Скорпиънс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Скорпиънс
Scorpions
Скорпиънс в Нант през 2010 по време на Get Your Sting and Blackout World Tour
Скорпиънс в Нант през 2010 по време на
Get Your Sting and Blackout World Tour
Информация
От Хановер, Германия
Стил Хардрок, Хевиметъл
Активност 1965 – настояще
Музикален издател Рино, Ар Си Ей,
Мъркюри, И Ем Ай, Сони
Свързани изпълнители Дон Роуд, Майкъл Шенкер Груп
Уебсайт www.the-scorpions.com
Членове Рудолф Шенкер
Клаус Майне
Матиас Ябс
Павел Мончивода
Мики Дий
Бивши членове Виж: Членове на групата

Скорпиънс (на английски: Scorpions) е германска рок група, създадена през 1965 година в Хановер от Рудолф Шенкер. Това е една от най-известните и най-дълго съществуващите рок групи в света, както и първата неанглосаксонска рок група, която постига успех с международно значение със станалия синоним на групата мелодичен хевиметъл, включващ и „мощни“ рок балади. Този звук трайно олицетворява идентичността на Скорпиънс, те са и една от групите, които определят специфичното звучене на рок музиката през 1980-те. Съставът от периода 1978 – 1992 е най-успешният за групата и включва Рудолф Шенкер (ритъм китари), Клаус Майне (вокали), Матиас Ябс (основни китари), Францис Буххолц (бас) и Херман Раребел (барабани).

В ранните години на групата през 1970-те, когато китаристът Улрих Рот е част от състава, музиката на Скорпиънс се определя като хардрок. След напускането на Улрих Рот през 1978-а, Рудолф Шенкер и Клаус Майне успяват да поемат контрола над групата като това им дава почти цялата власт в композирането на музиката и писането на текстовете. Матиас Ябс се присъединява през 1978, а със свирения от него мелодичен рок и оказаното влияние на продуцента Дитер Диркс, Скорпиънс променят звученето си към мелодичен хевиметъл, постепенно примесен с лирични „мощни“ рок балади. През следващото десетилетие групата постига влияние, одобрение от музикалните критици и значителен търговски успех с албумите Animal Magnetism (1980), Blackout (1982), Love at First Sting (1984), албумът записан на живо World Wide Live (1985), Savage Amusement (1988),[1] както и тяхната най-продавана компилация Best of Rockers 'n' Ballads (1989).[2]

Най-продаваният техен албум Crazy World[3] съдържа песента Wind of Change, която е символичен химн на политическите промени в Източна Европа в края на 1980-те и началото на 1990-те и падането на Берлинската стена, както и един от най-продаваните сингли в света с над четиринадесет милиона бройки.[4] Скорпиънс е една от най-продаваните музикални групи в историята на музиката с над 100 милиона продадени аудио записи.[5] Те издават общо пет албума, една компилация и шест сингъла, които достигат до номер едно в класациите на различни държави. Албумите, синглите, видео изданията и компилациите им достигат 200 пъти златен, платинен и мултиплатинен статус в различни страни по света.[5]

Списание Ролинг Стоун ги определя като „героите на хевиметъла“,[6] a Ем Ти Ви ги нарича „посланици на рока“. Ви Ейч Уан поставя Скорпиънс на 46-о място при най-добрите хардрок групи,[7] а песента им Rock You Like a Hurricane класира на осемнадесето място сред най-добрите хардрок песни,[8] както и Still Loving You на 22-ро място сред най-великите балади.[9] Някои от престижните отличия, които притежават, са три Световни музикални награди,[10] звезда на Рок стената в Холивуд[11] и присъствие в постоянната експозиция в Залата на славата на рокендрола.[12] През 2015 година групата отбелязва своята 50-а годишнина.[13]

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване на групата (1965 – 1973)[редактиране | редактиране на кода]

Началото на групата е поставено през 1965 година, когато китаристът Рудолф Шенкер започва да търси музиканти за своята група.[14] Една година след създаването на групата, той решава тя да се казва „Скорпиънс“, защото това име може да ѝ помогне в международен план. Отначало той е и певец, а групата се състои предимно от младежи в ученическа възраст, сред които са Волфганг Дзиони – барабани, Карл-Хайнц Фьолмер – китари и Ахим Киршинг – бас китара.[15] В годините между 1965 – 1967 в северна Германия, откриват концерти на известни групи по-това време, като Лордс, Сърчърс и Дейв Ди. През следващите месеци, Скорпиънс се посвещават на собствени композиции, но за разлика от други групи по това време, техните текстове от самото начало са изцяло на английски език с цел по-бързо популяризиране на групата.[14] Съществени промени настъпват, когато през 1969 година по-малкият брат на Рудолф Шенкер – Михаел Шенкер, се присъединява към групата на мястото на Карл-Хайнц Фьолмер, а Клаус Майне става новият певец.[6] През 1971 година групата записва три песни, сред които „I'm Going Mad“ и „Action“ към филма за борба с наркотиците „Студеният рай“, като по време на записите те се запознават с Кони Планк, а той продуцира издаването на дебютния им албум Lonesome Crow една година по-късно.[16] Следва турне в Германия като подгряваща група на Ю Еф Оу.[17] Към края на турнето обаче, Ю Еф Оу привличат Михаел Шенкер[6] и за да завършат турнето си, Скорпиънс заменят Михаел с китариста Улрих Джон Рот от Дон Роуд.[6]

Напускането на Михаел Шенкер води почти до разпадане на групата.[18] През 1973 година, единствените останали „скорпиони“ Рудолф Шенкер и Клаус Майне предлагат на Ули Рот да се присъедини за постоянно към тях. В групата на Ули Рот, участват Францис Буххолц – бас, Юрген Розентал – барабани и Ахим Киршинг – клавиши. С новия си състав, Скорпиънс се появяват на фестивала в Линдау, езерото Констанс.[18] Концертът е част от национално телевизионно излъчване, където Скорпиънс изпълняват две песни и благодарение на тази изява, издателят Рудолф Слийсзак успява да свърже групата със звукозаписната компания Ар Си Ей Рекърдс.[18] През същата година Скорпиънс правят и първото си европейско турне, като подгряваща група на Суит.[6]

Пътят към популярността (1974 – 1978)[редактиране | редактиране на кода]

През 1974 година, обновеният състав на Скорпиънс подписва договор със звукозаписната компания Ар Си Ей Рекърдс и издава общо четири албума, първият от които е Fly to the Rainbow.[6] Изданието е по-успешно от Lonesome Crow и песни като „Speedy's Coming“, „Fly People Fly“ и „They Need a Million“ установяват звученето на групата.[19] Малко след това Ахим Киршинг и Юрген Розентал напускат групата, като последният е заменен от Руди Ленърс.[20] През есента на същата годината групата осъществява турне в Германия.[6]

Официалното лого на групата представено за първи път в албума In Trance през 1975 година

Година по-късно излиза албумът In Trance, който дава началото на дългогодишното и успешно сътрудничество на Скорпиънс с продуцента Дитер Диркс.[6] Диркс успява да съкрати композициите на Скорпиънс от седем минути до около три – четири, като така прави музиката им по-достъпна. Албумът е голяма крачка напред, както в стилово отношение, така и с обстоятелството, че групата печели голям брой почитатели, както в Германия, така и в други страни. В Германия, през същата година, те са избрани за най-добрата група.[6] По-време на първото си турне във Великобритания през 1975 година, Скорпиънс изнасят концерт в „деня на лъвовете“ в Кавърн Клъб, Ливърпул (където Бийтълс стават известни), а след това и в Маркет Клъб в Лондон,[6] там успяват и да получат одобрението на британската публика.[6]

Virgin Killer е албум, който излиза през 1976 година с противоречива обложка, на която е изобразено напълно голо десетгодишно момиче на име Джаклин.[21] Това предизвиква скандал, който води до много нападки срещу групата и цензура в някои държави, след което е направена нова такава и за известно време албумът се продава с нея. Самият албум печели сериозни похвали както от критиката, така и от публиката, а с песента „Pictured Life“ групата определя специфичния си хевиметъл звук.[22] В Япония албумът се продава добре, както и всички издания на Скорпиънс по това време, и става първата тяхна златна плоча.[6] Virgin Killer получава наградата и „Албум на годината“ в Германия.[6]

Новият албум Taken by Force, е първият запис на Скорпиънс, който е по-агресивно рекламиран в САЩ, но придобива златен статус в Япония.[6] Следва световно концертно турне, което завършва в Япония[23], където музикантите получават възможността да се изявят като рок звезди.[24] В същото време, Ули Джон Рот започва да се дистанцира от Скорпиънс, след като установява, че неговите музикални идеи са в напълно различна посока и не съвпадат с общото звучене на групата.[25] Неговото напускане обаче, по никакъв начин не повлиява върху успеха на групата, защото всичките членове на Скорпиънс отдавна са станали международни звезди за медиите, като в същото време албумът Taken by Force получава одобрение. След издаването на двойния концертен албум Tokyo Tapes през 1978 година, Улрих Рот е заменен от Матиас Ябс, който печели конкурс с участието на над 140 китаристи.[26]

Търговският успех (1979 – 1992)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1979 година Скорпиънс се разделят с Ар Си Ай и подписват договор с Мъркюри Рекърдс, за да запишат следващия си албум.[25] Няколко седмици, след като напуска Ю Еф Оу, Михаел Шенкер се връща в Скорпиънс и за известно време групата е с трима китаристи.[27] Михаел взима участие в написването на няколко песни за Lovedrive (1979) – албум, определен от музикалните критици, като един от най-добрите техни издания.[28] Lovedrive достига до №55 в Билборд 200 и също, както предишните техни албуми става златен.[6] В последвалото Lovedrive Tour, Скорпиънс за първи път изнасят концерти в САЩ.[29] По време на европейската част от турнето, Михаел Шенкер напуска групата и през април 1979 година, във Франция, Матиас Ябс е привлечен като постоянен китарист.[6] С Lovedrive и Матияс Ябс, звученето на групата започва да се променя и се създава специфичният „Скорпиънс звук“,[6] открояват се предимно балади, които се превръщат в тяхна запазена марка и основна движеща сила при създаването на песни от Рудолф Шенкер и Клаус Майне.

