Скрински пролом
| Скрински пролом | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Кюстендилска област |
| Надм. височина | 410 m |
| Дължина | 24 km |
| Тип | пролом |
| Реки | Струма |
| Инфраструктура | |
| Селища | Четирци, Бобошево, Пастух, Доброво, Скрино, Вуково |
| Пътища | Републикански път III-104 |
Скринският пролом е живописен пролом на река Струма (5-и по ред по течението ѝ) в Западна България, между Поглед планина (южната част на Конявска планина) на североизток, и Руенска планина (северната част на планината Влахина) на югозапад в Община Невестино и Община Бобошево, област Кюстендил. Свързва най-югоизточната част на Кюстендилската котловина на северозапад с най-северозападната част на Бобошевското поле (Долна Дупнишка котловина) на югоизток.[1]
Географско описание[редактиране | редактиране на кода]
Проломът е с епигенетичен произход и е с дължина около 24 km (най-дългия от всичките 11 пролома на Струма), а надморската му височина е около 410 m. Образуван е по дължината на Струмската разломна зона и е всечен дълбоко в мезозойски пясъчници, варовици и доломити (в района на село Скрино до 650 m).[1]
Започва източно от село Четирци, при устието на река Елешница, на 736 m н.в. и се насочва на югоизток. С множество завои и меандри след около 17 km в района на село Скрино е най-живописен, а надморската му височина е около 410 m. След още около 7 km в северната част на град Бобошево излиза от пролома на 384 m н.в. и навлиза в Бобошевското поле (Долна Дупнишка котловина).[1]
По неговото протежение, ниско долу са разположени селата Пастух (в малко долинно разширение) и Доброво, а високо горе по долинните му склонове – селата Скрино (на десния, югозападен долинен склон) и Вуково (на левия, североизточен долинен склон).[1]
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Южно от пролома са разположени два православни манастира, създадени още през Средновековието: Руенският манастир, югозападно от село Скрино и Бобошевския манастир, северозападно от град Бобошево. Бреговете на реката в района на пролома са приятно място за отдих и туризъм, а водите ѝ привличат множество рибари.[1]
През пролома преминава една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към Африка – Виа Аристотелис.[1]
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През пролома, по целия десен (югозападен) долинен склон преминава участък от 24,1 km от третокласния Републикански път III-104 Слатино – Бобошево – Четирци (от km 4 до km 28,1), по който пътуването е особено приятно и спокойно.[1]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 443.