Скопски народен театър
| Скопски народен театър | |
|---|---|
| Театри в Царство България | |
 Снимка на целия състав на Скопския народен театър пред сградата на театъра, 1943 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Информация | |
| Населено място | Скопие |
| Тематика | драматичен |
| Основаване | 1941 г. |
| Допълнителна информация | |
| Директор | Стоил Стоилов |
  Местоположение в Скопие | |
| Скопски народен театър в Общомедия | |
Скопски народен театър е български драматичен театър, съществувал в администрирания от България Скопие по време на Втората световна война от 1941 до 1944 година.[1]
Съдържание
Състав[редактиране | редактиране на кода]
Театърът е основан с постановление на Министерския съвет № 1697 от 1 юли 1941 г. За директор на театъра е назначен с указ на цар Борис III Стоил Стоилов. Със заповед на министъра на народното просвещение Борис Йоцов за режисьори са назначени Стефан Сърчаджиев и Александър Иконографов, а за секретар-драматург – Петър Горянски.[2]
Актьорският състав се състои от:
| Номер | Име | Номер | Име | Номер | Име | Номер | Име |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Милка Атанасова-Ерато | 11 | Евгения Громова | 21 | Веса Куманова | 31 | Павлина Попова |
| 2 | Петко Атанасов | 12 | Христо Динев | 22 | Иван Куманов | 32 | Георги Попов |
| 3 | Светослав Атанасов | 13 | Боянка Донева | 23 | Веселана Манафова | 33 | Кирил Попов |
| 4 | Иван Бакалов | 14 | Кирил Донев | 24 | Марта Мянкова | 34 | Любен Попов |
| 5 | Васил Бакърджиев | 15 | Цвета Иванова | 25 | Тодор Николов | 35 | Щилян Попов |
| 6 | Пенка Василева | 16 | Екатерина Кожухарова | 26 | Розка Петрова | 36 | Петър Пърличков |
| 7 | Владимир Ватев | 17 | Райна Колева | 27 | Идеал Петров | 37 | Вичо Райков |
| 8 | Георги Георгиев | 18 | Вера Константинова | 28 | Никола Попиванов | 38 | Александра Тагарова |
| 9 | Любен Георгиев | 19 | Стефка Кортенска | 29 | Добринка Попова | 39 | Енчо Тагаров |
| 10 | Георги Громов | 20 | Стефан Кортенски | 30 | Емилия Попова | 40 | Анна Трифонова |
| 41 | Константин Хаджиминев[2][1] | ||||||
| 42 | Димитър Кьостаров |
Стажанти в театъра са Теодора Джурова, Димитър Енгьозов, Цена Иванова, Надя Йорданова и Кирил Калинов; художници са Тома Владимиров и Владимир Мисин; касиер-счетоводител е А. Киров; технически ръководител и театър-майстор е Илия Минев; главен електротехник е Сл. Котларов; домакин е Н. Кожухаров.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1942 г. със Закона за театрите получава статут на Народен театър. Организира се курс за драматични артисти с преподаватели Стоил Стоилов, Александър Иконографов, Стефан Сърчаджиев, Петър Горянски и Теодор Траянов. Театърът изнася представления в Бърно, Прага, Букурещ, Белград, Любляна, Загреб, Куманово, Крива Паланка, Щип, Битоля, Велес. На 5 юни 1944 г. се играе последното представление на театъра, след което е разформирован.[1]
Постановки[редактиране | редактиране на кода]
През театрален сезон 1941/1942 г. театърът изнася общо 262 представления със среден брой зрители 408 или общо 106 801 зрители. Освен тях театърът изнася и 25 художествено-литературни вечери, посетени от 19 690 души, общо 126 491. Приходите от продажба на билети възлизат на 1 149 596 лева.[3]
Поставени са спектаклите:[1]
- „Борислав“ на Иван Вазов, режисьор Стефан Сърчаджиев
- „Милена“ на Стефан Савов, режисьор Александър Иконографов
- „Бедността не е порок“ на Александър Островски, режисьор Александър Иконографов
- „Хъшове“ на Иван Вазов, режисьор Георги Стаматов
- „Златната мина“ на Ст. Л. Костов, режисьор Стефан Сърчаджиев
- „Милионерът“ на Йордан Йовков, режисьор Петко Атанасов
- „Бащи и деца“ на Владимир Полянов, режисьор Стефан Сърчаджиев
- „Дванайста нощ“ на Уилям Шекспир, режисьор Стефан Сърчаджиев
- „Хан Татар“ на Никола Икономов, режисьор Стефан Сърчаджиев
- „Боян Магесник“ на Кирил Христов, режисьор Георги Стаматов
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Печат
Стоил Стоилов
Брошура на театара
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г ((bg)) Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 408-409.
- ↑ а б в Горянски, Петър. 1 година Скопски народенъ театъръ. Скопие, Българско дѣло, 1942. с. 1.
- ↑ ((bg)) Ташев, Спас. Културно-просветната политика на България във Вардарска Македония, 1941 – 1944 г.. // promacedonia.org. Посетен на 08.04.2015.
Портал „