Класическият състав на Скорпиънс на Монстърс ъф Рок в Манчестър, Англия на 14 октомври 1980 година, по време на Animal Magnetism Tour

През 1980 година, Скорпиънс издават Animal Magnetism, който е определен като разочароващ в сравнениe с Lovedrive.[30] След приключването на световното концертно турне Animal Magnetism Tour, Скорпиънс влизат в звукозаписно студио, за да запишат следващ албум. Появяват се обаче проблеми и се налага проектът да бъде отложен, тъй като Клаус Майне загубва гласа си и е необходима операция на гласните му струни.[31]

Клаус Майне се завръща в групата след претърпяна операция[6] и през 1982 година е издаден албумът Blackout. Това е най-бързо продаваният албум на Скорпиънс до този момент, след като достига до №10 в Билборд 200 в САЩ[31] и заради своите продажби получава първо златен, а две години по-късно и платинен статус в САЩ.[32] Blackout съдържа успешният сингъл No One Like You, (достигнал до първа позиция в САЩ)[33] и се превръща в един от трите най-значими албума на Скорпиънс, оставайки в историята на световната рок музика като един от най-великите хардрок албуми.[31] На последвалото турне Blackout Tour, Скорпиънс изнасят повече от 150 концерта, които са посетени от над един милион зрители.[14] В Сан Бернардино, (Калифорния) на 29 май 1983 година Скорпиънс затвърждават успеха на Blackout, след като изнасят концерт пред повече от 325 000 зрители на втория ден от тридневния рок фестивал,[34][14] концертът е предаван на живо по Ем Ти Ви.

Малко преди началото на записите за следващия си албум, членовете на Скорпиънс влизат в сериозни пререкания с продуцента Дитер Диркс, но въпреки проблемите, групата записва и издава Love at First Sting през 1984 година.[35] Албумът достига до златен и платинен статус в САЩ още преди да бъде издаден, след като предварително там се поръчват 600 000 бройки.[32] Воден от синглите Rock You Like a Hurricane и Still Loving You“, Love at First Sting е изключително успешен и се продава много добре,[35] а това го поставя сред най-успешните рок албуми в историята.[14] Ем Ти Ви излъчва клиповете на „Rock You Like a Hurricane“, „Bad Boys Running Wild“, Big City Nights и „Still Loving You“ в най-гледаното време и нарича германците „посланици на рока“,[36] а списание Ролинг Стоун ги определя, като „Героите на хевиметъла“.[6] По-това време Скорпиънс влизат и в ексклузивния клуб на 30-те най-велики рок групи по света.[6]

В средата на 1980-те групата участва на някои от най-големите рок фестивали в света, като Рок в Рио в Рио Де Жанейро пред повече от 500 000 зрители.[37] Love at First Sting Tour продължава повече две години и половина, Скорпиънс изнасят над 200 концерта пред повече от 2 200 000 зрители.[38] През 1984 година Скорпиънс стават първата германска рок група, която изнася три последователни концерта в Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк,[6] а след турнето групата издава втория си концертен албум – World Wide Live през 1985 година. World Wide Live се превръща във втория най-успешен албум, записан на живо в САЩ[38] и в третия най-продаван концертен албум в света.[14]

Клаус Макне, художникът Райнер Лацке и Рудолф Шенкер, пред компютърно контролирания електронен стенопис „Нощ над Манхатън“, в студиото на Скорпиънс в Хановер през 1988 година

Въпреки търговският успех на следващия им албум Savage Amusement, проектът по записването му се отлага на няколко пъти.[39] Причината е, че отношенията на групата с продуцента Дитер Диркс напълно се изхабяват.[39] Издаден през 1988 година, четири години след предшественика си, Savage Amusement представя „по-полиран“ звук и респективно албумът е търговски успешен, но не толкова популярен.[39] През 1988 година Скорпиънс стават втората западна група, която свири в Съветски съюз (първата е Юрая Хийп през декември 1987 година)[40] с десетте си концерта в Ленинград пред 350 000 фенове, част от Savage Amusement Tour.[6] След визитата си в СССР издават видео озаглавено To Russia with Love and Other Savage Amusements.

Година по-късно групата се завръща в СССР за участие на фестивал на мира в Москва (Moscow Music Peace Festival) на стадион „Ленин“, където на двата дни от концерта присъстват 260 000 зрители.[6] Организаторът Док Макгий избира за хедлайнъри Бон Джоуви, като това се оказва лоша идея, имайки се предвид, че Скорпиънс вече са били в СССР.[14] Германците излизат на сцената предпоследни (преди Бон Джоуви), а представянето им, е едно най-запомнящите се техни участия на живо и напълно изместват фокуса от Бон Джоуви, върху себе си.[14]

„Скорпиънс излязоха на сцената като огромни танкове и прегазиха всичко по пътя си.“

Джон Бон Джоуви[14]

В края на 1989 година, излиза компилацията Best of Rockers 'n' Ballads, в която са включени най-добрите песни на групата в периода 1978 – 1988, както и сингълът „I Can't Explain“.[17] Това е най-успешният сборен албум на Скорпиънс, който влиза в класациите на шест държави и получава пет златни и два платинени сертификата в Германия,[41] Канада,[42] САЩ,[32] Финландия[43] и Швейцария.[44]

„Вятърът на промяната“[редактиране | редактиране на кода]

Когато групата се връща в звукозаписното си студиото през 1990 година, дългогодишният техен продуцент Дитер Диркс вече е заменен от Кийт Олсън.[6] Същата година е издаден първият номер едно албум на групата в Германия Crazy World,[45] той е изключително успешен и е един от най-великите записи на Скорпиънс.[46] Изданието е най-продаваният албум на групата[25] и съдържа сингълът Wind of Change, който олицетворява политическите промени в източна Европа в края на 1980-те и началото на 1990-те години и края на Студената война. Песента достига до първа позиция в няколко държави, с придобити заради физическите си продажби множество сребърни, златни и платинени награди. По това време Скорпиънс изнасят концерт в Кремъл по лична покана от президента на СССР и генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов.[6]

На 21 юли 1990 година откриват концерта на Роджър Уотърс - Стената – на живо в Берлин с песента „In the Flesh?“ (на Пинк Флойд), по повод падането на Берлинската стена в Берлин на Потсдамер плац.[6] В края на турнето Crazy World Tour в Берлин, записват и издават видеокасета Crazy World Tour Live. През 1992 година са гости на концерта на Уембли по повод почитането паметта на Фреди Меркюри,[14] а по-късно получават Световни музикални награди за най-успешната германска рок група.[6] В края на 1992 година, дългогодишният басист на Скорпиънс Францис Буххолц напуска групата поради бизнес проблеми и различия в управленските решения,[26] той е заменен от Ралф Рикерман.[6]

Промяна на стила (1993 – 2003)[редактиране | редактиране на кода]

Следва албумът Face the Heat от 1993 година, който е разочароващ и не успява да достигне търговския успех на предишните техни албуми,[47] записвани с Франсис Буххолц. През 1993 година Скорпиънс получават за втори път Световни музикални награди на церемония в Монте Карло.[6] Албумът записан на живо Live Bites, е издаден през 1995 година (една година след приключване на световното концертно турне Face the Heat Tour), а Херман Раребел напуска Скорпиънс след това, поради несъгласие с идеите по записването на следващия албум Pure Instinct, с който той не е съгласен и отказва да участва в записването му.[48]

Скорпиънс издават албума Pure Instinct през 1996 година, с който групата започва поетапната промяна на стила си, която продължава до 2004 година. В Pure Instinct липсва типичното рок звучене на групата,[49] което е замененото с по концептуални и социални теми в текстовете към песните. За последвалото световно турне, към групата се присъединява барабанистът Джеймс Котак.[6] Eye II Eye е албум, който излиза през лятото на 1999 година, в него Скорпиънс експериментират с различни стилове, но въпреки че музикантите успешно съчетават драматичното и присъщо за Скорпиънс китарно соло, Eye II Eye сред най-лошите и най-критикувани техни записи.[50]

Групата по време на турнето в Русия през 2002 година

По покана на германското правителство, те изпълняват „Wind of Change“ пред Бранденбургската врата в Берлин на 11 ноември 1999 година, когато се чества десетата годишнина от обединението на Германия.[6] Следва албумът Moment of Glory записан с Берлинската Филхармония в Хановер на ЕКСПО 2000, като там събират едни от най-популярните си песни през годините, преработвайки ги в симфоничен вариант. Същата година, Скорпиънс изпълняват концерт пред 850 000 зрители на летището в Краков, Полша.[14] През 2001 година е издаден записаният на живо акустичен албум Acoustica, който представя преработки на повечето им песни. Записан в Португалия, за критиката той е разочароващ заради факта, че Скорпиънс не успяват да съчетаят акустичните китари с латино ритми.[51] Това е последният записан албум на групата с басиста Ралф Рикерман, който напуска Скорпиънс през 2004 година.[52]

В края на Tour 2002, Скорпиънс стават първата западна рок група, която организира турне в цяла Русия, простиращо се от Балтийско до Японско море.[53] A Savage Crazy World е видео, което излиза през 2002 година, то съдържа пълен запис от концерта на Скорпиънс при завръщането им в Германия от турнето Crazy World Tour 1991.[54] През септември, заедно с президентския оркестър на Руската федерация, изнасят концерт на Червения площад в Москва,[55] с който групата попълва изявите си на някои от най-емблематичните места в Русия, а именно: Ленинград (Спортен и концертен комплекс – В. И. Ленин 1988 година), Москва (Стадион „Ленин“ 1989 година) и изпълнението в Кремъл (1991 година).[56]

Оригиналният стил и отказването (2004 – 2014)[редактиране | редактиране на кода]

През януари 2004 година групата обявява оттеглянето на Ралф Рикерман, като го заменя с Павел Мончивода. Същата година те издават студийният Unbreakable, който е „най-тежката“ творба на групата от Face the Heat насам и връща Скорпиънс към звученето им от края на 1980-те. Unbreakable получава похвали, както от критиката така и от публиката,[57] но не успява да постигне някакъв успех в международните класации за албуми. В началото на 2005 година издават запис от концерта си във Виена One Night in Vienna, включващ четиринадесет песни и пълна документална история на групата.[56] По повод 50 години от създаването на Европейския съюз, в Брюксел през март 2007 година, Скорпиънс изпяват песента си „Humanity“,[58][59] а няколко месеца по-късно групата издава класическият концептуален албум Humanity Hour I с добре обмислени текст и музика отнесени към тъмната страна на света, както и за „войната“ между човека и робота.[60]

