Скребатно (община Охрид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Скребатно.

Скребатно
Скребатно
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.1528° с. ш. 20.8914° и. д.
Скребатно
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Охрид
Географска област Охридско
Надм. височина 1347 m
Население (2002) 6 души
МПС код ОН
Скребатно в Общомедия

Скребатно (на македонска литературна норма: Скребатно) е село в община Охрид на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено североизточно от Охрид в планината Петрино.

История[редактиране | редактиране на кода]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 годиа Скребатно (Skrébatno) е посочено като село с 55 домакинства със 167 жители българи.[1]

Според Васил Кънчов в 90-те години Сребатно е малко селце със 70 - 80 български християнски къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Скребатно е населявано от 490 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на Скребатно е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Скребатно има 640 българи екзархисти и в него функционира българско училище.[4] В рапорт от 1905 година главният учител Деребанов отбелязва, че селото има 82 български къщи. За поминъка на местните жители той пише:

Занимават се със земеделие. Някои отиват на чужбина и роботят с надница. Добър поминък имат от своите овощни дървеса. Селото има добро бъдеще, защото ще могат да станат добри скотовъдци, а овощните дървеса ще им дават добър приход.[5]

Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е изградена в 1922 година от кършен камък. Живописта е от 1929 година, дело на Кръстьо Николов и сина му Рафаил Кръстев от Лазарополе. На 10 септември 1999 година е осветен темелният камък на църквата „Св. св. Константин и Елена“. На 20 юли 2004 година са осветени темелите на църквата „Света Неделя“.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 6 жители македонци.[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 21.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.
  5. Из рапорт на главния учител Ян. Деребанов за ревизията на селските училища в Охридско и Стружко, съдържащ сведения за населението и неговия поминък, в: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 30.
  6. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония