Скребатно (община Охрид)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Скребатно.
| Скребатно Скребатно | |
| — село — | |
 | |
  Скребатно | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 1347 m |
| Население | 6 души (2002) |
| Пощенски код | 6306 |
| МПС код | ОН |
| Скребатно в Общомедия | |
Скребатно (на македонска литературна норма: Скребатно) е село в община Охрид на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено североизточно от Охрид в планината Петрино.
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 годиа Скребатно (Skrébatno) е посочено като село с 55 домакинства със 167 жители българи.[1]
Според Васил Кънчов в 90-те години Сребатно е малко селце със 70 - 80 български християнски къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Скребатно е населявано от 490 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Скребатно е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 80 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на Скребатно е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Скребатно има 640 българи екзархисти и в него функционира българско училище.[5] В рапорт от 1905 година главният учител Деребанов отбелязва, че селото има 82 български къщи. За поминъка на местните жители той пише:
| „ | Занимават се със земеделие. Някои отиват на чужбина и роботят с надница. Добър поминък имат от своите овощни дървеса. Селото има добро бъдеще, защото ще могат да станат добри скотовъдци, а овощните дървеса ще им дават добър приход.[6] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от Скребатно са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е изградена в 1922 година от кършен камък. Живописта е от 1929 година, дело на Кръстьо Николов и сина му Рафаил Кръстев от Лазарополе. На 10 септември 1999 година е осветен темелният камък на църквата „Св. св. Константин и Елена“. На 20 юли 2004 година са осветени темелите на църквата „Света Неделя“.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 6 жители македонци.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 6 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Скребатно
Вангел Наумовски (1924 - 2006), виден художник от Република Македония
Петко Николов, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, зидар, 4 рота на 9 велешка дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 21.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Из рапорт на главния учител Ян. Деребанов за ревизията на селските училища в Охридско и Стружко, съдържащ сведения за населението и неговия поминък, в: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 30.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 510.
| |||||||||||