Отляво – надясно: Клаус Майне, Матиас Ябс, Рудолф Шенкер и Павел Манчивода през 2009 година в България

На 21 февруари 2009 Скорпиънс, получават наградата „ECHO Honorary Award“ за цялостен принос.[61] Журито признава успешната кариера на групата, с въздействието ѝ върху съвременната музикална култура, както и в създаването на глобалния химн „Wind of Change“.[62] През месец октомври 2009 година излиза Amazonia – Live In The Jungle, концертът е записан в Бразилия с подкрепата на световната природозащитна организация Грийнпийс.[63]

В началото на 2010 година, групата съобщава, че на 19 март ще излезе последният техен албум Sting in the Tail, както и че Скорпиънс тръгват на турне – Get Your Sting and Blackout World Tour, което ще продължи до 2012 година и след това ще прекратят своята музикална кариера.[64][65] Sting in the Tail е албум, който се доближава до класическите рок издания на Скорпиънс от 1980-те години[66] и застава в Билборд 200 на 23-то място, отбелязвайки най-високата дебютна позиция на групата в САЩ за последните повече от двадесет години.[67] На 18 май получават наградата „Рок легенди“ на Световните музикални награди за изключителен принос в развитието на рок музиката.[10]

През 2011 година групата издава последователно Live 2011 - Get Your Sting & Blackout, който също съдържа песни от концерта им в Саарбрюкен[68] и студийният албум Comeblack, съдържащ кавър песни от 1960-те години, както и няколко такива от класическия период на групата.[69] Скорпиънс продължават с последната част от прощалното си турне под мотото Final Sting World Tour през 2012 година, а в интервю Матиас Ябс обяснява, че групата изобщо не се разделя.[70]

По предложение на Ем Ти Ви, през месец септември 2013 година,[71] групата изпълнява три специални акустични концерта за Ем Ти Ви Ънплъгд в Атина на амфитеатъра Ликавитос[72] и издава концертният албум MTV Unplugged in Athens.[73] Освен това, Скорпиънс обявяват следващи дати за своите концерти в преименуваното си турне Rock 'n' Roll Forever Tour до края на 2013 година и такива през 2014.[74]

50-а годишнина (2015 – )[редактиране | редактиране на кода]

Годината започва с издаването на музикално биографичният филм – Forever and a Day, в който са включени кадри от миналото на групата и такива от световното турне Get Your Sting and Blackout World Tour.[75] През 2015 година Скорпиънс отбелязват своята 50-а годишнина от създаването си с ново световно концертно турне 50th Anniversary World Tour[13] и нов студиен албум озаглавен Return to Forever, съдържащ неиздавани дотогава песни от 1980-те, включващ и нови композиции.[76] 2016 година стартира с анонсирането, че барабанистът Джеймс Котак отново постъпва в клиника за лечение от зависимостта си към алкохола, така както и през 2014 година Скорпиънс наемат друг барабанист, този път Мики Дий.[77] В края на турнето, през септември 2016 година, Скорпиънс официално обявява раздялата с Джеймс Котак, заменяйки го с Мики Дий.[78] В 2017 година, групата анонсира световното турне Crazy World Tour 2017.[79]

Стил и влияния[редактиране | редактиране на кода]

Стилът на групата[редактиране | редактиране на кода]

Рудолф Шенкер с характерния за него стил „Шенкер-ротор“

В младежките си години, Рудолф Шенкер казва, че е много повлиян от групи като Ролинг Стоунс, докато Клаус Майне е симпатизирал на такива като Бийтълс; и в двата случая предпочитаният от тях рок е бил по-малко агресивен.[6] През годините Шенкер поддържа определен характерен стил с китарата си, особено в изпълнение на няколко сола, като тези в „Still Loving You“ и „Wind of Change“ (Матиас Ябс за разлика от него има елегантен и бърз стил характерен за 1980-те). Освен това, групата възприема доста бързо тези влияния. Дебютният им албум Lonesome Crow е силно примесен с краутрок, популярен по това време в Германия.[15] С втория си албум Fly To the Rainbow, Скорпиънс започват да изчистват повече рока, с който са известни (пример е песента „Speedy's Coming“).[80] В следващия си албум, In Trance, групата определено се откроява само с краутрок, силно изразен като хард рок. Влиянието на продуцента Дитер Диркс в групата обаче променя музикалния стил в по-дълбок и по-лиричен, Диркс успява да скъси песните на групата и постепенно променя звученето на немците (особено след напускането на Улрих Рот). По това време музиката на групата, създавана и от китарата на Улрих Рот, се характеризира като нео-класицизъм, той е повлиян от Джими Хендрикс.[80] Останалите изпълнители, които са повлияли на Скорпиънс, са групи като Лед Цепелин, Крийм и Джими Хендрикс.[6] Скорпиънс възприемат синтез от стиловете на тези групи, които развиват мощен и мелодичен рок, често примесен с прогресивен рок. Тези събрани факти се примесват с гласа на Клаус Майне, подкрепяни от солата на Рудолф Шенкер и мощните рифове на Улрих Рот.

Дитер Диркс – продуцентът, който променя звученето на Скорпиънс, както и цялостната музикална философия на групата

След напускането на Рот групата прави повратен ход в кариерата си и в модернизацията на стила си.[80] Тази промяна се наблюдава в албума Lovedrive от 1979 година и се дължи на решителния принос на новия китарист Матиас Ябс, който свири по-мелодичен рок от този на Рот[80] и по-близък до стила на Ван Хален,[28] както и че напускането Рот позволява на Рудолф Шенкер и Клаус Майне да поемат контрола над състава и създаването на песните.[28] Този звук ще се развива и ще стане синоним на международния успех на групата.[81] Албумът Savage Amusement от 1988 година е направен повече с търговска цел, тоест по-малко рок и повече съвременни стилове.[39] Това се оказва незначителен факт за последвалия успех на албума, но все пак малко преди да влязат в студио за новия албум, те се разделят с досегашния си продуцент Дитер Диркс.[39] Crazy World излиза през 1990 година, и с него Скорпиънс се връщат към класическия си звук, но въпреки това някои критици смятат, че се доближават много до Гънс Ен' Роузис, въпреки това може да се отбележи, че в композициите им се наблюдават сурови китарни рифове със звук близък до Blackout и Love at First Sting. След като Crazy World се оказва изключително успешен, Скорпиънс започват да губят своята популярност на мелодична рок група в полза на грънджа, и през годините на няколко пъти ще се опитват да сменят стила си. В осем от десет песни написани от Клаус Майне текстът се отнася за любовта.[14]

В албумите между 1993 – 2001 година, Скорпиънс опитват да създават много по-различни стилове (особено в Pure Instinct и Eye II Eye), които не са характерни с присъщо рок звучене, това обаче не попречва на албумите от този период Face the Heat, Pure Instinct, Moment of Glory и Acoustica да получат златни и платинени награди. Unbreakable излиза през 2004 година и с него се връща и оригиналното звучене на германската група. Завръщането на рок сцената продължава с концептуалния Humanity Hour I, албум, който все пак съдържа съвременни откъси, като неометъл. В началото на 2010 година издават и последния си студиен албум (съдържащ само нови композиции) – Sting in the Tail, който е едно към едно копие на тяхното звучене от 1980-те.[82]

Признаване и влияние[редактиране | редактиране на кода]

Скорпиънс се смятат за едни от пионерите в рок музиката, с продадените си на 100 милиона албума,[5] от които 10,5 сертифицирани милиона в САЩ.[83] Това е най-продуктивната германска група от континентална Европа.[25] И е първата неанглосаксонска рок група, която постига успех с международно значение и проправя път за други такива групи от страни като Германия, Бразилия и Скандинавия. Германците повлияват на много групи и заедно с Ван Хален, Аеросмит и Ей Си/Ди Си определят специфичното звучене на рок музиката през 1980-те. Тяхната музика, песни, смесване на рифове съчетани с електрическа китара, повлияват на стила на групи, като Синдарела, Металика, Докен, Деф Лепард, Скид Роу, Мотли Крю[84] Бон Джоуви, Айрън Мейдън и Гънс Ен' Роузис.[14] Групи и изпълнители, като Металика, Ван Хален, Бон Джоуви, Айрън Мейдън и Деф Лепард в ранните си години редовно излизат на сцената, като подгряващи групи на Скорпиънс.[85] Някои от най-известните германски групи включително Рамщайн и Едгай пробиват на межуднародния музикален пазар благодарение на това, че Скорпиънс успяват да наложат в световен план повече от десетилетие преди това.[86] Тяхната формула съчетава рок и балади, които определят успеха и властта на баладите в рок музиката.[14] Lovedrive, Blackout и Love at First Sting са едни от най-добрите рок албуми като цяло в музиката, а концертният World Wide Live се счита за един от най-добрите концертни албуми в рок музиката.[14]

Скорпиънс са класирани на 26-о място сред най-великите метал групи.[87] Музикалният телевизионен канал Ви Ейч Уан поставя групата на 46-о място в своята класация на 100-те най-добри хардрок групи.[7] Същата телевизия класира песента им „Still Loving You“ на 22-ро място сред най-великите балади[9] а „Rock You Like a Hurricane“ на осемнадесето място в класацията за 100-те най-добри хардрок песни.[8] „Wind of Change“ е един от най-продаваните сингли в световен мащаб с общо над четиринадесет милиона бройки, в родната Германия това е най-продаваният сингъл с шест милиона копия,[4] Песента се задържа общо 55 седмици в немските класации, единадесет от които като номер едно.[88] „Wind of Change“ заема четиринадесето място сред най-популярните хитове в Германия според прекараното време в класациите.[89] Издадения техен албум през 1990 година Crazy World остава общо 64 седмици в класациите в Германия (седем като номер едно)[90] и 73 седмици в класацията на Билборд 200 в САЩ. За своите продажби по цял свят Crazy World е награден с един сребърен, единадесет златни и десет платинени сертификата в десет държави.[42][41][91][32][44][92][43][93][94][95] Скорпиънс са прекарали със своите албуми, компилации и сингли най-малко 3147 седмици в класациите на над 30 държави.[96]

