Скоростни пътища в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Скоростните пътища са нова категория пътища в България.

Те са специално изградени и означени за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и с подобни на автомагистралите характеристики, но без специална лента за аварийно спиране. Вместо това те имат площадки за принудително спиране. Друга разлика е, че връзките към прилежащи територии са чрез локално платно. Максималната скорост за движение е 120 km/h.

Към 2011 година са в процес на планиране. Според плана, представен от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, до 2020 година България трябва да разполага със 7 скоростни пътя и 7 магистрали[1] с максимална скорост за движение по тях 120 км/ч.

Скоростни пътища и автомагистрали в България

Нормативна уредба[редактиране | редактиране на кода]

Нормативното уреждане на показателите, които определят един път като скоростен, е осъществено чрез Закона за пътищата. Предложението за промени, направено на 25 януари 2012 г., въвежда седем критерия, на които трябва да отговаря един път, за да бъде определен като скоростен. За тези промени е предвидено да бъдат гласувани и приети, след което влизат в сила. Критериите са:

  • 1. самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение;
  • 2. пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии да е само на различни нива (чрез надлез или подлез);
  • 3. вливането и отливането на движението да се осъществява само от пътни възли на различни нива;
  • 4. връзките към прилежащи територии да са чрез локално платно, отделено от директно трасе с разделителна ивица с ширина не по-малко от 2 м;
  • 5. да имат предпазна телена ограда;
  • 6. да имат площадки за принудително спиране;
  • 7. да имат площадки за отдих[2] [3] [4].

Общ списък[редактиране | редактиране на кода]

Скоростен път Начален пункт Междинни пунктове (с връзки) Краен пункт (с връзки) Дължина Изградени (км) Изградени (%) Състояние
1 София Перник, Радомир, Кюстендил Гюешево 85 km 17 km 20 %
2 Видин Монтана, Враца Ботевград 185 km 22 km 11,89 %
3 Русе Велико Търново (АМ Хемус), Стара Загора
(АМ Тракия), Хасково, Кърджали
Маказа 261 km 0 km 0%
4 Варна Балчик, Каварна Дуранкулак 110 km 13 km 11,81 %
5 Русе Разград Шумен (АМ Хемус) 105 km 10 km 5% добро
6 Пловдив Асеновград, Смолян Рудозем  ? km 0 km 0%
7 Дупница Самоков (АМ Тракия) Потоп (АМ Хемус)  ? km 0 km 0%

Текущо строителство[редактиране | редактиране на кода]

Към 5 април 2012 г. в процес на строителство е 1 отсечка с дължина 34,1 км.

път отсечка дължина
(км)
изпълнител стойност
(левове, с ДДС)
цена на километър
(евро, с ДДС)
начало
строителство
срок на
завършване
1 Русе-Маказа Кърджали-Подкова 34,1 ДЗЗД „Кърджали – Подкова” 38 614 255 579 978 01.09.2011[5] 09.2015
общо ? км общо ? средно ? на км

София – Гюешево[редактиране | редактиране на кода]

Скоростен път София-Гюешево е с дължина 85 км и отсечката от пътен възел Драгичево на АМ "Люлин" / АМ "Струма", през Перник до Радомир вече е построена.

Видин – Ботевград[редактиране | редактиране на кода]

Пътят Видин - Ботевград е с дължина 185 км. Участъците от Видин до Монтана[6] и от Враца до Ботевград се финансират по Оперативна програма „Транспорт 2007-2013“,[7], но строителството още не е започнало.

Русе – Маказа[редактиране | редактиране на кода]

Скоростният път от Русе до Маказа е с дължина 261 км и пресича България от север на юг, свързвайки Дунав мост на румънската граница с прохода Маказа на гръцката граница. Отсечката от Кърджали до Подкова се финансира по Оперативна програма „Транспорт 2007-2013“.[8] Договорите за строителството и надзорът му са подписани на 30 август, а официално строителството започва на 1 септември 2011 година.[9]

Варна – Дуранкулак[редактиране | редактиране на кода]

Варна - Дуранкулак е четвъртият скоростен път и е с дължина 110 км, свързвайки Варна и магистралите Хемус и Черно море с румънската граница. Този скоростен път ще се финансира по бъдещи програми на Европейския съюз[10].

Русе – Разград – Шумен[редактиране | редактиране на кода]

Скоростният път от Русе до Шумен е дълъг 105 км и ще се финансира по бъдещи програми на Европейския съюз[10].

В края на 2012 г. започва разширяването на пътя само с 1 нова лента, така че да стане трилентов. Не се налагат отчуждителни процедури, т.к. когато е строен участъка е оставен малко по-широк и сега банкетите ще стигнат за новата лента. Планира се да бъде завършен през 2015 г.

Пловдив – Рудозем[редактиране | редактиране на кода]

Пътят започва от Пловдив, минава край Асеновград и достига до гръцката граница при Рудозем. Планира се да бъде финансиран по бъдещи програми на Европейския съюз.[10]

Рила[редактиране | редактиране на кода]

Пътят е от Дупница, през Самоков до София и заменя магистрала Рила. Планира се да бъде финансиран по бъдещи програми на Европейския съюз.[10]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Яна Бодурова. Пътища с предимство. // Капитал, 2011-01-28. Посетен на 2011-04-14.
  2. http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4503311
  3. http://offnews.offroad-bulgaria.com/index.php/13935/bez-bilbordove-i-sas-skorost-do-140-km-ch-po-magistrala
  4. http://fakti.bg/bulgaria/29072-karame-sas-140-km-ch-po-magistralite
  5. (E 79) Видин - Монтана. // ОП „Транспорт“, 2008-03-19. Посетен на 2011-04-14.
  6. Модернизация на участък от път I-1 (E 79) Враца – Ботевград. // ОП „Транспорт“, 2008-03-19. Посетен на 2011-04-14.
  7. Кърджали -Подкова. // ОП „Транспорт“, 2008-03-19. Посетен на 2011-04-14.
  8. Подписани са договорите за „Кърджали – Подкова”. // Агенция „Пътна инфраструктура“, 2011-08-30. Посетен на 2011-08-31.
  9. а б в г Радостина Маркова. Магистрала "Хемус" ще се строи с финансиране от ЕС. // Капитал, 2011-04-14. Посетен на 2011-04-14.