Направо към съдържанието

Скопско българско педагогическо училище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Педагогическо българско мъжко училище в Скопие
Сградата на Скопското българско педагогическо училище
Сградата на Скопското българско педагогическо училище
Информация
СедалищеСкопие, Османска империя
Основаване1895 година
ОснователБългарска екзархия
Закриване1913 година
Видучилище
Директорпръв Христо Матов
Ученицинад 250
Педагогическо българско мъжко училище в Скопие в Общомедия

Педагогическото българско мъжко училище в Скопие има за цел да подготвя учители за голямата скопска епархия и за цяла Македония. Педагогическите курсове от Солунската българска мъжка гимназия се преместват в скопското училище, което дотогава е четирикласно. Към училището е създаден пансион, а на способните и заслужили българчета се дават стипендии.

Глава на документ

Дейност

[редактиране | редактиране на кода]
Учители и ученици от педагогическото училище – първи випуск, 1908 г. Димитър Софкаров от Велес – омилетика, неизвестен учител от Щип, Павел Ковачев, Атанасов, Трайко Благоев – директор на училището, архимандрит Протасий, Ефремов, Александър Иванов и други
Учители и ученици от Педагогическото училище в Скопие. Александър Иванов, Димитър Галев, архимандрит Протасий, Павел Ковачев, Димитър Софкаров и други
Учители от Скопското педагогическо училище – Тодор Паскалев, Христо Николов, дякон Неофит Пасков, Коста Николов (седналият вляво на първия ред). Скопие, 7 юли 1900 г.

Учебното заведение е наследник на мъжкото непълно четирикласно училище в Скопие. По това време в града има и девическо четирикласно непълно училище.[1] През учебната 1895 – 1896 година Българската екзархия обявява мъжкото училище за педагогическо, като разкрива I педагогически курс. Така училището се преобразува в Третокласно и педагогическо, а през следващата 1896 – 1897 година училището има вече и II курс.[2] Училището се помещава в преправено общинско здание до църквата „Света Богородица“. Броят на учениците постоянно се увеличава и Скопското училище е сред най-посещаваните в Македония. През първата година 10 учители обучават 200 ученици, а на следващата година достигат бройка от 250 ученици.

Успоредно с педагогическото училище е създадено и Българско девическо четирикласно училище, което през първата година има 50 ученички и 5 учителки. И двете училища се управляват от общ директор, назначаван от Българската екзархия.

В 1902 година се открива и Българско свещеническо училище.[3] Разпределението на часовете в трите български училища – мъжкото педагогическо, девическото и свещеническото, се съгласува между учителите в тях и с Българската екзархия.[4]

В Девическото училище през учебната 1901/1902 година управителят Иван Благоев преподава български език, физика и антропология, а учителите от мъжкото училище Димитър Галев – педагогика и Никола Янишлиев – пеене, химия, минералогия, антропология.[5] Училището става петкласно от учебната 1902/1903 година; учители от мъжкото училище, които преподават тогава и в него, са отец Протасий (закон Божи), Д. Галев (педагогика), Н. Янишлиев (пеене, химия, минералогия) и Хр. Николов (френски).[6]

Отделно в Скопие се отварят и сръбско училище през 1892 година, католическо училище през 1894 година и влашко училище през 1896 година, има и 2 гръцки и 1 еврейско училища.[7]

Директор и главен учител през 1895 – 1898 година е Христо Матов, като за кратко прекъсва работа, защото е в затвора след разкритията на Винишката афера.

Училището просъществува до 1913 година. Дейността му е възстановена по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Преподаватели и възпитаници

[редактиране | редактиране на кода]
Първи випуск (1897/1898)[8]
Учители към 1 март 1910 година
НомерИмеМесторождениеПредмети
1.Константин СамарджиевМехомияпсихология, етика
2.Климент БояджиевОхридбългарски език, литература, Закон Божи
3.Александър ДимитраковКрива паланкагеометрия, алгебра, физика, астрономия
4.Иван Бамамовфренски език, анатомия и физиология
5.Петър ПопарсовБогомилабългарски език
6.Йордан АнастасовКратовоминералология и геология, химия, физика, френски език, география
7.Иван ИнгилизовПехчевски чифликаритметика, история на педагогията, дидактика и хоспитиране, педагогия, политическа икономия и гражданска наука, практика
8.К. Кушевзоолгия, ботаника, аритметика, стопанство
9.Антон СтериовПапрадищевсеобща история, география, черковна история
10.Т. Жековрисувание, краснопис, геометрия, Закон Божи
11.Йосиф БурешСофиягимнастика, география
12.Юл. Морманнотно пеене, цигулка
13.Константин Скаричевизточноправославно пеене
14.Тодор ФилиповБанищехигиена и популярна медицина
15.Тр. СтояновЗакон Божи
16.М. Тодоровгеография
17.М. Фаиктурски език

Сред по-известните възпитаници са:

Първи клас в училището в 1901 г.
Свидетелство за зрелост на Тодор Александров от Българското мъжко третокласно и педагогическо училище в Скопие – 21 юни 1898 г.
Дипломата на Ангел Голомехов от четирикласното българско училище в Скопие, 1892 година


Документи

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 11 – 13.
  2. ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 55.
  3. ↑ Иванов, Ил. Училищното дело в гр. Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // „Илюстрация Илиндень“ IX (9 (89). София, ноемврий 1937. с. 11.
  4. ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) – 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 10 – 11 гръб. Писмо на управителя Стоян Каблешков до българския екзарх за разпределението на часовете в трите училища (17 октомври 1902).
  5. ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) – 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 23 – 24. Писмо на управителя на Българското девическо училище Иван Благоев до българския екзарх във връзка с учебните дела.
  6. ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) – 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 16
  7. ↑ Кънчов, Васил, „Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“, I. изд. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898; Библиотека, II, кн. XIII, 1896, стр.77-83
  8. ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
  9. ↑ Според Румяна Конева Дрангов е завършил Солунската българска гимназия – Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, в: Военноисторически сборник, 2008. Архив на оригинала от 2009-02-05 в Wayback Machine.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Скопско_българско_педагогическо_училище&oldid=12794726“.