Метални статуи на Рудолф Шенкер, Клаус Майне и Матиас Ябс на фестивала във Вакен, Германия през 2014 година

Списание Ролинг Стоун ги нарича „Героите на хевиметъла“. В американско проучване от края на 1990-те проучващо коя музика се слуша, докато двойките правят секс в колите си, Скорпиънс са на второ място след Аеросмит, именно със своите балади германците пробиват в Америка.[97] Заедно с Куийн са първите групи, които получават наградата Ехо за „изпълнител на годината“ от 1992.[98] В постоянната експозиция в Рокендрол залата на славата, Скорпиънс са представени с няколко експоната, включително и с оригиналния текст на песента „Wind of Change“.[12] Световноизвестният автор Паулу Коелю се обявява за фен на групата.[14] Професионалният хокеен отбор от Хановер основан през 1975 година под името „Ведемарк“, официално през 1996 година е прекръстен на „Хановер Скорпиънс“ в чест на музикантите.[14]

Техните песни „No One Like You“, „Rock You Like a Hurricane“, „Still Loving You“ и „Rythme of Love“ присъстват в класацията на Билборд за 100-те най-добри хардрок песни на 1980-те,[99] „Rock You Like a Hurricane“ е поставена на четвърто място сред най-великите китарни рифове на всички времена,[100] и на 22 място при най-великите хардрок и хевиметъл песни.[101] При 100-те най-велики хевиметъл албума Blackout заема 63-то място а Love at First Sting 95-о.[102] През 2011 година албумът Blackout е класиран от guitarworld на първа позиция в класацията за десетте най-добри китарни албума на 1982 година.[103] Някои от най-големите техни хитове, многократно участват в юбилейни албуми, компилации и сборни албуми от типа на „най-доброто“ издавани от други музикални компании. Общият брой на тези издания надхвърля 600.[104] Обложките на албумите, които доста често през годините са им създавали проблеми, влизат в най-различни класации, като някои от тях са: Топ десет на най-противоречивите обложки на всички времена – Lovedrive (пето място),[105] Най-лошите обложки на всички времена – Virgin Killer (първо място) и Lovedrive (дванадесето място).[106]

Известни изпълнители, които са правили техни кавъри са: Роб Халфорд (за „Blackout“), Систъм ъф а Даун (за „Coming Home“), Брус Дикинсън (за The Zoo), Хелоуин (за „He's A Woman – She's A Man“), Чилдрън ъф Бодъм (за „Don't Stop at the Top“), Ингви Малмстийн (за „The Sails of Charon“), Терион (за „Polar Nights“), Грийн Дей (за „Rock You Like a Hurricane“), Мотли Крю (за „Another Piece of Meat“), Соната Арктика (за „Still Loving You“), Стратовариус (за „Blackout“) и Клаус Вундерлих (за „Send me an Angel“). Българската естрадна певица Мими Иванова прави кавър версия на песента „Holiday“ заедно с група Старт през 1985 година, с текст на български език („Когато Си Отиваме“).[107] Издадени са и няколко албума с кавъри на песни на Скорпиънс в изпълнение на различни музикални групи. Covered Like a Hurricane: A Tribute to Scorpions,[108] A Tribute to the Scorpions (Нюклиър Бласт, 2000 г.),[109][110] Another Piece of Metal: Tribute to Scorpions,[111] и Tribute to the Scorpions: Six Strings, Twelve Stings.[112]

Цензурата[редактиране | редактиране на кода]

Дългата история на Скорпиънс е съпровождана и с почти постоянна цензура върху обложките на албумите и компилациите им. Първата обложка, която е цензурирана, е от албума In Trance от 1975 година, на чиято корица е снимана жена, коленичеща върху китара с разголена дясна гърда. Така произведението на фотографа Михаел фон Гимбут се оказва неприлично и се налага гърдата на жената да бъде затъмнена, когато албумът се издава на американския пазар.[113] Въпреки това, още през следваща година излиза Virgin Killer, на чиято корица е снимано напълно голо десетгодишно момиче на име Джаклин.[114] Обложката представлява счупено стъкло точно върху половите ѝ органи и така те са засенчени. Поради това че на американския пазар по този начин не може да се продава един албум, звукозаписната компания Ар Си Ай Рекърдс сменя обложката с нова, на която са снимани всичките членове на групата. Третият пореден албум със скандална обложка е Taken by Force от 1977 година; корицата отново е изработена от Михаел фон Гимбут и предизвиква недоволство в САЩ и няколко други страни, защото показва стрелба между двама мъже на военно гробище и затова тя също е сменена.[115] През 1978 година излиза и първата компилация на групата – Best of Scorpions, тя също е със скандална обложка, на която е изрисувано женско голо дупе, по което лази черен скорпион. В Япония и САЩ този албум е с променени обложки, но въпреки това в Япония отново на обложката се вижда женско голо дупе.

След раздялата на групата със звукозаписната компания Ар Си Ай Рекърдс, списъкът с неприличните обложки продължава. През 1979 година излиза Lovedrive, на чиято корица са изобразени мъж и жена, седнали в задната част на кола. Скандалността се изразява в това, че едната ръка на мъжа е вкопчена в дясната гърда на жената и така тя е разпъната сякаш е дъвка. Обложката е създадена от Сторм Торгерсен за авторитетната дизайнерска къща Хипнозис, но това не попречва в началото албумът да се продава опакован в черна хартия, а по-късно и самата обложка да бъде заменена с друга, на която се вижда син скорпион на черен фон.[116][117] Година по-късно и корицата на Animal Magnetism предизвиква противоречия, поради това, че показва коленичеща жена пред изправен мъж. Все пак тя не е променена. Няколко години по-късно и обложката на Love at First Sting се налага да бъде променена с нова „изчистена“, за да може албумът да бъде издаден в САЩ.[80] Последните два албума, за които се изработват нови обложки само обаче в САЩ, са Pure Instinct (заради голите мъж, жена и дете в клетка, заобиколени от животни) и тази на компилацията Deadly Sting от 1997 година.[80]

В други проекти[редактиране | редактиране на кода]

Музикален театър[редактиране | редактиране на кода]

Песента на Скорпиънс „Wind of Change“ се появява в извън Бродуейската продукция Power Balladz.[118]

Цифрова област[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 Activision пуска музикалната видео игра Guitar Hero Encore: Rocks the 80s, като в саундтрака е включена песента „No One Like You“.[119] Същата песен се появява и в играта на Конами – Rock Revolution от 2008.[120] „Rock You Like a Hurricane“ е широко разпространена песен в няколко видео игри, включително: Grand Theft Auto: Vice City Stories,[121] Guitar Hero III: Legends of Rock,[122] The Simpsons Game[123] и NHL 10.[124] Японската компания Сони включва „Sails of Charon“ в своята видео игра Gran Turismo 5 през 2010 година.[125] „Wind of Change“ влиза в саундрака на играта SingStar Rocks! през 2006 година.[126] и е използвана в трейлъра на Call of Duty: Black Ops – Berlin Wall през 2011 година.[127]

Кино и телевизия[редактиране | редактиране на кода]

Песента „Rock You Like a Hurricane“ остава в поп културата на Северна Америка и се използва в многобройни шоу програми и филми, включително Aqua Teen Hunger Force, семейство Симпсън, Trailer Park Boys, Jawbreaker, Knocked Up, Little Nicky, The Cleveland Show, и Role Models.[128] Също така се използва често в телевизионни реклами и други промоции, включително и в Blades of Glory, The Iron Giant, Human Weapon и Monsters vs. Aliens.

Песни и албуми на Скорпиънс се използват многократно в озвучаването на филми. Някои от тях са: „Rock You Like a Hurricane“ (в Knight and Day, Bait & Switch, Spring Breakdown, Role Models и Race the Sun), „Wind of Change“ (в Gentlemen Broncos, Manta Manta и Willkommen Österreich ep.1), „Loving You Sunday Morning“ (в Spun), „No One Like You“ (в Ash Wednesday), „Send Me An Angel“ (в Lancelot: Guardian of Time), „Under the Same Sun“ (в On Deadly Ground), „Hit Between the Eyes“ (във Freejack), Lonesome Crow (в Das kalte Paradies), Animal Magnetism (в The Wrestler),[129] и „Still Loving You“ (в Bordello of Blood).[130] „Rock You Like a Hurricane“ също влиза във филмът мюзикъл Rock Of Ages,[131] както и в шестнадесети епизод от втория сезон на сериала Ориндж Каунти.[132] През 2011 година песента им „Hurricane 2000“ от албума Moment of Glory е включена в трейлъра на филма Елитни убийци.[133]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

„Rock You Like a Hurricane“ редовно се използва в спортни състезания, като е неофициален химн на редица отбори, включително Университета на Тълса, Miami Hurricanes, Carolina Hurricanes, Бъфало Сейбърс (които използват оркестралната версия от 2000 година) и JYP. През 2006 година песента предизвика полемика, когато се използва от Tampa Bay Buccaneers от мажоретки на полувремето по време на мач срещу New Orleans Saints. Това се определя като проява на лош вкус, като се имат предвид големи щети, причинени на Ню Орлиънс от урагана Катрина. Университетът в Чикаго използва песента през 2006 г. за свое мото (Scavenger Hunt).

