Скопско българско педагогическо училище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Педагогическо българско мъжко училище в Скопие
Информация
Седалище Скопие, Османска империя
Основаване 1895 г.
Основател Българска екзархия
Закриване 1913 г.
Вид училище
Директор пръв Христо Матов
Ученици над 250
Педагогическо българско мъжко училище в Скопие в Общомедия

Педагогическото българско мъжко училище в Скопие има за цел да подготвя учители за голямата скопска епархия и за цяла Македония. Педагогическите курсове от Солунската българска мъжка гимназия се преместват в скопското училище, което дотогава е четирикласно. Към училището е създаден пансион, а на способните и заслужили българчета се отдават стипендии.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици от педагогическото училище - първи випуск, 1908 г. Димитър Софкаров - омилетика, неизвестен учител от Щип, Павел Ковачев, Атанасов, Трайко Благоев - директор на училището, архимандрит Протасий, Ефремов, Александър Иванов и други
Учители и ученици от Педагогическото училище в Скопие. Александър Иванов, Димитър Галев, архимандрит Протасий, Павел Ковачев, Димитър Софкаров и други
Свидетелство за зрелост на Тодор Александров от Българското мъжко третокласно и педагогическо училище в Скопие - 21 юни 1898 г.
Учители от Скопското педагогическо училище - Тодор Паскалев, Христо Николов, дякон Неофит Пасков, Коста Николов (седналият вляво на първия ред). Скопие, 7 юли 1900 г.
Първи клас в училището в 1901 г.

Учебното заведение е наследник на мъжкото непълно четирикласно училище в Скопие. По това време в града има и девическо четирикласно непълно училище[1]. През учебната 1895-1896 година Българската екзархия обявява мъжкото училище за педагогическо, като разкрива I педагогически курс. Така училището се преобразува в Третокласно и педагогическо, а през следващата 1896 -1897 година училището има вече и II курс.[2] Училището се помещава в преправено общинско здание до църквата „Света Богородица“. Броят на учениците постоянно се увеличава и Скопското училище е сред най-посещаваните в Македония. През първата година 10 учители обучават 200 ученици, а на следващата година достигат бройка от 250 ученици.

Успоредно с педагогическото училище е създадено и Девическо четирикласно училище, което през първата година има 50 ученички и 5 учителки. И двете училища се управляват от общ директор, назначаван от Българската екзархия.

Отделно в Скопие се отварят и сръбско училище през 1892 година, католическо училище през 1894 година и влашко училище през 1896 година, има и 2 гръцки и 1 еврейско училища.[3]

Директор и главен учител през 1895-1898 година е Христо Матов, като за кратко прекъсва работа, защото е в затвора след разкритията на Винишката афера.

Училището просъществува до 1913 година. Дейността му е възстановена по време на Първата световна война (1915-1918).

Преподаватели и възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Преподаватели[редактиране | редактиране на кода]

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Сред по-известните възпитаници са:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Илюстрация Илинден, бр.113, стр.11-13
  2. ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 55.
  3. ↑ Кънчов, Васил, „Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“, I. изд. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898; Библиотека, II, кн. XIII, 1896, стр.77-83
  4. ↑ Илюстрация Илинден, бр. 113, стр. 13.
  5. ↑ Според Румяна Конева Дрангов е завършил Солунската българска гимназия - Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, в: Военноисторически сборник, 2008.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Скопско_българско_педагогическо_училище&oldid=9468471“.