Скоруша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за дървото. За селото в Северна Македония вижте Скоруша (село).

Скоруша
Sorbus domestica habit.jpg
Sorbus domestica L.
Speierling Castell, 2.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розоцветни
семейство: Rosaceae Розови
подсемейство: Maloideae
род: Sorbus
вид: S. domestica Скоруша
Научно наименование
Уикивидове Sorbus domestica
Linnaeus, 1753 г.
Скоруша в Общомедия

Скоруша, по-рядко Оскруша (Sorbus domestica) е дървесен вид от род Sorbus.

Скорушите са листопадни дървета достигащи във височина 15 – 20 m (рядко до 30 m) с диаметър на стъблото до 1 метър. Короната е широкояйцевидна до закръглена. Възмжно е екземпляри разположени на неудобни незащитени места да достигнат едва до формата на храст с височина 2 – 3 m. Кората е кафява и гладка при младите дървета, която при по-старите видове става напукана и люспеста. Зимата пъпките и зелени с лепкаво смолисто покритие. Листата са 15 – 25 cm дълги, текоперести с по 13 – 21 отделни листенца, всяко дълго 3 – 6 cm и 1 см широки, с прав остър връх и назъбени ръбове на по-външните страни или надве трети от листенцето. Цветовете са 13 – 18 mm в диаметър, с по пет бели венчелистчета и 20 кремаво бели тичинки. Цъфтежът е през април-май. Плодът е ябълков, дълъг 2 – 3 cm, зелено-кафеникав, често на от страната огрявана от слънчева светлина искрящо червен.[1][2][3][4]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Естествено разпостранение на територията на Западна, Централна и Южна Европа, Северозападна Африка (Атласките планини) и Югозападна Азия (Мала Азия; източните подножия на Кавказ).[1][2][3][4][5] У нас се среща в равнините и планините до около 1000 м надморска височина.

Екологични изисквания[редактиране | редактиране на кода]

Скорушата е бавнорастяща, светлолюбива и сравнително сухоустойчива. Като парково дърво рядко се използва, но може да намери приложение в цялата страна за единични, групови и алейни засаждения и в лесопарковото строителство.

Плодове[редактиране | редактиране на кода]

Неугнилите плодове са твърди, с отлична транспортабилност. Плодовото месо е лимоненожълто със силно изразен тръпчив вкус. В това състояние те са непригодни за ядене. Консумират се с удоволствие, когато започне процесът на т. нар. Благородно гниене. При него целулозата частично се разгражда, едни вещества се трансформират в други, трапчивостта намалява до пълно изчезване, плодовото месо омеква, става бежово-кафяво на цвят, нежно и с много приятен вкус. Определят се като деликатес. Узряването им протича неедновременно – при условията на Троян от средата на август до средата на октомври. За промишлени цели твърде удълженият период на узряване е недостатък, но за личните стопанства е предимство. Благодарение на него в продължение на повече от два месеца може редовно да се разполага с плодове за консумация в свежо състояние и за преработка. Най-добре е да се берат в пълна зрялост. Тогава и угниването им протича по-пълноценно и качествено. Узрелите, но неугнили плодове, поставени в подходяща фруктиера, имат ефектен вид и могат да бъдат столучлива украса за трапезарията на всеки дом. Тъй като угниването протича постепенно, семейството може ежедневно да отделя угнилите плодове и да ги консумира в най-подходяща фаза. Те могат да се използват като десерт или следобедна закуска, защото всъщност са естествени плодови кремове в необичайна форма. Процесът на угниване при стайни условия в зависимост от времето на беритба и температурата на въздуха продължава от 2 – 3 до 7 – 8 дни. Късно узрели плодове (октомври), поставени в хладилник при температура 3 – 4 °C, угниват при твърде забавени темпове. Към 19 – 20 декември те стават в отлично за консумация състояние. Това означава, че в хладилник скорушите могат да се съхраняват около 2 месеца и по Коледа за празничната трапеза семейството може да разполага с деликатесни плодове като символ за дълголетие и здраве.[6]

Състав на плодовете[редактиране | редактиране на кода]

Угнилите скоруши се отличават с високо съдържание на сухо вещество – от 28,2 до 32,9%. Особено богати са на въглехидрати (11,1 – 18,2%), като в процеса на угниване захарността се увеличава средно със 7,3%. Много ценно е високото съдържание на фруктоза – 60,5% от общото количество. На второ място е глюкозата с 31,3% участие и накрая захарозата само с 1,2%. Те са подходяща храна за диабетици, още повече че съдържат и сортибол – от 9,6 до 19,4 mg тна 1 кг плод. Съдържанието на органични киселини е ниско (0,4%), а на витамин С се движи от 9,1 до 16,4 mg%. Целулозата и пектинът като баластна храна са особено полезна съставка в храната на съвременния човек. Способността им да подпомагат освобождаването на организма от токсични вещества е високо ценена. Скорушите са богати на целулоза (2,92%) и на пектин (1,7%). Колкото по-неугнили са плодовете, толкова тяхното съдържание е по-високо. Минералният им състав е богат и разнообразен. Особен интерес представлява преобладаващото съдържание на калий (458,6 mg%), на калций (93,9 mg%), магнезий (30,9 mg%), фосфор (13,5 mg%), желязо (8,9 mg%). Плодовете съдържат и 17 вида аминокиселини, като незаменимите съставляват 41 – 42%.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) Rotach, P. (1995). Service tree Sorbus domestica Technical guidelines for genetic conservation and use. EUFORGEN. Available online (pdf file)
  2. а б ((en)) Rushforth, K. (1999). Trees of Britain and Europe. Collins ISBN 0-00-220013-9.
  3. а б Mitchell, A. F. (1974). A Field Guide to the Trees of Britain and Northern Europe. Collins ISBN 0-00-212035-6
  4. а б ((en)) Hampton, M., & Kay, Q. O. N. (1995). Sorbus domestica L., new to Wales and the British Isles. Watsonia 20 (4): 379 – 384. Available online (pdf file)
  5. ((en)) Hampton, M. (1996). Sorbus domestica L. – comparative morphology and habitats. BSBI News 73.
  6. bgzdrave.wordpress.com