Членове на състава през годините[редактиране | редактиране на кода]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми
Концертни албуми

Турнета[редактиране | редактиране на кода]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1975: Най-добрата немска група.[6]
  • 1976: Албум на годината в Германия за Virgin Killer.[6]
  • 1979: Наградата на списание Плейбой – Обложка на годината за Lovedrive.[134]
  • 1985: Влизане в „Златната книга“ на Хановер.
  • 1985: „Златна Европа“.
  • 1986: Сребърна „Браво Ото“ категория: хард рок и метъл.[135]
  • 1991: Златна „Браво Ото“ категория: хард рок и метъл.[136]
  • 1991: Покана за посещение в Кремъл, от партийния лидер Михаил Горбачов[14]
  • 1992: Бронзова „Браво Ото“ категория: хард рок и метъл.[137]
  • 1992: Световни музикални награди за „Най-успешната немска рок група извън Германия“.[10]
  • 1992: Награда „Ехо“ за най-добра национална група.[138]
  • 1992: „Златна Европа“.
  • 1994: Световни музикални награди категория: „Най-добър изпълнител от Германия“.[10]
  • 1998: Радио Регенбоген: награда „Rock International“.
  • 1999: RSH Gold за изпълнението на песента „Wind of Change“.[139]
  • 2000: Значка „Граждани на Хановер“.
  • 2000: Влизане в „Златната книга“ на Хановер.
  • 2000: Награда „Култура“ на град Хановер.
  • 2001: Улица с името „Скорпиънс“ в град Леганес, Испания.[14]
  • 2003: „Опел Спийдстър модел – Скорпиънс“ направен от автомобилната марка Опел (ограничени 80 копия с включена китара Flying V).[140]
  • 2005: Канал ЗиДеЕф, награда в категория: „Популярни песни“, песен на хилядолетието за „Wind of Change“[14]
  • 2008: Бокс асоциацията WBC – почетни посланици на мира през годините, и усилията за запазване на единството и мира по света.[141]
  • 2009: „Наградата Ехо“ за цялостен принос.[61]
  • 2009: Проучване на „StepStone“ за последните 60 години в Германия, Скорпиънс са избрани със 17,5% за най-популярната музикална група в Германия.[142]
  • 2009: Унгария: награда „Börze“ в категория за цялостно творчество в музиката, списание „Lemezbörze“.[143]
  • 2009: „Златна кокошка“, категория: „Ehrenpreis Wendesong“.[144]
  • 2010: Звезда на „Рок стената в Холивуд“ в Лос Анджелис.[11]
  • 2010: Световни музикални награди, категория: „Рок Легенди“.[10]
  • 2010: Награда за цялостен принос от списание Vegas Rocks! в категория: Рок групи.[145]
  • 2010: Специална марка със Скорпиънс за турнето в Бразилия, издадена от бразилските пощи.[146]
  • 2010: Марка бира Скорпиънс в Боливия.[147]
  • 2010: Мъже на годината: Награда в категория за цялостен принос от списание GQ.[148]
  • 2010: Награда за цялостен принос от „Hardrock Café“ в Кьолн.[149]
  • 2010: Две златни китари в стила на легендарните Flying V от Херберт Енгелхард в Нюрнберг.[150]
  • 2011: Албум на 2010 година Sting in the Tail.[151]
  • 2011: Радио Регенбоген: награда за цялостен принос „Lifetime Rock“.[152]
  • 2011: Албум на 2010 година Sting in the Tail в категория хард рок.[153]
  • 2011: Награда от асоциацията на немските автори на музика (GEMA) категория Рок състав: Клаус Майне, Рудолф Шенкер, Матиас Ябс.[154]
  • 2011: Пионери на поп музиката: награда за цялостен принос връчена на фестивала SWR3-New-Pop-Festival в Баден Баден.[155]
  • 2011: Награда на списание „Classic Rock“ – „Metal Guru“.[156]
  • 2011: Пет златни платиери за седемте концерта на групата в Двореца на спорта Берси в Париж.[157]
Матиас Ябс, Рудолд Шенкер и Клаус Майне заедно с бившия канцлер Герхард Шрьодер при връчването на Държавната награда на Долна Саксония на Скорпиънс, 3 февруари 2015 година
  • 2012: „CGDC Award“: Категория – “Музика за диалог„ за изключителен принос в насърчаване на световния мир и разбирателство чрез музика от „Център за глобален диалог и сътрудничество(CGDC)“.[158]
  • 2012: Награда от немските общини и градове за „Постоянна стойност“.[159]
  • 2013: Наградата Steiger Award – „Национална музика“.[160]
  • 2014: Долна Саксония, Държавна награда.[161]
  • 2016: Награда от Classic Rock за изключително цялостно творчество.[162]
  • 2017: Включване в Залата на славата на Хевиметъла.[163]
  • 2017: Звезда на Алеята на славата в Краков, Полша.[164]
  • 2017: Награда на фестивала в Освиенцим, Полша в категория Миротворец.[165]
  • 2017: Награда от местния съвет в Лос Анджелис за върхови постижения в рокендрола.[166]

