Скопска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за православната епархия. За католическата вижте Скопска епархия (Римокатолическа църква).

Скопска епархия на ПОА
Map of Eparchies of Serbian Orthodox Church (Orthodox Ohrid Archbishopric)-sr.svg
Епархиите на ПОА
Местно име Скопска епархија
Църква Православна охридска архиепископия
Страна Република Македония
Център Скопие
Предстоятел Йоан
Сан митрополит
Сайт www.poa-info.org/organizacija/arhiepiskopija/
Скопска епархия на ПОА в Общомедия
Скопска епархия на МПЦ
Dioceses of the Macedonian Orthodox Church (2013-present).svg
Епархиите на МПЦ
Soborna Church Skopje2.JPG
Изглед към катедралния храм в Скопие
Местно име Скопска епархија
Църква Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Страна Република Македония
Център Скопие
Катедрална църква Свети Климент Охридски
Предстоятел Стефан
Сан митрополит
Издание Православен път
Сайт www.spe.org.mk/
Скопска епархия на МПЦ в Общомедия

Скопската епархия (на македонска литературна норма: Скопска епархија) е православна епархия в северната част на Република Македония, част от каноничната Православна охридска архиепископия, възглавявана от архиепископ охридски и митрополит скопски Йоан. На същата територия функционира и епархия на разколническата Македонска православна църква, възглавявана се от Негово високопреосвещенство охридския и македонски архиепископ Стефан.

История[редактиране | редактиране на кода]

Богомолецъ. Произшествіе въ Скопска епархия отъ 1860 до 1865 година. Браила, Въ Книгопечатница-тѫ на Хр. Д. Ваклидова, 1865.. Книга на Натанаил Зографски, в което разказва за противогръцкото движение на българите в епархията от 1860 до 1865 г.
„Правилникъ за IV класснитѣ училища въ Македония и Одринския вилаетъ“ с печат „Скопска епархия. Околийскый смѣсенъ съветъ. 1887“
Писмо на българската Скопска митрополия, с което се известява архиерейския наместник в Кратово отец Димитър, че Козма ще бъде назначен за игумен на Лесновския манастир, 30 август 1895 г., 30 август 1895 г.
Писмо от Хафъз Мехмед паша Ерзурумлу до Кратовското архиерейско наместничество на Скопската екзархийска епархия за проблемите в училищата и в църквите, предизвикани от сърбоманите, 1895 г.
Делегати от Скопската епархия при Патриаршията в Цариград, 1897 г.
Свидетелство за женитба, Скопска епархия, 14 декември 1941 г.

Скопие е завладян от българския цар Калоян в 1203 година и той присъединява епархията, както и Призренската, към Търновската патриаршия. В 1204 година на катедрата е митрополит Марин, който заедно с останалите български епископи приема унията и пише молба до папа Инокентий III за палиум. Това е единственото свидетелство за принадлежността на Скопие в началото на XIII век към диоцеза на българската църква. След това вероятно градът попада в ръцете на Стрез, а след смъртта му в 1214 година – в тези на епирския деспот Теодор Комнин, който поставя на престола в Скопие византиеца Йоан, подчинен на Охридската архиепископия. От 1230 до 1246 година епархията е в България, но няма сведения дали е подчинена на Търновската или на Охридската катедра. В 1231 – 1232 година охридският архиепископ Димитър Хоматиан пише писмо до скопския епископ, с което обаче единствено се застъпва са скопския свещеник Драгомир и не става ясно на кого е подчинена Скопската епархия. Бистра Николова предполага, че тъй като в този период областта е управлявана от българския протосеваст Прибо, „много вероятно е Скопската епископия йерархически да е била включена към Българската църква, но поради близостта с Охрид и традиционните връзки с архиепископията духовниците на областта да се отнасяли при спорове към съда на Охридската църква“, която в началото на 30-те години на XIII век също попада под влиянието на Търновската патриаршия. Според Иван Снегаров при управлението на Стрез Скопие се връща към Охрид и той не смята, че Иван Асен II е предал епархията на Търново.[1]

В XIX век Скопската митрополия обхваща каазите Скопие, Крива паланка, Куманово, Враня и Тетово.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в епархията му има 10557 къщи, от които 393 „влашки гъркомански“ и 10164 сръбски - Скопска каза 1190, Кратовска 248, Кочанска 151, Паланска 21, Малешево 211, Тетовска 1212, Гостиварска 1128, Кумановска 1674 и Прешевска 4329 къщи.[3]

