Скопско българско педагогическо училище
Педагогическо българско мъжко училище в Скопие | |
---|---|
Информация | |
Седалище | Скопие, Османска империя |
Основаване | 1895 г. |
Основател | Българска екзархия |
Закриване | 1913 г. |
Вид | училище |
Директор | пръв Христо Матов |
Ученици | над 250 |
Педагогическо българско мъжко училище в Скопие в Общомедия |
Педагогическото българско мъжко училище в Скопие има за цел да подготвя учители за голямата скопска епархия и за цяла Македония. Педагогическите курсове от Солунската българска мъжка гимназия се преместват в скопското училище, което дотогава е четирикласно. Към училището е създаден пансион, а на способните и заслужили българчета се отдават стипендии.
Дейност[редактиране | редактиране на кода]



Учебното заведение е наследник на мъжкото непълно четирикласно училище в Скопие. По това време в града има и девическо четирикласно непълно училище.[1] През учебната 1895-1896 година Българската екзархия обявява мъжкото училище за педагогическо, като разкрива I педагогически курс. Така училището се преобразува в Третокласно и педагогическо, а през следващата 1896 -1897 година училището има вече и II курс.[2] Училището се помещава в преправено общинско здание до църквата „Света Богородица“. Броят на учениците постоянно се увеличава и Скопското училище е сред най-посещаваните в Македония. През първата година 10 учители обучават 200 ученици, а на следващата година достигат бройка от 250 ученици.
Успоредно с педагогическото училище е създадено и Девическо четирикласно училище, което през първата година има 50 ученички и 5 учителки. И двете училища се управляват от общ директор, назначаван от Българската екзархия.
Отделно в Скопие се отварят и сръбско училище през 1892 година, католическо училище през 1894 година и влашко училище през 1896 година, има и 2 гръцки и 1 еврейско училища.[3]
Директор и главен учител през 1895-1898 година е Христо Матов, като за кратко прекъсва работа, защото е в затвора след разкритията на Винишката афера.
Училището просъществува до 1913 година. Дейността му е възстановена по време на Първата световна война (1915-1918).
Преподаватели и възпитаници[редактиране | редактиране на кода]
Първи випуск (1897/1898)[4] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Сред по-известните възпитаници са:
Александър Китанов, революционер
Атанас Албански, революционер
Борис Дрангов, военен и революционер[5]
Васил Драгомиров, революционер
Димитър Ацев, комунист
Дончо Лазаров, революционер
Йордан Гюрков, революционер
Иван Ингилизов, революционер
Константин Иванов, революционер
Наум Томалевски, революционер
Панко Брашнаров, революционер
Панчо Михайлов, революционер
Стоян Кантуров, революционер
Стоян Филипов, революционер
Христо Попантов, революционер
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Битолска българска класическа гимназия
- Одринска българска мъжка гимназия
- Сярско българско педагогическо училище
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 11 - 13.
- ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 55.
- ↑ Кънчов, Васил, „Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“, I. изд. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898; Библиотека, II, кн. XIII, 1896, стр.77-83
- ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
- ↑ Според Румяна Конева Дрангов е завършил Солунската българска гимназия - Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, в: Военноисторически сборник, 2008. Архив на оригинала от 2009-02-05 в Wayback Machine.