Награди за музикални продажби[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на групата от обложката на оригиналното издание Hurricane Rock (1990) на Connoisseur Collection. „...Scorpions climb to headline status all over the world during the '80s, with albums like 'Animal Magnetism', 'Blackout', 'Love at First Sting' reaffirming their huge appeal... With the relese of the aptly-titled live album 'World Wide Live' in '85 and the studio opus 'Savage Amusement' in '88, the Scorpions continued to underline their reputation as one of the world's top hard rock acts.“ Mark Putterford (October '90). Каталожен №5 015773 911809
  2. Gold & Platinum SCORPIONS. // riaa.com. Посетен на 29 август 2018. (на английски)
  3. Müller, Peter. Die Scorpions kommen zum letzten Mal nach Berlin. // Kultur. www.morgenpost.de, 24 януари 2010. Посетен на 21 декември 2013. Noch ein Album und eine Tournee, dann ist Schluss: Die Scorpions, Deutschlands weltweit erfolgreichste Rockband, hat ihr Ende bekannt gegeben. Noch einmal touren sie um die Welt, kommen auch nach Berlin. Danach wollen sie auch ihre Mauerfall-Hymne „Wind of Change“ nicht mehr live spielen. (на немски)
  4. а б Brasseler, Jana-Sophie. Sie kamen mit Gitarren, nicht mit Panzern. Wie die Band Scorpions die Hymne zum Mauerfall schrieb.. // www.abendblatt.de, 2 октомври 2009. Посетен на 16 февруари 2011. (на немски)
  5. а б в ((de)) Palmigiano, Silvia. Scorpions – höchstpersönlich!. // Pressemitteilungen: Fernsehen. Radio Bremen im Ersten, 5 ноември 2009. Посетен на 15 февруари 2010.
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз Amend, Peter. History. // www.the-scorpions.com. Посетен на 20 август 2010. (на английски)
  7. а б VH1: '100 Greatest Hard Rock Artists': 1 – 50. // VH1. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)
  8. а б ((en)) brandon. VH1′s 100 Greatest Hard Rock Songs. // Before we dig in, though, it’s helpful to understand what they’ve counted as „hard rock,“ so keep in mind that the five-part television version was hosted by Bret Michaels and that Winger, along with Skid Row, Scorpions.... VH1, 5 януари 2009. Посетен на 15 февруари 2010.
  9. а б ‘25 Greatest Power Ballads’. // The Greatest » Ep. 073. www.vh1.com. Посетен на 26 ноември 2013. In this one-hour special, VH1 will count down those irresistable, loud and proud love songs by bands not usually known for their sensitive sides. (на английски)
  10. а б в г д Scorpions Photo Gallery. // Scorpions official Pictures. www.scorps.net. Посетен на 21 декември 2013. After a triumphant tour kick-off and a gold album from their home country Germany for „Sting in the Tail“, the rockers were honored anew: the Scorpions received the World Music Award at the Monte Carlo Sporting Club on May 18th, in presence of Prince Albert II of Monaco. (на английски)
  11. а б Scorpions. // www.rockwalk.com, 6 април 2010. Посетен на 26 ноември 2013. It has been 35 years since the original formation of the legendary German hard rock band Scorpions drove their rickety red VW bus from one small pub to another, from one back yard to another, in their home state of Lower-Saxony to unpack their equipment and rock on. (на английски)
  12. а б Marek, Michael. Ritterschlag für Rocker. // CORSO. www.dradio.de, 14 април 2012. Посетен на 23 октомври 2013. In unserer Heavy Metal-Abteilung haben wir einige Ausstellungsstücke der Scorpions. Zum Beispiel eine Gitarre von Rudolf Schenker und den Originaltext von Wind of Change. Damit wollen wir zeigen, welche Bedeutung der Rock and Roll für den Fall der Mauer hatte. (на немски)
  13. а б SCORPIONS To Celebrate 50th Anniversary In 2015 With New Studio Album, Tour. // blabbermouth.net, 16 август 2014. Посетен на 1 януари 2015. German hard rock veterans SCORPIONS will celebrate their 50th anniversary in 2015 with a special tour and new studio album. (на английски)
  14. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Schenker, Rudolf и др. Rock Your Life. Munich, Germany, Verlag, FinanBuch Verlag GmbH, 2009. ISBN 3868820191. с. 267.
  15. а б Assaya, Michka. Dictionnaire du rock – Tome 2 – M-Z. fr, Collection Bouquins, 2000. ISBN 978-2-221-08955-2. Посетен на 23 декември 2013.
  16. Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions – Lonesome Crow. // allmusic. Посетен на 20 ноември 2010. (на английски)
  17. а б Sharpe, Garry. SCORPIONS Biography 1965 to 1972. // www.rockdetector.com, 2009. Посетен на 21 юли 2011. The humble origins of Germany's biggest grossing Hard Rock act the SCORPIONS date back to its formation in 1965 by guitarist Rudolf Schenker, who initially also handled lead vocals. (на английски)
  18. а б в ULI JON ROTH – MUSIC BIOGRAPHY (longer version). // WORLD BIO. ulijonroth.com. Посетен на 6 юли 2016. The musical career of Uli spans an amazing five decades. As an artist, Uli is a multi faceted phenomenon whose unique set of artistic talents has gained him an international reputation as a musical visionary and innovator. The musical career of Uli spans an amazing five decades. (на английски)
  19. Rivadavia, Eduardo. Review by Eduardo Rivadavia, Scorpions – Fly to the Rainbow. // allmusic. Посетен на 20 ноември 2010. (на английски)
  20. Gegers. Interview de Rudy Lenners. // crazyscorps.com, 29 август 2007. Посетен на 13 юни 2011. Rudy Lenners est donc un des ces acteurs de l'ombre, mais qui a malgré tout marqué de son empreinte l'histoire du groupe et de son jeu de batterie deux des meilleurs albums de Scorpions. (на френски)
  21. ((de)) Scorpions. // Hardmagazin. DPV, 12 февруари 2008. Посетен на 15 януари 2010.
  22. Anderson, Jason. Review by Jason Anderson, Scorpions – Virgin Killer. // allmusic. Посетен на 20 ноември 2010. (на английски)
  23. the-scorpions.com. Taken by Force Tour 1977 – 1978. // Посетен на 5 февруари 2011. (на английски)
  24. История на албума Tokyo Tapes от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35149 2 1
  25. а б в г Weber, Barry. Artist Biography by Barry Weber. // allmusic. Посетен на 26 октомври 2010. (на английски)
  26. а б Syrjala, Marko. INTERVIEW BY MARKO SYRJALA AND JARNO HUOVILA. // metal-rules.com, 15 януари 2007. Посетен на 18 февруари 2010. (на немски)
  27. ((en)) Blasting-Zone.com. SCORPIONS Guitarist: We Wanted To 'Make A Masterpiece For Our Own History'. // Blabbermouth.net, 3 октомври 2007. Посетен на 16 февруари 2010.
  28. а б в Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions – Lovedrive. // allmusic. Посетен на 26 октомври 2010. (на английски)
  29. the-scorpions.com. Lovedrive Tour 1978 – 1979. // Посетен на 5 февруари 2011. (на английски)
  30. Weber, Barry. AllMusic Review by Barry Weber. // Album Overview. allmusic.com. Посетен на 2020-01-28. Although Animal Magnetism contains such classic songs as „The Zoo“ and „Make It Real,“ the album is somewhat disappointing when compared to its predecessor, Lovedrive. (на английски)
  31. а б в История на албума Blackout от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35155 2 2
  32. а б в г RIAA. Searchable Database. // Посетен на 26 октомври 2010. (на английски)
  33. Mainstream Rock Chart. 1982 Rock Top 100 Songs Of The Year. // Tunecaster. Посетен на 25 август 2010. (на английски)
  34. Blackout Tour 1982 – 1983. // www.the-scorpions.com. Посетен на 25 август 2010. (на английски)
  35. а б История на албума Love at First Sting от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35156 2 1
  36. Fury, Jeanne. The Scorpions’ Rudolf Schenker on His Farewell Tour, Retiring, and Remaining ‘Humanlike’. // 18 юни 2010. Посетен на 10 септември 2010. (на английски)
  37. the-scorpions.com. Love at First Sting Tour 1984 – 1986. // Посетен на 5 февруари 2011. (на английски)
  38. а б История на албума World Wide Live от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35157 2 0
  39. а б в г д История на албума Savage Amusement от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35158 2 9
  40. Uriah Heep The Story 1986 – 2007. // uriah-heep.com. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)
  41. а б ((de)) Gold-/Platin-Datenbank. // Statistik » Gold/Platin. musikindustrie.de. Посетен на 20 декември 2013.
  42. а б Gold Platinum Database. // gold/platinum. www.musiccanada.com, декември 2013. Посетен на 20 декември 2013. (на английски)
  43. а б IFPI. Scorpions. // IFPI. Посетен на 20 декември 2013. (на фински)
  44. а б The Offical Swiss Charts and Music Community. Awards The database includes all awards since 1989.. // swisscharts.com. Посетен на 20 декември 2013. (на немски)
  45. ((de)) Scorpions. // www.charts.de. Посетен на 15 ноември 2011.
  46. Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions – Crazy World. // allmusic. Посетен на 22 ноември 2010. (на английски)
  47. Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions – Face the Heat. // allmusic. Посетен на 22 ноември 2010. (на английски)
  48. Nikas, Kazantzis, Sakis, Dimitris. Interviews – Rarebell, Herman. // Interviews. www.rockpages.gr. Посетен на 23 декември 2013. With the invaluable help of the Greek Fan Club of Scorpions, we sat down with Herman who was a real gentleman and asked every single question of ours while he enjoyed his dinner before the show at a traditional Greek tavern. (на английски)
  49. Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions – Pure Instinct. // allmusic. Посетен на 22 ноември 2010. (на английски)
  50. [Steve]. AllMusic Review by Steve Huey. // Album Overview. allmusic.com. Посетен на 2020-08-03. Even with songs like "Priscilla," an ode to squashing a cockroach, there are often hints that the Scorpions could have made this a decent straight-ahead, hard rock-tinged pop/rock record, for there's no doubt they wanted to move in that direction; however, the self-conscious attempts to stay hip wind up making the band seem hopelessly out of touch. (на английски)
  51. Mathew, Leslie. Review by Leslie Mathew, Scorpions – Acoustica. // allmusic. Посетен на 22 ноември 2010. (на английски)
  52. Ralph Rieckermann Biography. // BIO. ralphrieckermann.com. Посетен на 2020-08-03. In 1997 while still touring with “The Scorpions” Ralph was offered his first film score “Lancelot: Guardian of Time” (IMDB), after this first experience in creating the composition for a film, Ralph realized that scoring for cinema would be his new life’s work. With this accomplishment as motivation, Ralph became increasingly more passionate about music for the film industry than touring, and bowed out of the band in 2004 to pursue his new creative passions. (на английски)
  53. Scorpions Tour 2002. // the-scorpions.com. Посетен на 9 януари 2011. (на английски)
  54. История от обложката на оригиналното ремастирано издание A Savage Crazy World от 2004 г. на The Island Def Jam Music Group. Каталожен №8 807162 043133
