, Неофит и Генадий са прогонени от скопските граждани. Едва Гавриил III Скопски, по произход наполовина българин, в 1833 година успява да се задържи, тъй като прави отстъпки и започва да пее на църковнославянски. Около 1835 година църковното настоятелство наема за учител в града монаха Павел Хорват от Бигорския манастир. Училището се намира в общинска сграда, а обучението е безплатно.[2] Водач на българското църковно дело е умереният хаджи Трайко Дойчинович. След смъртта му движението е оглавено от братята търговци Христо и Георги Попов(ич), около които се образува група от млади граждани - Зафир Малев, Гьоре Трайков, Георги Карайовов, Хаджи Кочо и други.[2][3] Между 1848 - 1853 година Йордан Хаджиконстантинов Джинот е учител в българското училище в Скопие. Отстранен е от общинското училище поради конфликтите му с митрополита на Скопие Йоаким.[4] След отстраняването на Джинот начело на скопяни застава Георги Карайовов в периода 1858 – 1860 година. Скопските първенци се организират против гръцкото духовенство и настояват за митрополит българин.[2]

В 1862 година в Скопие, който традиционно е извън обхвата на лазаристките мисии, се появява униатската пропаганда. През пролетта българската община решава да приеме унията, за да се справи по този начин с натиска на гърцизма. Руският вицеконсул Найден Геров нарежда на своя представител в Скопие Стоян Костов да действа активно срещу униатското движение и да увери скопяни, че правителството ще разреши българския църковен въпрос. Скоро Костов информира Геров, че скопяни са се отказали от унията.[5]

Когато новият скопски владика Йоаким се опитва да сложи ръка на училището и да наложи преподаване на гръцки език в него, видните скопяни се противопоставят и решават да разширят българското общинско училище. Построяват нова сграда за училището „Свети Кирил и Методий“ в 1864 година[6] в двора на църквата „Света Богородица“ и основават училищен фонд, който е първият в Македония. Константин Икономов прави голямо парично дарение на българското училище и дарява на училището библиотеката си от 500 книги, като по този начин поставя началото на първата българска училищна градска библиотека в Македония.[2]

След смъртта на митрополит Йоаким скопяни продължават да настояват за митрополит българин и Цариградската патриаршия назначава Паисий, погърчен българин. Въпреки отстъпките, които новият владика прави на българското дело, общината не го приема и на голямо гражданско събрание на 14 септември 1869 година скопската община се отказва от Патриаршията. На църковната служба в катедралата „Света Богородица“ на Въведение Богородично, 21 ноември 1869 година, отслужена от градското свещенство, е споменато не името на митрополит Паисий, а това на Иларион Макариополски.[7][8] Тогава е създадена и новата Скопска българска община с председател архимандрит Харалампий.[2][7]

Скопската епархия е сред посочените български епархии във фермана за Екзархията от 1871 година и получава своя владика Доротей, а след него - Кирил. След Руско-турската война през май 1878 година Тодор Стевков и Йордан Карагеоргов от името на Скопската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[9]

Български митинг в Скопие след Младотурската революция, 13 юли 1908

След войната Кирил Скопски заедно с Натанаил Охридски е сред основните вдъхновители и организатори на Кресненско-Разложкото въстание, компрометира се пред властите и неговото връщане от България в Скопие става невъзможно. След войната в Скопие се установява екзархийско наместничество, като за наместник Екзархията определя председателя на общината Иван Карайовов. Така общината приема и функциите на епархийска власт. Българските училища, временно затворени през войната, са отново открити и Екзархията им праща парична подкрепа макар и скопският екзархийски наместник да е арестуван.[10] През лятото на 1880 година общината иска от Екзархията да ѝ се изпратят вули за сключване на бракове между българи, като приходите от тях се разделят между общината и Екзархията.[11] През април 1880 г. скопяни се оплакват в Екзархията от действията на патриаршеския владика Паисий и Екзархията подава такрир до Портата, с който се иска зачитане от местните власти на правата на скопския екзархийски наместник.[12]

На 6 май 1885 година общината тържествено с шествие до училището и молебен отбелязва стогодишнината от смъртта на Свети Методий.[13]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878 - 1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 18.
  2. а б в г д Михайлов, Иван. Как се бранеше народът. // Посетен на 17 септември 2013 г.
  3. Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 127.
  4. Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  5. Генчев, Николай. Франция в българското духовно възраждане. София, Софийски университет „Климент Охридски“, 1979. с. 179.
  6. Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр. 124.
  7. а б Кирил, патриарх Български. Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията. София, Синодално издателство, 1971. с. 39.
  8. Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878 - 1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 28.
  9. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  10. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 364.
  11. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 560.
  12. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 363.
  13. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 101 - 102.
     Портал „Македония“         Портал „Македония