Скопски конгрес на ВМОРО (1905)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Скопски конгрес на ВМОРО)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кнежевски конгрес на Скопския революционен окръг
— конгрес —
Сборната чета на конгреса. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други
Сборната чета на конгреса. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други
Място Кнежево, Османска империя
Датировка 2 – 7 януари 1905 г.
Първи ред: Дончо Щипянчето, Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата. Втори ред: Славчо Абазов (трети), Марко Секулички (четвърти). Делегати на конгреса

Кнежевският конгрес е конгрес на Скопския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, който се провежда от 2 до 7 януари 1905 г. в Осоговската планина над село Кнежево, Кратовско.[1]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Конгресът е проведен като част от серията окръжни конгреси, предшестващи общия конгрес, предвиден за заздравяване на организацията след Илинденско-Преображенското въстание и за изготвяне на мерки срещу появилите се сръбска и гръцка пропаганда в Македония. Злетовското село Кнежево е избрано поради планинския терен и близостта до границата с Княжество България, която би позволила леснно оттегляне при евентуално разкриване на конгреса от страна на османските власти.[1]

Делегати[редактиране | редактиране на кода]

Обединените чети водени от Даме Груев (четвърти от дясно на ляво), Атанас Бабата (първи), Мише Развигоров (шести), Михаил Чаков (седми) и Андон Кьосето (двадесет и първи)

На конгреса делегати са 20 нелегални и легални дейци, а за охрана на конгреса се грижат близо 250 четници.[2] Делегати по право са околийските воводи - скопският Ефрем Чучков, щипският - Мише Развигоров, велешкият - Стефан Димитров, кочанският - Кръстьо Българията, кратовският - Атанас Бабата, паланечкият - Петър Ангелов, кумановските - Константин Нунков и Панайот Байчев.[1][3]

Легалните дейци са обозначени в протоколите само с инициали, за да не бъдат идентифицирани при евентуално попадане на документите в османски ръце.[4] Секретар на конгреса е Тодор Александров, наскоро излежал присъда в Куршумли хан,[5] който в края на декември след опит за арест става нелегален заедно с учителя Стоян Мишев.[1]

Решения[редактиране | редактиране на кода]

Съставен е дневен ред в седем точки: дейността на организацията до конргреса и за в бъдеще, разглеждане на проектоуставите, правилниците за четите, директивата на Серския и Струмишкия революционни окръзи и „Основите на организацията“ от Христо Матов, избиране на задграничен представител, отношенията спрямо чуждите влияния и въоръжените пропаганди, и последно въпроси от икономически характер.

На конгреса се приемат принципите на Христо Матов за автономията, на вътрешността, на революционната борба, на политико-икономическа почва и на самостойността. Категорично се взема съгласие за активна борба със сръбската пропаганда в Македония и сърбоманите. Избрано е окръжно ръководно тяло, с председател Даме Груев, задграничен представител Иван Гарванов, посочва районните войводи и разрешава някой временни и вътрешни въпроси.[6]

Избрани са нови районни войводи: Стефан Димитров във Велешко, Мише Развигоров в Щипско, поручик Спасов в Кратовско, Петър Ангелов в Паланечко, Панайот Байчев в Кумановско, а в Скопско и Кочанско се предвижда окръжното тяло да назначи войводи.[7]

По въпросите с икономически характер е решено:

  • да се осигури продаваната земя да се купува само от селяните, които я обработват;
  • надниците на селскостопанските работници и годишните заплати на ратаите (момците), които работят по чифлиците да се увеличат;
  • да се отворят повече и по-удобни училища в селата и да се въведе задължително основно образование с помощта на Организацията;
  • да се опазват горите, да се възпитава населението в опазване на чистотата.[2]

През октомври 1905 година Хюсеин Хилми паша се сдобива с автентичен протокол от заседанията на Първия скопски окръжен конгрес.[8]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 - 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 35.
  2. а б Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 - 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 37.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 15.
  4. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 - 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 36.
  5. Добринов, Дечо. Последният цар на планините. София, Македония, 1992. с. 20.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр. 362 - 366.
  7. Протокол от конгреса, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр. 437-441.
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, Илинденска организация, София, 1943 г., стр. 366-369.
     Портал „Македония“         Портал „Македония