  55. Vrazel, Jarrod. It's been worth the wait. For Unbreakable. With their uncompromising rock album the Scorpions have unequivocally sounded their return in 2004 to the worldwide hard 'n' heavy arena.. // zrock.com, 27 септември 2004. Посетен на 9 януари 2011. (на английски)
  56. а б История на групата от филма „A German Rock Legend (Rockumentary)“ включен в ДиВиДо-то One Night In Vienna от 2005 г. на Sony Music. Каталожен №88697705419
  57. Christopher Monger, James. Review by James Christopher Monger, Scorpions – Unbreakable. // allmusic. Посетен на 23 ноември 2010. (на английски)
  58. www.europarl.europa.eu. The EU at 50 – time to reflect and look ahead. // 22 март 2007. Посетен на 24 август 2010. (на английски)
  59. Scorpions – Humanity. // YouTube, 30 март 2007. Посетен на 26 октомври 2010. (на английски)
  60. История от обложката на оригиналното издание Humanity Hour 1 от 2007 г. на Sony BMG. Каталожен №8 86970 87982 8 9
  61. а б ((en)) SCORPIONS Performs At Germany's ECHO AWARDS; Video Available. // blabbermouthnet, 22 февруари 2009. Посетен на 22 януари 2009.
  62. tagesspiegel.de. Scorpions bekommen Echo fürs Lebenswerk. // tagesspiegel.de, 5 февруари 2009. Посетен на 4 януари 2011. (на немски)
  63. История от обложката на оригиналното издание Amazonia – Live In The Jungle от 2009 г. на Sony. Каталожен №886974 61689 4
  64. ((en)) SCORPIONS: 'We Have Reached The End Of The Road'. // blabbermouthnet. Посетен на 24 януари 2010.
  65. Nick, Iliev. Legendary German rockers Scorpions throw in the towel. // Archive. sofiaecho.com, 25 януари 2010. Посетен на 25 август 2010. German rock legends Scorpions have announced on their website that they will quit after their next world tour, putting an end to a long and illustrious musical career spanning some 40 years. (на английски)
  66. Топузов, Стефан. Рудолф Шенкер: "Щом искате немски виц, ето ви един: „Токио хотел“. // Интервю с Рудолф Шенкер. Списание Rolling Stone, 6 април 2010. Посетен на 7 април 2010. Лидерът на „Скорпиънс“ разказва за последния албум и прощалното турне на групата пред българското издание на списание „Ролинг стоун“ (на български)
  67. Rockitt, Rob. Scorpions „Sting In The Tail“ enters Billboard Top 200 Charts at #23, U.S. Tour Dates Announced!. // 1 април 2010. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
  68. SCORPIONS – Live CD, Blu-ray Titles Due This Friday. // NEWS. www.bravewords.com, 12 октомври 2011. Посетен на 16 октомври 2011. This Friday, October 14th, will see the release of two new live titles from legendary German hard rock legends SCORPIONS. (на английски)
  69. SCORPIONS „Comeblack“ излиза на музикалния пазар на 4 ноември 2011. // Новини > Любопитно. www.fame.bg, 2011-10-06. Посетен на 2011-10-15. Слухът, че легендарната група подготвя нов проект се потвърди! (на български)
  70. Patrick, David Wolff –. Scorpions Not Breaking Up After All. // Rolling Stone, 13 юни 2012. Посетен на 20 юли 2012. German rockers will continue despite farewell tour (на английски)
  71. Клаус Майне, вокал на „Скорпиънс“: Най-големият ни руски приятел и фен е Михаил Горбачов. // Интервю. Днес+, 30 ноември 2013. Посетен на 10 декември 2013. На 16 декември в зала „Арена Армеец“ немската банда „Скорпиънс“ отново ще направи концерт в София. През 2010 г. групата обяви, че тръгва на последно турне, което трябваше да приключи през 2012 г., но музикантите отложиха слизането от сцената. Вокалът Клаус Майне разказва защо промениха плановете си и любопитни случки от историята на бандата. (на български)
  72. MTV Unplugged: Scorpions rocken Griechenland. // Home=News. www.mtv.de, 25 юни 2013. Посетен на 9 октомври 2013. Freut Euch auf eine neue MTV Unplugged Edition mit den deutschen Rock-Legenden! Holt Euch hier alle Infos. (на немски)
  73. SCORPIONS: 'In Trance' Performance Clip From 'MTV Unplugged'. // News. www.blabbermouth.net, 24 ноември 2013. Посетен на 30 ноември 2013. Due in North America on January 21, 2014 via Sony International, material for „MTV Unplugged“ is taken from the SCORPIONS' first-ever „MTV Unplugged“ show and features new acoustic versions of best-loved classic hits, as well as five brand new songs. (на английски)
  74. Tour 2013. // www.the-scorpions.com. Посетен на 2 ноември 2013. (на английски)
  75. The Movie. // specials.dw.de. Посетен на 21 февруари 2015. The Scorpions are by far the most successful German rock band and one of the most successful international acts of all time. (на английски)
  76. SCORPIONS: More 'Return To Forever' Album Details Revealed. // blabbermouth.net, 22 декември 2014. Посетен на 1 януари 2015. The brand-new SCORPIONS studio album „Return To Forever“ is out February 20, 2015 and will be released on CD, Deluxe CD, vinyl, Limited Collector's Box, and several more digital and physical formats. The first single, „We Built This House“, can be downloaded as an Instant Grat on iTunes and Amazon MP3 as of now. (на английски)
  77. SCORPIONS Recruit MOTÖRHEAD Drummer MIKKEY DEE For U.S. Tour. // blabbermouth.net, 28 април 2016. Посетен на 12 септември 2016. Iconic rockers SCORPIONS will hit the road in May for twelve North American headlining dates with Mikkey Dee, formerly of MOTÖRHEAD, sitting in on drums. (на английски)
  78. Former MOTÖRHEAD Drummer MIKKEY DEE Joins SCORPIONS As Permanent Member. // blabbermouth.net, 12 септември 2016. Посетен на 12 септември 2016. German hard rock veterans SCORPIONS have announced the addition of former MOTÖRHEAD member Mikkey Dee as a permanent replacement for SCORPIONS' longtime drummer James Kottak. (на английски)
  79. Sweden Rock Festival 2017 Announced. // the-scorpions.com, 15 декември 2016. Посетен на 17 юли 2017. SCORPIONS are performing at Sweden Rock Festival on June 9th 2017 in Sölvesborg along with Aerosmith. (на английски)
  80. а б в г д е Metal Exiles. KLAUS MEINE On Life After SCORPIONS: I Am Sure It Will Not Be Boring. // blabbermouth.net, 16 април 2010. Посетен на 22 март 2011. (на английски)
  81. Scorpions Biographie. // musik-base.de. Посетен на 24 юни 2011. Das Warten hat sich gelohnt. Auf UNBREAKABLE. Mit ihrem kompromisslosen Rock-Album melden sich die SCORPIONS 2004 unüberhörbar in der weltweiten Hard ’n’ Heavy-Arena zurück (на немски)
  82. Jurek, Thom. Review by Thom Jurekr, Scorpions – Sting in the Tail. // Allmusic. Посетен на 15 ноември 2010. (на английски)
  83. RIAA. Top Selling Artists. // riaa.com. Посетен на 8 януари 2014. (на английски)
  84. ((en)) Weber, Barry. Artist Biography by Barry Weber. // Followed By. www.allmusic.com. Посетен на 3 декември 2013.
  85. laut.de. Scorpions. // Посетен на 6 ноември 2010. (на немски)
  86. Скорпиънс – Интервю за Фрактура. // www.myspace.com/frakturashow. Посетен на 16 юли 2011. bg
  87. Joe C. & Nesquik. 100 Greatest Metal Bands. // DigitalDreamDoor, 7 ноември 2009. Посетен на 7 ноември 2010. (на английски)
  88. Scorpions. // Single-Chartverfolgung. www.musicline.de. Посетен на 20 декември 2013. (на немски)
  89. All Time Favorits. // Media Control. Посетен на 25 юни 2011. (на немски)
  90. Scorpions, Crazy World. // Erweiterte Suche. www.charts.de. Посетен на 20 декември 2013. (на немски)
  91. Certified Awards. // BPI. www.bpi.co.uk. Посетен на 20 декември 2013. (на английски)
  92. IFPI Austria. Gold & Platin. // www.ifpi.at. Посетен на 20 декември 2013. (на немски)
  93. IFPI. Certificaciones. // Посетен на 20 декември 2013. (на испански)
  94. NVPI. [value[year]=1990&status=All  Overzicht Goud/Platina Audio]. // Посетен на 20 декември 2013. (на немски)
  95. IFPI. IFPI NORGE. // Посетен на 20 декември 2013. (на норвежки)
  96. Виж източниците в таблиците с албумите, компилациите и синглите
  97. Вестник Телеграф стр.21 – 2010-10-23
  98. ((de)) Sie sind hier: » Archiv. // Sie können in unserer Datenbank nach einem Preisträger und/oder einer bestimmten Kategorie suchen bzw. nach einem Jahr sortieren.. Echo Awards. Посетен на 27 ноември 2013.
  99. Billboards. Billboards Top 100 Hard Rock Hits. // Billboard. Посетен на 6 ноември 2010. (на английски)
  100. Wright, Michael. Start Me Up: The Top 10 Riffs of the 1980s. // www.gibson.com, 15 ноември 2010. Посетен на 7 декември 2010. (на английски)
  101. Smith, Ben. America’s Hard 100: The Complete List:. // VH1, 7 ноември 2013. Посетен на 8 декември 2013. VH1 Classic‘s America’s Hard 100 counted down the 100 greatest hard rock and heavy metal songs of all time as voted on you YOU, the FANS! (на английски)
  102. EvilG, Rick. The Top 100 Heavy Metal Albums. // Metal-Rules.com. Посетен на 2010-11-07. Below are what we, the staff of Metal-Rules.com, have collectively decided are the best and most influential heavy metal albums of all time. (на английски)
  103. Grassi, Tony. Readers Poll: Top 10 Guitar Albums of 1982. // www.guitarworld.com, 16 август 2011. Посетен на 19 ноември 2011. Guitar World's readers pick the top 10 guitar albums of 1982. (на английски)
  104. AllMusic. Credits. // AllMusic. Посетен на 11 януари 2011. (на английски)
  105. www.alternativereel.com. Top 10 Most Controversial Album Covers of All Time. // Посетен на 27 ноември 2013. (на английски)
  106. Dennison, Ben. The 15 Worst Album Covers of All-Time. // cracked.com, 8 ноември 2008. Посетен на 28 януари 2011. We don't expect much from album covers. Wear something revealing if you're a pop starlet. (на английски)
  107. Георгиев, Иван. Биографията на Мими Иванова. // mimi-ivanova.com. Посетен на 16 януари 2010. (на български)
  108. Various Artists. Covered Like a Hurricane: Tribute Scorpions. // amazon.com. Посетен на 13 февруари 2011. (на английски)
  109. Various Artists. A Tribute to the Scorpions. // Посетен на 8 септември 2010. (на английски)
  110. A Tribute to the Scorpions. // allmusic.com. Посетен на 19 август 2011. (на английски)
  111. Various Artists. Another Piece of Metal. // amazon.com. Посетен на 13 февруари 2011. (на английски)
  112. Various Artists. Tribute to Scorpions: Six Strings Twelve. // amazon.com. Посетен на 13 февруари 2011. (на английски)
  113. ((en)) Scorpions – In Trance/Virgin Killer: The Back to Black Collection CD. // In Trance/Virgin Killer: The Back to Black Collection album for sale by Scorpions was released Mar 19, 2007 on the Axe Killer label.. Axe Killer Music, 2000. Посетен на 21 януари 2010.
  114. ((de)) Zips, Martin. Scorpions: Umstrittenes Cove. // Süddeutsche.de, 11 декември 2008. Посетен на 15 януари 2010.
  115. (2001) Album notes for Taken By Force by Scorpions. Japan: Breeze Music for Toshiba EMI Limited (TOCP-53202).
  116. Palmer, Andrew. Rock You Like a Piece of Meat. // Village Voice, 28 декември 1999. Посетен на 13 май 2008.
  117. Steven Cerio. Interview with Storm Thorgerson. // Посетен на 24 януари 2008.
  118. BWW News Desk. POWER BALLADZ to Open 9/20 at Marcus Center in Milwaukee. // www.broadwayworld.com, 2013-06-12. Посетен на 27 ноември 2013. The 80's were a time known for leg warmers and way too much hairspray, questionable fashion choices and the birth of arena rock. (на английски)