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Скопско-Велешката епархия е връчено на митрополит Софроний Търновски с помощник епископ Максим Браницки.[4]

Още преди пристигането на Софроний сръбските владици, архиерейски наместници и част от свещениците си заминават. Останалите са предимно местни българи, завършили сръбски духовни семинарии, както и стари екзархийски свещеници.[5] Епархията в този период наброява 189 енории, от които 145 са в ръцете на заварените свещеници, 21 са попълнени с командировани от старите предели свещеници, а 23 са незаети. Софроний назначава архиерейски наместници във Велес, Враня, Куманово, Крива паланка, Щип, Кочани, Кратово, Тетово и Сурдулица, както и пунктови свещеници в Свети Никола, Прешево и Качаник. Според митрополит Софроний в Скопие и Велес той е посрещнат като месия от местното население, което дава спонтанна изява на българското си самосъзнание: „свещениците, особено населението, се чувстват не само от български произход, но грамадното мнозинство от най-старите свещеници и от населението се гордеят, че са българи, и се радват неизказано, че най-сетне вековните борби на бащите и дедите им – на македонските българи – са увенчани с успех: свободни българи в обединена целокупна Симеонова и Санстефанска България и в лоното на Св. Българска екзархия“.[6]

Населението в северните области на епархията – Вранско и Косово, посреща новата църковна власт подчертано хладно.[6] В околиите от епархията, които попадав в италианската окупационна зона – Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, италианските власти широко ползват старата сръбска църковна администрация и се опитват да накарат 27-те български свещеници да приемат юрисдикцията на сръбския призренски епископ.[5]

В 1944 година преди да отпътува за България митрополит Софроний назначава временен епархийски духовен съвет, който да управлява епархията от негово име, до установяването на нормална църковна власт. В него влизат като председател Кирил Стоянов, Стоил Давидов от Кратово и протойерей Спиро Личеновски от Дебър.[7]

Изглед от Скопската митрополия преди 1962 г.

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

Известни църкви и манастири в епархията са:

Епископи[редактиране | редактиране на кода]

