Скопски миней

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Скопски миней
Скопски празничен минеј.jpg
Създаден XIII век
Оригинален език среднобългарски, кирилица

Скопският миней e среднобългарски книжовен паметник от XIII век. Той е най-ранният запазен български и изобщо южнославянски миней.[1]

Написан е на кирилица с глаголически вписвания. В многото преписи има следи от глаголица, което се смята за характерна черта за паметници от югозападните български земи. Скопският миней представлява ценен паметник за историята на българския език. Като повечето старобългарски ръкописи съдържа служби за българските светци Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Петка Търновска и други. Спада към значимите ръкописи с музикална нотация.[2]

Ръкописът е бил притежание на българската митрополия в Скопие.[3] Сега се съхранява в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под № 522.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Станкова, Радослава. О Скопльской минее XIII века. – Scripta & e-Scripta, 5, 2007, 131-144.
  • Кожухаров, С. Проблеми на старобългарската поезия. С., 2004, 45-59, 80-94
  • Кожухаров, С. Палеографски проблеми на тита-нотацията в среднобългарските ръкописи от 12-13 век. – В: Славянска палеография и дипломатика. Т.1. София, 1980, 250-251.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станкова, Р. Сръбски и български празнични минеи от 13 век (Съпоставка на състава и структурата). – Зборник радова Византолошког института, 47, 2010, 395-407.
  2. Куюмджиева, С. Преразглеждайки православните нотирани ръкописи от края на XII и XIII век, свързани с България. – Зборник радова Византолошког института, 47, 2010, 179-198.
  3. Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3 изд. С., 1970, 290-295.
     Портал „Македония“         Портал „Македония