  119. Activision. Guitar Hero Encore: Rocks the 80s – Soundtrack. // 28 юни 2007. Посетен на 8 септември 2010. (на английски)
  120. Konami. Rock Revolution – Soundtrack. // Посетен на 8 септември 2010. (на английски)
  121. Rockstar Games. Grand Theft Auto: Vice City Stories – Soundtrack. // 29 октомври 2006. Посетен на 8 септември 2010. (на английски)
  122. Activision. Guitar Hero III: Legends of Rock – Soundtrack. // Посетен на 8 септември 2010. (на английски)
  123. Electronic Arts. The Simpsons Game – Soundtrack. // 27 януари 2008. Посетен на 8 септември 2010. (на английски)
  124. EA Sports. NHL 10 – Soundtrack. // 28 юли 2009. Посетен на 8 септември 2010. (на английски)
  125. Sony Computer Entertainment. Gran Turismo 5 Soundtrack (Gamerip). // Посетен на 20 март 2011. (на английски)
  126. SingStar Rocks!. SingStar Rocks! – Soundtrack. // IMDb. Посетен на 8 ноември 2010. (на английски)
  127. CALLOFDUTY. Call of Duty: Black Ops – Berlin Wall Trailer 2:00 [Official HD]. // 2 март 2011. Посетен на 4 март 2011. (на английски)
  128. „Rock You Like a Hurricane“. Aqua Teen Hunger Force, The Last One, The Simpsons, Sideshow Bob's Last Gleaming, Trailer Park Boys, Friends of the Road. // Посетен на 9 септември 2010. (на английски)
  129. IMDb. Klaus Meine in IMDB. // Посетен на 9 септември 2010. (на английски)
  130. Ankeny, Jason. Bordello of Blood – Original Soundtrack. // allmusic. Посетен на 28 ноември 2010. (на английски)
  131. SCORPIONS' 'Hurricane' Added To 'Rock Of Ages' Movie. // roadrunnerrecords.com, 18 април 2011. Посетен на 21 април 2011. According to World Entertainment News Network (WENN), director Adam Shankman has revealed he has added the SCORPIONS classic „Rock Me Like a Hurricane“ to the collection of 1980s rock classics that are part of the Broadway musical „Rock Of Ages“, which he is turning into a film. (на английски)
  132. Bait Shop: Songlist by episode – Season 2 – Episode 16. // Warner Bros. Посетен на 5 юни 2011. (на английски)
  133. Furbush, James. Killer Elite Trailer. // slyoyster.hypervocal.com, 27 юни 2011. Посетен на 19 ноември 2011. Oh, and by the way, this version of „Rock You Like a Hurricane“ is Scorpion teaming up with the Berlin Philharmonic Orchestra for „Hurricane 2000.“ It’s classy and trashy baby. (на английски)
  134. История на албума Lovedrive от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35153 2 4
  135. DIE OTTO – SIEGER 1986. // ALLE SIEGER DER BRAVO OTTO – WAHL. www.bravo-archiv.de. Посетен на 27 ноември 2013. Die BRAVO OTTO – Sieger 1986 / Stars des Jahres 1986 (на немски)
  136. DIE OTTO – SIEGER 1991. // ALLE SIEGER DER BRAVO OTTO – WAHL. www.bravo-archiv.de. Посетен на 27 ноември 2013. Die BRAVO OTTO – Sieger 1991 (на немски)
  137. DIE OTTO – SIEGER 1992. // ALLE SIEGER DER BRAVO OTTO – WAHL. www.bravo-archiv.de. Посетен на 27 ноември 2013. Die BRAVO OTTO – Sieger 1992 (на немски)
  138. Suche. // Archiv. www.echopop.de. Посетен на 21 декември 2013. Sie können in unserer Datenbank nach einem Preisträger und/oder einer bestimmten Kategorie suchen bzw. nach einem Jahr sortieren. (на немски)
  139. Bremser, Frank. RSH Gold '99 vom 06.02.1999. // www.rsh-history.de, 6 февруари 1999. Посетен на 11 септември 2011. SCORPIONS: Für die erfolgreichste deutsche Kultband des Jahres 1998 (на немски)
  140. PetrolBlog. Yesterday’s Specials…Opel Speedster Scorpions. // PetrolBlog, 18 март 2010. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
  141. fightnews. Scorpions display WBC belt. // www.fightnews.com, 22 септември 2010. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
  142. ((de)) Scorpions beliebteste Musik-Band. // 6 юни 2009. Посетен на 17 януари 2010.
  143. Ferenc, Giuriza. Életműdíjat kapott a Scorpions (képgalériával). // zalaihirlap, 22 април 2009. Посетен на 31 октомври 2010. (на унгарски)
  144. “Goldene Henne 2009″: Ostdeutscher Medienpreis verliehen. // "Goldene Henne 2009". www.klatsch-tratsch.de, 1 октомври 2009. Посетен на 27 ноември 2013. So kamen Granaten wie die ‘Scorpions’ zu ihrem „Ehrenpreis Wendesong“ (на немски)
  145. SCORPIONS SPEECH VRMA 2010. // Vegas Rocks! Magazine Music Awards. VegasRocksTV, 25 април 2010. Посетен на 27 ноември 2013. The Scorpions acceptance speech for the Vegas Rocks! Magazine Awards 2010 (на английски)
  146. Brasilianischen Post. We have our own Scorpions stamp in Brazil now. How crazy is that!!!. // twitpic, 23 септември 2010. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
  147. twitpic. SCORPIONS IN BOLIVIA = AUTÉNTICA CERVEZA. // twitpic, 23 септември 2010. Посетен на 30 октомври 2010. (на английски)
  148. GQ. GQ Männer des Jahres 2010 – die Gewinner. // GQ, 29 октомври 2010. Посетен на 31 октомври 2010. Deutsche Weltstars: Ihre Farewell-Tour war ausverkauft, trotzdem gelten sie wenig im eigenen Land. GQ ändert dies mit dem Preis fürs Lebenswerk (на немски)
  149. hardrock.com. TeNo auf der Scorpions VIP Party im Hard Rock Café Cologne. // TeNo. Посетен на 27 ноември 2010. Anlässlich ihres Abschiedkonzertes und der Verleihung des Livetime Achievement Awards an die Scorpions, wurde zur großen VIP Party im Hard Rock Café in Köln geladen. (на немски)
  150. GERNER, ROBERT. Goldiges Geschenk für die Scorpions. // Nürnberger Nachrichten, 26 ноември 2010. Посетен на 7 декември 2010. SCHWABACH – Vor ihrem Auftritt in der Nürnberger Arena haben gestern Mitglieder der deutschen Rock-Band Scorpions einen Abstecher in die Goldschlägerstadt gemacht: Dort nahmen sie Instrumente in Empfang, die mit feinstem Schwabacher Blattgold überzogen sind. (на немски)
  151. classicrockrevisited. TheBestRelasesof2010. // 2011 – 01. Посетен на 9 януари 2011. (на английски)
  152. regenbogen.de. Radio Regenbogen Award 2011: Da freut sich das Promi-Fan-Herz!. // ka-news.de, 10 февруари 2011. Посетен на 12 февруари 2011. Der Award für „Lifetime Rock“ 2010 geht an die Hannoveraner Hardrock-Band Scorpions, die nach einer weltweiten Abschieds-Tournee ihre Karriere beenden und auf sage und schreibe 100 Millionen verkaufte Tonträger zurückblicken können. (на немски)
  153. metalstorm.net. Metal Storm Awards 2012. // Посетен на 6 март 2011. (на английски)
  154. GEMA. GEMA. // redcarpetreports.de, 16 април 2011. Посетен на 19 април 2011. (на немски)
  155. The Speciall. // swr3.de. Посетен на 26 август 2011. (на немски)
  156. CR AWARDS: The Winners. // News, Top Posts. www.classicrockmagazine.com, 10 ноември 2011. Посетен на 12 ноември 2011. Oh, what a night! London’s Roundhouse hosted the annual Classic Rock Roll Of Honour last night. Come inside for a full list of winners. (на английски)
  157. Scorpions in Bercy, Paris. // Paris Bercy (Officiel). www.facebook.com. Посетен на 4 януари 2012. A l'occasion de la tournée d'adieu du mythique groupe SCORPIONS, une plaque commémorant l'ensemble de leur concerts au Palais Omnisports de Paris Bercy a été remise à chacun des membres du groupe. (на френски)
  158. CGDC Award 2012. // CGDC Award 2012 granted to The SCORPIONS for MUSIC FOR DIALOGUE. www.cgdc.eu. Посетен на 26 май 2012. Its goal is to generate a powerful „Wind of Change“ and find solutions to the most pressing global problems. (на английски)
  159. Dt. Nachhaltigkeitspreis: Ehrenpreisträger stehen fest. // Events. www.markenartikel-magazin.de, 6 ноември 2012. Посетен на 11 декември 2012. Die Scorpions, zeigen Flagge gegen Umweltzerstörung und beziehen durch Benefizkonzerte und öffentliche Statements Position gegen politischen Extremismus. (на немски)
  160. Preuß, Frank. Steiger Award: Sascha Hellen lässt den Steiger Award wiederauferstehen. // Lokales. www.derwesten.de, 13 октомври 2013. Посетен на 22 октомври 2013. Klaus Meine und Rudolf Schenker von den Scorpions wurden geehrt (на немски)
  161. Staatspreis für Chorleiterin und Scorpions. // Aus der Stadt. haz.de, 12 ноември 2014. Посетен на 14 декември 2014. Der Niedersächsische Staatspreis 2014 geht an Mitglieder der Rockgruppe Scorpions und die Leiterin des Mädchenchors Hannover. Die Auszeichnung ist mit insgesamt 35.000 Euro dotiert. (на немски)
  162. Cvjetkovic, Mirjana. Scorpions rocken USA – mit neuem Drummer!. // Menschen > Mensch-Hannover. neuepresse.de, 6 май 2016. Посетен на 22 декември 2016. Interviews während einer Tour gibt Klaus Meine (67) nie. Für die NP hat der Scorpions-Sänger eine Ausnahme gemacht. (на немски)
  163. 2017 Inductees. // 2017 Inductees. thehallofheavymetalhistory.org. Посетен на 26 януари 2017. (на английски)
  164. Scorpions odsłonili swoją gwiazdę w krakowskiej Alei Gwiazd!. // rmf.fm, 23 юни 2017. Посетен на 26 юни 2017. Muzycy Scorpions osobiście odsłonili gwiazdę zespołu w znajdującej się tuż pod Wawelem krakowskiej Alei Gwiazd. (на полски)
  165. TLFO 2017 – a celebration of peace, music, art and sport. // News. lifefestival.pl, 29 юни 2017. Посетен на 14 август 2017. The spectacular performance of Scorpions, combined with the Peacemaker award, ended the 8th edition of Tauron Life Festival Oświęcim. (на полски)
  166. SCORPIONS: Los Angeles City Council Presentation Canceled Due To 'Illness'. // News. blabbermouth.net, 5 октомври 2017. Посетен на 26 октомври 2017. SCORPIONS were scheduled to be honored by the Los Angeles City Council. They were being recognized for „fifty-two years of excellence in rock 'n' roll, including making records in Los Angeles, the entertainment capital of the world,“ said City Councilman Jose Huizar, who authored the resolution to honor the band. (на английски)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Scorpions – Deutschlands erfolgreichste Rockgruppe von Rainer M. Schröder, Heyne Diskothek, 1980 ISBN 3-453-80048-6
  • ((de)) Scorpions von Hollow Skai, Erich Pabel-Arthur Moewig KG, 1992 ISBN 3-8118-3095-3
  • ((de)) Scorpions: Wind Of Change – Der lange Weg zum Rock-Olymp von Rainer M. Schröder und Edgar Klüsener, Hannibal Verlagsgruppe KOCH, 1993 ISBN 3-85445-079-6
  • ((en)) Martin C. Strong, The Great Rock Discography, Giunti, 1998. 1120 ISBN 88-09-21522-2
  • ((fr)) Michka Assayas, Dictionnaire Du Rock – Tome 2 – M-Z. Collection Bouquins Laffont, 2000 ISBN 2-221-08955-3
  • ((en)) Scorpions Best of Scorpions (Guitar Recorded Versions), Hal Leonard Corporation, 2002 ISBN 0-634-04694-2
  • ((en)) Philip Dodd, The Book of Rock: from the 1950s to today, 2005 ISBN 1-56025-326-6
  • ((en)), ((de)), ((pt)), ((ru)) Rudolph Schenker, Rock Your Life, 2009 ISBN 3-86882-019-1
  • ((en)), ((de)), ((fr)), ((es)) Marc Theis, Scorpions – Rock 'N' Roll Forever, 2010 ISBN 3-86860-074-4

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
     Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „Скорпиънс“         Портал „Скорпиънс    
Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 15 юли 2010. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.