Дардански епископи на Вселенската патриаршия
Име Име Управление
Дак Δάκος споменат в 325 г. като участник в I Вселенски събор[8]
Паригорий Παρηγόριος споменат в 432 г. като участник в Сердикийския събор[9][10]
Урсилий Ουρσίλιος споменат в 458 г. в негово писмо до император Лъв[9][10]
Йоан Ιωάννης обменил серия писма с папа Геласий между 490 и 495 г.[9][10]
На Охридската архиепископия (1018-1282)
Име Години
Йоан 1217 – 1220[11]
На Печката архиепископия (1282-1346) и патриаршия (1346–1392)
Име Години
Николай споменат 1301 – споменат 1303
Стефан 1317[12]
Йоан II преди 1346 – 1349. В 1346 година епископията е въздигната в митрополия.[12]
Никодим споменат в 1370 г., когато нарежда на дяк Радослав Скопчик да препише един Пролог[13]
Йоан III споменат в 1389 без титла в надписа на църквата „Свети Андрей“, вероятно[14]
На Охридската архиепископия (1392–1557)
Име Години
Матей I 1393 – 11 януари 1428
Йоан IV (Иванко) споменат в поменика на манастира Матка след Матей; в обширния дефтер №443 за 1467 – 1468 г. във вакъфа на Исхак бег, между жителите на Баняне е и Иванко Пискуп[15]
Йосиф I пръв известен след Матей, вероятно митрополит отпреди 1468, умира на 25 юли 1468 г.[16]
Матей II 1468 – след 1473[17]
Гавриил I преди 1497[18]
Йосиф II споменат 1473[19] или 1475 в една приписка в ръкопис от Хлудовата библиотека в Москва, като свидетел, че поп Драгослав от Говърлево е купил за 273 аспри книга от Димитър Майков[16]
Герман I (Матия) след 1473 и преди 1497[19]
Антоний споменат в 1497[20]
Атанасий споменат в 1497 година в надписа над вратата на манастира Матка, обновен от богатата скопска вдовица Милица, единственото известно обновяване на манастир през 15 век[21][18]
Герман II началото на 16 век[19]
Йоан V 16 век, споменат в Милешевския поменик от началото на 16 век, а в Шишевския поменик е последен в списъка на скопските архиерей[15]
Пахомий 1528, 1532, споменат в синодалните актове на Охридската архиепископия в тези години[22]
Никифор преди 1550[23]
Климент 1550 – 1557
На Печката патриаршия (1557–1766)
Име Години
Методий I споменат в 1565 в запис на положкия епископ във връзка с присъединяването на Положката епархия към Скопската митрополия[24]
Никанор I 1576/1577 — 1600
Гавриил II споменат в един Сборник на Хлудовата библиотека в манастир под Москва в 1581 година. По негово време йеромонах Арсений преписва едно житие в Кучевищкия манастир[18]
Михаил след 1577 и преди 1623[25]
Симеон 1623 – 1641
Никанор II 1641 – 1643
Теодосий 1643[26]
Филип споменава се между 1647 – 1654, когато патриарх Гаврил Печки му подарява литургиар, дарен му от Богородичния манастир[27]
Силвестър споменат в 1663 – ?
Теофан споменат 1671 – 1690
Евтимий споменат в 1687
Атанасий I 1706 – 1711
Константин I 1712 – след 1722[28]
Кирил 1725 – 1737, на 20 юли 1725 г. взима един номоканон от манастира „Свети Прохор Пчински“[29]
Атанасий II споменат 1741 – 1747
Филотей споменат 1744, когато ръкополога Исая за презвитер[30]
Антим I Скопски споменат в 1759[31] – преди 1766
Константин II преди 1766, взел участие в закриването на Печката патриаршия, част от осемте архиереи отишли при султана да го молят за присъединяване към Вселенската патриаршия, за да могат да имат всичките права, които имат и останалите архиереи на Цариград[32]
На Вселенската патриаршия[33][34]
Име Години
Антим II Скопски споменат в 1767[35]
Йоасаф споменат в 1767[11]
Генадий I след 1767[36]
Софроний след 1767[36][37]
Захарий Скопски в 1776 и в 1792[38]
Антим III Скопски 1799 – след февруари 1818
Евгений споменат в 1807, родом от остров Еписис[39]
Генадий преди 1820[40]
Ананий Скопски 1819 – 1828
Неофит Скопски 1828 – 1830
Антим IV Скопски споменат в 1830[41]
Гедеон Скопски 1830
Генадий Скопски 1831 – 1832
Гавриил III Скопски 1832 – 1843
Йоаким Скопски 1843 – 1868
Паисий Скопски 1868 – 1892
Методий Папаемануил 1892 – 1896
Амвросий Ставринос 1896 – 1902
Фирмилиан Скопски 1902 – 1903
Севастиан Скопски 1904 – 1905
Викентий Скопски 1905 – 1915
На Българската екзархия
Име Години
Доротей (Спасов) 1872 – 1875
Кирил (Стоичков) 1874 – 1875, управляващ, 1875 – 1877
Теодосий (Гологанов) 1890 – 1891
Максим (Пелов) 1892 – 1894
Синесий (Димитров) 1894 – 1897, управляващ, 1897 – 1909
Неофит (Паскалев) 1910 – 1913, 1915 – 1918
На Сръбската патриаршия
Име Години
Варнава (Росич) 1920 – 1930
Йосиф (Цвийович) 1932 – 1957

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николова, Бистра. Устройство и управление на Българската православна църква (ІХ-ХІV в.). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1997. с. 222.
  2. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 71.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
  5. а б Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 133.
  6. а б Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 132.
  7. Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 145.
  8. Zeiller, Jacques. Les origines chrétiennes dans les provinces danubiennes de l'empire romain. Paris, 1918. с. 160 – 161.
  9. а б в Zeiller, Jacques. Les origines chrétiennes dans les provinces danubiennes de l'empire romain. Paris, 1918. с. 161.
  10. а б в Moroni, Gaetano. Dizionario di erudizione storico-ecclesiastica, vol. LXII. Venezia, Dalla Tipografia Emiliana, 1853. с. 234.
  11. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 237. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  12. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 465. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  13. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 364. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  14. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 240. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  15. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 241. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  16. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 251. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  17. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 310. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  18. а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 97. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  19. а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 130. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  20. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 20. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  21. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 39. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  22. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 395. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  23. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 360. Посетен на 7 февруари 2014 г.
  24. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 317. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  25. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 325. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  26. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 488. Посетен на 10 февруари 2014 г.
  27. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 496url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi.+Посетен на 10 февруари 2014 г.
  28. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 281. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  29. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 276. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  30. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 497. Посетен на 10 февруари 2014 г.
  31. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 16. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  32. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 282. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  33. Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1970. с. 129.
  34. Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  35. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 17. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  36. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 111. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  37. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 463. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  38. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 189. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  39. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 180. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  40. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 112. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  41. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 19. Посетен на 3 февруари 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония