Скопско българско педагогическо училище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Педагогическо българско мъжко училище в Скопие
Печат на училището от 1906 година
Печат на училището от 1906 година
Информация
Седалище Скопие, Османска империя
Основаване 1895 г.
Основател Българска екзархия
Закриване 1913 г.
Вид училище
Директор пръв Христо Матов
Ученици над 250
Педагогическо българско мъжко училище в Скопие в Общомедия

Педагогическото българско мъжко училище в Скопие има за цел да подготвя учители за голямата скопска епархия и за цяла Македония. Педагогическите курсове от Солунската българска мъжка гимназия се преместват в скопското училище, което дотогава е четирикласно. Към училището е създаден пансион, а на способните и заслужили българчета се дават стипендии.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици от педагогическото училище – първи випуск, 1908 г. Димитър Софкаров от Велес – омилетика, неизвестен учител от Щип, Павел Ковачев, Атанасов, Трайко Благоев – директор на училището, архимандрит Протасий, Ефремов, Александър Иванов и други
Учители и ученици от Педагогическото училище в Скопие. Александър Иванов, Димитър Галев, архимандрит Протасий, Павел Ковачев, Димитър Софкаров и други
Учители от Скопското педагогическо училище – Тодор Паскалев, Христо Николов, дякон Неофит Пасков, Коста Николов (седналият вляво на първия ред). Скопие, 7 юли 1900 г.

Учебното заведение е наследник на мъжкото непълно четирикласно училище в Скопие. По това време в града има и девическо четирикласно непълно училище.[1] През учебната 1895 – 1896 година Българската екзархия обявява мъжкото училище за педагогическо, като разкрива I педагогически курс. Така училището се преобразува в Третокласно и педагогическо, а през следващата 1896 – 1897 година училището има вече и II курс.[2] Училището се помещава в преправено общинско здание до църквата „Света Богородица“. Броят на учениците постоянно се увеличава и Скопското училище е сред най-посещаваните в Македония. През първата година 10 учители обучават 200 ученици, а на следващата година достигат бройка от 250 ученици.

Успоредно с педагогическото училище е създадено и Българско девическо четирикласно училище, което през първата година има 50 ученички и 5 учителки. И двете училища се управляват от общ директор, назначаван от Българската екзархия.

В 1902 година се открива и Българско свещеническо училище.[3] Разпределението на часовете в трите български училища – мъжкото педагогическо, девическото и свещеническото, се съгласува между учителите в тях и с Българската екзархия.[4]

В Девическото училище през учебната 1901/1902 година управителят Иван Благоев преподава български език, физика и антропология, а учителите от мъжкото училище Димитър Галев – педагогика и Никола Янишлиев – пеене, химия, минералогия, антропология.[5] Училището става петкласно от учебната 1902/1903 година; учители от мъжкото училище, които преподават тогава и в него, са отец Протасий (закон Божи), Д. Галев (педагогика), Н. Янишлиев (пеене, химия, минералогия) и Хр. Николов (френски).[6]

Отделно в Скопие се отварят и сръбско училище през 1892 година, католическо училище през 1894 година и влашко училище през 1896 година, има и 2 гръцки и 1 еврейско училища.[7]

Директор и главен учител през 1895 – 1898 година е Христо Матов, като за кратко прекъсва работа, защото е в затвора след разкритията на Винишката афера.

Училището просъществува до 1913 година. Дейността му е възстановена по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Преподаватели и възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Първи випуск (1897/1898)[8]
Първи клас в училището в 1901 г.
Свидетелство за зрелост на Тодор Александров от Българското мъжко третокласно и педагогическо училище в Скопие - 21 юни 1898 г.
Дипломата на Ангел Голомехов от четирикласното българско училище в Скопие, 1892 година

Сред по-известните възпитаници са:

Документи[редактиране | редактиране на кода]

  • Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 1

    Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 1

  • Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 2 - разпределение на часовете

    Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 2 - разпределение на часовете

  • Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 3

    Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 3

  • Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 4

    Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 4

  • Подпис на управителя Стоян Каблешков

    Подпис на управителя Стоян Каблешков

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 11 - 13.
  2. ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 55.
  3. ↑ Иванов, Ил. Училищното дело в гр. Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година. // „Илюстрация Илиндень“ IX (9 (89). София, ноемврий 1937. с. 11.
  4. ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 10 – 11 гръб. Писмо на управителя Стоян Каблешков до българския екзарх за разпределението на часовете в трите училища (17 октомври 1902).
  5. ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 23 – 24. Писмо на управителя на Българското девическо училище Иван Благоев до българския екзарх във връзка с учебните дела.
  6. ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 16
  7. ↑ Кънчов, Васил, „Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“, I. изд. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898; Библиотека, II, кн. XIII, 1896, стр.77-83
  8. ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
  9. ↑ Според Румяна Конева Дрангов е завършил Солунската българска гимназия - Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, в: Военноисторически сборник, 2008. Архив на оригинала от 2009-02-05 в Wayback Machine.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Скопско_българско_педагогическо_училище&oldid=11448978“.